С усещане за странно бързане се проведе в неделя среща-телевръзка на министрите на финансите на страните от Еврогрупата, по време на която беше договорено Гърция да получи заем от страните от еврозоната на стойност 30 млрд. евро през първата година от евентуален 3-годишен спасителен план. Още по-озадачаващо беше това на фона на категоричните заявления, че Гърция все още не е поискала финансова помощ, а също и в изключително тежка за Полша ситуация.

Според лидера на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен, целта на телевръзката е била да се изработят подробностите по механизма, договорен от лидерите на Европейския съюз на пролетния им съвет в Брюксел в края на март. Сега вече, казаха те на пресконференция в неделя следобед, в случай на нужда, парите може да бъдат отпуснати много бързо.

Вероятна причина за бързането са лошите настроения на финансовите пазари, които са принудили финансовите министри на еврозоната да договорят спешно детайлите по механизма за спасяване на Гърция, а оттам и на целия валутен съюз. Европейските финансови пазари отново изпаднаха в страхове миналата седмица заради състоянието на гръцката икономика. Това доведе до рязък спад на цените на гръцките дългови облигации. Реакциите на пазарите се дължат до голяма степен на загрижеността на инвеститорите дали Гърция ще успее да изплати заемите си, предвид тежкото състояние на публичните си финанси. Атина е задлъжняла с близо 300 млрд. евро, а бюджетният й дефицит достигна 12.7% от БВП. Амбицията на правителството на Георгиус Папандреу е да свали дефицита с 4% през 2010 г.

Председателят на Еврогрупата, премиер и финансов министър на Люксембург Жан-Клод Юнкер на 11 април отново заяви, че Гърция все още не се е обръщала за помощ към партньорите си. Г-н Юнкер допълни, че е разговарял миналата седмица няколко пъти по телефона с гръцкия си колега Папандреу, но не е усетил дори и намек за нужда от помощ.

Тези 30 млрд. евро са общата сума на двустранните заеми, които всички 15 страни-партньори на Гърция в еврозоната ще отпуснат на страната за първата година. Не е ясно какъв ще бъде приносът на МВФ, който трябва да се включи с една трета към двустранните заеми на еврозоната, съгласно механизма за спасяване на Атина. По въпроса работа започва Европейската комисия от 12 април заедно с Международния валутен фонд, гръцкото правителство и Европейската централна банка. Отделно от сумата, с която ще участва фондът, ще бъде договорена и програма с мерки, както и условия за отпускането на средствата. Дотук известното е, че страните от еврозоната ще отпуснат заемите на цена от около 5% лихва.

Както е записано в решението на лидерите от Еврогрупата, при плаваща лихва заемът ще се базира на 3-месечен Euribor. Ако бъде поискан заем с фиксирана лихва, тогава ще се вземат предвид съответните лихвени равнища на Euribor. За изчисление на заема ще се използва формула на МВФ.

По-късно тази седмица министрите на финансите на ЕС ще се съберат на неформален съвет (ЕКОФИН) в Мадрид. Основна тема, съвсем очаквано, ще бъде развитието на ситуацията около бюджетната криза в Гърция. На тази среща ще бъде обсъдена за първи път и коренната промяна във финансовото състояние и на България, след като правителството обяви, че ревизира данните си за 2009 г., за когато консервативната оценка ще бъде за 3.7% бюджетен дефицит.