English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС на тичащите бързо или на стигащите заедно?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Много напрежение се натрупа в ЕС в последното десетилетие между 50-тата и 60-тата годишнина от подписването на Римските договори, поставили основата на днешния Европейски съюз. Когато се отбелязваше половинвековният юбилей, ЕС току-що беше завършил мъчителния процес по договарянето на голяма интеграционна крачка с Лисабонския договор, влязъл в сила през 2009-та година. Тогавашното отбелязване съвпадна с поредното разширяване на Съюза, когато бяха приети България и Румъния. Кризата тепърва предстоеше, но все още нищо не подсказваше нейното пристигане, нито пък мащаба й. Настроенията, макар и малко унили, бяха все пак като за празник. Десет години по-късно атмосферата е коренно различна. 

Съюзът премина през най-голямото изпитание за една от най-важните си интеграционни крачки - еврото, чието спасяване наложи да се направят още няколко интеграционни стъпки в еврозоната и целия ЕС. Последиците от дълговата криза обаче изправиха европейския политически елит пред ново предизвикателство, този път политическо - застрашителен скок на антисистемните, евроскептичните и популистките партии и гласове. Тяхната сила само се увеличаваше с всяко ново предизвикателство пред Съюза - бежанската криза, Бризходът и завоя към нелиберална демокрация в някои страни-членки. Някои колела на Съюза забуксуваха в опит да забързат интеграцията, други бяха с дръпната ръчна спирачка, а трети направо гласуваха да слязат. 

Целият проект започна оглушително да скърца. Референдумът във Великобритания миналата година беше преломната точка, която накара Съюза да започне да търси начин за рестартиране. С набирането на скорост дебатът достигна до основния въпрос - какво е ЕС, къде иска да отиде, как да стигне дотам и кои остават на борда. Неизбежно беше съживена старата заплаха към евроскептичния лагер - който не е с нас, минаваме на няколко скорости. Само че този път е различно и доста по-сериозно, тъй като и ситуацията е различна.

Легитимиране на многоскоростна Европа без промени в Договорите

В края на седмицата (25 март) лидерите на страните-членки ще се съберат в Рим за тържественото отбелязване на 60-тата годишнина от подписването на Римските договори. Те ще подпишат и декларация, която ще припомни защо ЕС беше създаден и ще посочи посоката, в която Съюзът ще продължи да се движи. Месец преди годишнината председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) - ветеран на европейската политическа сцена - направи хитър ход като реши да катализира разговорите, предлагайки така наречената Бяла книга за бъдещето на Европа. По подобие на предшественика си Жозе Мануел Барозу (Португалия, ЕНП) г-н Юнкер хвърли на публиката пет сценария за развитието на Европа, които на практика представляват вариации на многоскоростна Европа. 

Първоначално той обяви, че ще остави на страните-членки и техните граждани да проведат дебата кой сценарий най-много им харесва и че няма да изрази предпочитания, но не успя да издържи дълго да не намекне кое е неговото предпочитание. Бившият премиер на Люксембург многократно обясни, че Бялата книга е само ориентир за дебат, който ще продължи в бъдеще и целта не е да послужи за основа на декларацията, която ще се подпише в Рим на 25 март, но беше изненадан, че все пак дискусии по сценариите е имало. Разговорите по съдържанието на римската декларация започнаха на 10 март в Брюксел в рамките на пролетната среща на върха на ЕС, когато на неформална среща се събраха всички лидери без британската премиерка Териса Мей. 

Настроенията преди срещата бяха напрегнати. Някои страни-членки и политици се застъпваха за диференциацията на интеграцията, докато други се обявиха категорично против. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който беше преизбран на поста след тежък конфликт с родната му страна Полша, се представи отново като защитник на последните. В тази си роля той е напълно последователен. По време на полското председателство на Съвета, когато г-н Туск все още беше министър-председател на Полша, отново имаше опасност от разделяне на Европа на две скорости - еврозоната и останалите. Тогава той изигра ключова роля да предотврати това разделение. 

След неформалната среща на 27-те в Брюксел Доналд Туск обяви, че разбира причините зад желанието за многоскоростна Европа, но интересите на общността от 27 членки, особено в контекста на преговорите по напускането на Великобритания, както и заради дългосрочния стратегически интерес на ЕС трябва да имат приоритет. Той призова всички да се стремят към запазване на политическото единство на 27-те. "Мисля, че най-доброто мото на нашия дебат днес може да бъде поговорката 'Ако искаш да стигнеш бързо, тръгни сам. Ако искаш да стигнеш далече, вървете заедно'". 

Жан-Клод Юнкер не беше съгласен. Това беше и моментът, когато разкри картите си като заяви, че сега е моментът европейците да покажат истинското си лице. "Напълно съм убеден, че онези, които седят на лаврите си ще стигнат не толкова далеч, колкото онези, които тичат". Той отдели много време да обясни, че с Бялата си книга не е имал предвид изграждането на нова Желязна завеса. Многоскоростна Европа и сега е факт, каза той и изброи различните скорости - еврозоната и Шенген като клубове с режим на специален достъп от една страна и процедурата по засилено сътрудничество от друга. Чрез тази процедура по няколко ключови законодателни досиета вече са се отделили няколко скорости - данъкът върху финансовите транзакции, който ще се въведе от 10 страни-членки: Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания; проектът за създаване на европейска прокуратура; законопроектът за прехвърлянето на имуществени права при развод между транснационални двойки; европейският патент. 

Жан-Клод Юнкер подчерта, че не всички страни-основателки участват в някои от тези скорости, нито пък всички са само западни членки. България и Румъния, каза той, са пример в много от тези скорости, добави той с идеята да разсее опасенията, че тече битка с новите членки. Германската канцлерка Ангела Меркел подкрепи думите на Жан-Клод Юнкер като заяви, че и сега са налице различия в европейското единство. Мотото, според нея, продължава да е "единни в разнообразието". Тя си представя Съюза като усещане, че принадлежиш на конкретна нация, но в същото време стоиш зад това, за което се застъпва Европа, а именно европейските ценности. Подчерта, че изборите в някоя членка не бива за бъдат пречка за постигане напредък. Сред страните, в които тази година предстоят избори тя спомена и България. 

Ангела Меркел беше категорична, че не желае в римската декларация да се съдържат кухи принципи. "Искаме да можем да кажем спокойно след 2-3-4 или 5 години, че това, което сме написали на хартия вече е постигнато и че подкрепяме нашите думи с действия. Това беше до голяма степен и духа на разговорите ни", каза тя на пресконференция след края на пролетния Европейски съвет. Домакинът на честването на годишнината - италианския министър-председател Паоло Джентилони - смята, че срещата в Рим ще осигури възможност за рестартиране на ЕС. Според него е важно в декларацията да се подчертае какви са резултатите от последните 60 години, а именно мира, свободата, премахването на диктатурите, благоденствието и социалната защита, свободата, правата на човека. Джентилони заяви, че не става дума за Европа по меню, а за реалност, която вече е налице. Скоростта на взимане на решение не бива да зависи от една или две страни-членки. Той също похвали начина, по който Жан-Клод Юнкер е разяснил как стоят нещата с многото скорости. 

Хърватският министър-председател Андрей Пленкович, който до миналата есен беше евродепутат от групата на ЕНП, заяви, че за Хърватия са важни три точки: засилване на демократичната легитимност на институциите на ЕС, което включва предотвратяване на популистите и демагозите да получават повече подкрепа; гражданите да почувстват преразпределителната мощ на европейския бюджет; и глобалната роля на Съюза. Той изрази притеснение, че напускането на Великобритания ще означава по-малко пари в общия бюджет, а оттам и по-малко способности за отбрана. Затова 27-те трябва да се концентрират върху предизвикателствата по границите на изток и на юг. 

Унгарският премиер Виктор Орбан, чийто курс към нелиберална демокрация е една от причините за настояването за многоскоростна Европа, категорично се обяви против. "Няма Европа първа и втора класа; няма ядро и периферия. Като цяло, целия този въпрос за двускоростна Европа е една от най-отвратителните идеи за нас. В същото време, ние не се противопоставяме на идеята чрез засилено сътрудничество някои страни да имат повече напредък от други по някои въпроси", каза той след края на срещата. Виктор Орбан е привърженик на хлабав Съюз, в който страните-членки имат цялата власт, а институциите са само символични. 

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни (ЕНП, Италия) също заяви, че Европа трябва да бъде рестартирана, но смята, че сега не е моментът за промени в договорите. "Съществуващите договори ни позволяват да живеем в различни реалности. Те позволяват на страните да правят определени избори, а други страни могат по-късно да се присъединят", каза той. Неговото послание беше, че ЕС трябва да се промени, но не в посока отслабване. 

В дебат в Европарламента по-късно вицепремиерът на Малта и министър по европейските въпроси Луис Грек заяви, че реформа на ЕС не означава нов дизайн на Европа. Трябва да се признае реалността, че европейските хоризонти се промениха, каза той. Свободата, равенството и върховенството на закона са душата на ЕС, каза Луис Грек. Това беше подчертано от няколко лидери, което е ясен знак, че не всички са склонни да толерират ставащото в Полша, Унгария и други държави. 

За многоскоростна Европа заговори дори най-отявленият еврофедералист в ЕС Ги Верхофстад, лидер на групата на либералите в Европарламента и бивш премиер на Белгия, автор на много идеи за задълбочаване на интеграцията в ЕС. Дори и той обаче призна реалността като заяви, че в някои сфери е нужна по-малко Европа и дори по-малко еврокомисари, но в други области е нужна повече Европа. От дебата в Европарламента миналата седмица стана ясно, че вече много от проевропейските групи и отделни политици приеха факта, че битката с евроскептицизма не може да бъде спечелена като се налага еврофедерализъм. 

Объркахте ли се вече?

Ако сте стигнали до тази част на текста, със сигурност вече се питате как така всички искат многоскоростна Европа и същевременно успокояват, че тя вече съществува. Отговорът се крие в процедурата по засилено сътрудничество [на английски език]. Тя ще е инструментът, чрез който ще се обърне доминиращата досега концепция - всички вървим заедно, но някои избират да не участват. Новата концепция ще бъде обратното - вече няма да се търси единството на всяка цена. Вместо принципа на изключването (opt-out), ще се заложи на принципа на включването (opt-in). Тъй като в момента няма никакви настроения за промени в договорите на ЕС, затова процедурата на засилено сътрудничество ще бъде все по-често използван инструмент в европейското законотворчество. Тя позволява на най-малко 9 страни-членки да приемат законодателство, което е нежелано от останалите. 

По-бавно движещите се страни настояват да се избегне ограничаването на достъпа до нови членки към дадено законодателство, както е в момента с Шенген и еврозоната, членството в които е възможно след изпълнението на конкретни критерии, но дори и това не е достатъчно, както показва случаят с България и Румъния. 

Вишеградската група, от която Унгария е част, излезе със специална декларация [на английски език] по повод 60-тата годишнина, в която предлага своето виждане за ЕС. Няколко неща са важни в документа на четирите централноевропейски държави. Първото е, че те отхвърлят като остаряла парадигмата "повече Европа" срещу "по-малко Европа". За тях ЕС си остава инструмент за справяне с текущите проблеми. Те потвърждават ангажимента си към свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и човешките права, което е особено любопитно предвид текущата процедура за нарушение на върховенството на закона срещу Полша и сходните проблеми в Унгария. Словакия, Полша, Чехия и Унгария признават принципа на различни скорости, но настояват посоката да е една - силен и проспериращ Съюз. Съгласни са засиленото сътрудничество да стане основна законодателна форма, но посочват, че това трябва да е отворено за всички страни-членки и че трябва да се избягва разпадането на единния пазар, Шенген или самия ЕС. 

В проекта на декларация за Рим, одобрен от шерпите в понеделник, с който euinside разполага се говори за различни скорости (paces). "Ние ще действаме заедно, с различни скорости и интензивност, където е необходимо, докато се движим в същата посока, както сме правили и в миналото, съобразно с Договорите и като оставяме вратата отворена за онези, които искат да се присъединят по-късно. Нашият съюз не е разделен и е неделим", се казва в текста, който може да претърпи още промени до събота. Поемат се четири ангажимента: сигурна и безопасна Европа; просперираща и устойчива Европа; социална Европа; и силна Европа. Отчетени са всички досега заявени искания, включително и на новите членки, които настояваха да се запазят инструментите за икономическо изравняване и сближаване. Не се споменават изрично еврофондовете, но се казва, че ще се работи за сближаване на икономиките. 

Основен акцент в проектодекларацията е поставен върху необходимостта да се сложи край на противопоставянето "Брюксел срещу столиците". Поема се ангажимент взетите решения да се изпълняват, както и да се работи на всички необходими нива, за да се постигнат - на европейско, национално, регионално или локално в дух на доверие и лоялност. Обещава се, че националните парламенти ще бъдат ангажирани по-силно. 

Какво означава всичко това за бъдещето?

На пръв поглед съгласието да се постави акцент върху процедурата за засилено сътрудничество изглежда напълно безобидна. Много добър пример за разрива, който води до тази процедура беше договорянето на европейската прокуратура. Това е едно от най-тежките досиета, по което министрите работиха в продължение на 3 години. Причината е, че беше налице именно този сблъсък, който доведе до легитимирането на многоскоростна Европа - някои членки искаха прокуратурата да бъде силен наднационален орган, с широки правомощия, включително и борба с организираната престъпност, докато други смятаха, че техните съдебни системи работят достатъчно добре, за да е нужно да съществува такъв орган. След дълги преговори и разцепване на досието на части се стигна до значително орязване на първоначалното предложение на ЕК. Въпреки тези усилия обаче, няколко страни отказаха да участват. 

За в бъдеще е много вероятно да се избегне това, като още в самото начало се поиска страните-членки да кажат ясно дали ще участват и при какви условия (не)биха. Това би спестило доста законодателни усилия и най-вече противоречия и неясноти. Опитите да се постигне компромис в името на единодушието често водят до законодателни нелепици, чиято цел най-често е да се успокояват евроскептични гласове, а не да се постигне ефективност. Това означава, че в бъдеще ще се върви към доста по-сериозни и компактни законодателни текстове, които ще имат много по-силен интеграционен ефект. Независимо от заявената воля за запазване на единството, това в бъдеще ще създава проблеми за единния пазар, където ще се оформят сфери с по-силно интеграционно притегляне, отколкото в други. Това може да има ефект върху привлекателността за инвестиции и прилива на мозъци и съответно отлива от по-слабо интегрираните членки. 

Впрочем, важно е да се отбележи, че в проектодекларацията от Рим изрично се посочва, че ЕС ще бъде Съюз на равните възможности и правото човек да учи и да търси работа, където реши. Прибягването до процедурата на засилено сътрудничество е временно решение, което ще даде възможност на по-бързо тичащите държави да продължат напред, докато чакат по-подходящи времена за отваряне на договорите за промяна. Това ще е период, по време на който ще настъпят сериозни промени в Съюза. Те няма да се усетят веднага, но ще създадат почвата за нов разговор за бъдещето вероятно около 70-тата годишнина на съюза. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required