English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

ЕС не е Лондон, Прага или Лисабон, а Брюксел

публикувано на , , Twitter: @euinside

Президентът Обама дойде в Европа в тежък геополитически момент за континента, за да отправи няколко много силни послания. Едното е да потвърди, че САЩ ще стоят зад Европа. Второто е, че това вече има цена. И третото е, че новата геополитическа ситуация в съседството на Европа е основно европейски проблем, който няма да промени новите външнополитически приоритети на Вашингтон. Може да се каже, че има и четвърто послание, освен ако не го приемем за лапсус. За г-н Обама Европейският съюз е Брюксел. "През годините сме се срещали в Прага, в Лондон или Лисабон. Срещали сме се в Белия дом, в Северна Ирландия. Тази седмица в Хага. Така че, хубаво е най-сетне да срещна президентите на ЕС в ЕС", каза американският президент по време на съвместната, доста кратка, пресконференция с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и шефа на Европейския съвет Херман Ван Ромпой в Брюксел на 26 март.

Обявената като среща на върха ЕС-САЩ визита на Барак Обама в Брюксел е част от европейското му турне из ключови столици, предизвикано от напрежението, което Русия създаде с анексирането на украинския полуостров Крим. В документите, предшестващи срещата, на Европейския съвет и Комисията се посочваше, че Украйна ще бъде основна тема в дневния ред на срещата, но от уводните думи на американския президент на пресконференцията след разговорите, продължили около два часа и половина, стана ясно, че за САЩ приоритетните теми са други. Когато изброяваше обсъжданите въпроси, г-н Обама започна с Иран, продължи със Сирия и Азиатско-тихоокеанския регион. След всичко това той каза: "Очевидно голяма част от вниманието ни днес беше върху Украйна", което звучеше сякаш темата не му е била по вкуса и е бил присилен да й обърне внимание. 

ЕС сам повече от всякога

След рязката смяна на поведението на руския президент Владимир Путин, Европейският съюз се изправи пред реалност, която заради развитието на 21-ви век, той постоянно замиташе под килима - фактът, че е хлабав съюз от държави с различни и понякога противоречащи си интереси, различно ниво на енергийна зависимост и отбранителни способности. Единната външна политика е само мираж, който в периоди на мир и просперитет изглежда съвсем реален, но когато дойде моментът за реални действия, изчезва. Трудното постигане на компромис за налагане на санкции срещу Русия заради несигурност на кого ще навредят повече, оголва Европейския съюз и голяма част от неговите членки. 

През последното десетилетие Съюзът и САЩ се дистанцираха значително едни от други, тъй като възгледите и външнополитическите приоритети на двете страни се разминаваха. САЩ освен това продължаваха да не получават отговор на многобройните си призиви страните-членки да увеличат или поне да не намаляват разходите си за отбрана и да не разчитат, че САЩ ще бъде винаги и по всяко време до европейците, когато настъпи опасност. Това си пролича ясно по време на Арабската пролет и особено по време на Либийската криза. Освен това през последните години сякаш се увеличаваха противоречията, отколкото допирните точки, като например разкритията, че държавни ръководители на страни-членки са били подслушвани от Националната агенция за сигурност на САЩ или когато САЩ отказваше да въведе реципрочността, която ЕС искаше при обмена на лични данни. 

През последното десетилетие САЩ промениха изцяло и геополитическото си поведение. Европейското съседство и Близкия изток спряха да са основно средоточие на тяхното внимание. Нов централен приоритет е Азиатско-тихоокеанският регион. Една от причините за това е, че от една страна с развитието на технологиите САЩ се превърнаха от вносител на енергия в страна с излишък на енергия заради разработването на находища на шистов газ, а от друга страна Азиатско-тихоокеанският регион в момента е в икономически и политически разцвет. 

Русия отново сближи ЕС и САЩ

Завръщането на съветския кошмар обаче припомни и на ЕС, и на САЩ, че двете страни споделят може би най-важното нещо - обща ценностна система. Президентът Обама каза в Брюксел точно това, което Европа искаше да чуе - Европа е най-близкият партньор на Америка. Под Европа обаче, президентът Обама не разбира само ЕС. "Европа, включително и ЕС, е крайъгълният камък на нашия ангажимент по света. Ние сме по-сигурни и по-проспериращи, светът е по-безопасен и по-справедлив, когато Европа и Америка действат като един". Това беше балсам за ушите на председателя Барозу, който заяви, че визитата на американския президент изпраща много силен сигнал. "Най-напред на всички европейски граждани за това колко са важни трансатлантическите отношения за Европа и за Съединените американски щати". 

Новата геополитическа ситуация донесе два големи плюса за трансатлантическите отношения. Първият е засилен ангажимент към споразумението за Трансатлантическо търговско-инвестиционно партньорство, по което вече една година текат преговори. Това е специално споразумение за свободна търговия със САЩ, по което дълги години имаше застой и липсваше интерес основно от американска страна. Точно преди една година обаче, отново по време на кратка среща на върха ЕС-САЩ, президентът Барак Обама даде зелена светлина за започването на преговорите. На 10-14 март се състоя четвъртият кръг от тях. В съвместната декларация [на английски език] след срещата на 26 март обаче се поема още по-твърд ангажимент за бързо приключване на преговорите. "Днес ние препотвърдихме своя ангажимент за бързото приключване на всеобхватното и амбициозно трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (TTIP), което ще засили икономическо партньорство, което вече заема близо половината от световното производство [...]". 

Освен ангажимент за по-бързо приключване на преговорите, САЩ се съгласиха да въведат толкова желаната от ЕС реципрочност по отношение на обмена на данни. Вашингтон обещава не само ангажимент, но и бързина. В декларацията се поема ангажимент за ускоряване на преговорите по сключването на рамково споразумение за защитата на обмена на данни в сферата на полицейското и съдебното сътрудничество, като според Херман Ван Ромпой тези преговори ще започнат още през юни, което е много голяма победа за Европейския съюз. На фона на засилващия се авторитаризъм, който заплашва и свободата в интернет, ЕС и САЩ се договориха заедно да работят за защита на личното пространство и свободата на словото в интернет. 

Нищо от това обаче няма да дойде безплатно, независимо от споделените ценности и възгледи. Една от големите теми по време на разговорите е била енергийната сигурност. На фона на сериозната енергийна уязвимост на ЕС, САЩ са готови да помогнат, само че това ще стане в рамките на трансатлантическото търговско споразумение. Екипите на двете страни ще започнат интензивни разговори още от следващата седмица, за да се намерят начини за задълбочаване на енергийното сътрудничество. От пресконференцията обаче си пролича едно много сериозно предупреждение от страна на САЩ - Европа да не разчита, че просто ще се обърне на запад и там ще намери нов източник на енергия, без да си направи труда да разработи свои собствени. 

Фактът, че енергетиката е била в центъра на разговорите, според Барак Обама показва, че Европа трябва да се замисли сериозно за разнообразяването на енергийните си източници. САЩ, каза той, са "благословени" с допълнителни енергийни източници и в момента са издадени лицензи за износ на толкова природен газ дневно, колкото Европа потребява всеки ден. Тези количества обаче са за продан на свободния пазар. Затова един от вариантите ще бъде да се договорят определени квоти в рамките на търговското споразумение. "Няма съвършени, безплатни, идеални, евтини енергийни ресурси. Всеки възможен енергиен източник носи неудобства или има отрицателни страни. Мисля, че Европа, колективно, трябва да проучи в светлината на това, което стана, как да експлоатира други ресурси. САЩ е една възможност, но ние също направихме своя избор и взимаме трудни решения и предизвикателства по отношение на енергийното развитие и Европа ще трябва да мине през някои от тези разговори".

С това Барак Обама каза напълно откровено в очите на ЕС, че ще трябва да проведе много сериозен разговор за шистовия газ, който има своите недостатъци като технология и това определено е било трудно решение в САЩ. Не може обаче Америка да руши своята природа, за да храни Европа, беше посланието на Барак Обама. Важно е да се подчертае, че той използва думата "колективно", с което очевидно приканва европейците да обсъждат общи действия в тази посока, а не индивидуални. Според Жозе Мануел Барозу случилото се с Украйна е послужило като много силно събуждане за европейските лидери, които са наясно със ситуацията. "Със сигурност е добра новина, че САЩ решиха да пуснат шистовия газ на международния пазар. Това е благословия за САЩ, но и за целия свят, тъй като страни, като европейските, ще бъдат по-малко зависими от енергията, идваща от, да ги наречем, трудни места", каза Барозу, като по този начин сигнализира, че засега е по-вероятно ЕС да се възползва от американския износ, докато реши дали и как да разработва собствени източници.

В съвместната декларация е записано, че ситуацията в Украйна е доказала необходимостта от засилване на енергийната сигурност на Европа и че се поема ангажимент да се помисли върху нови усилия за сътрудничество в тази посока. "Приветстваме перспективата от американски износ на втечнен газ в бъдеще", пише в документа, а президентът Обама подчерта, че това няма да стане за една нощ. 

НАТО не е мъртво, да живее НАТО

През последното десетилетие един от големите геополитически въпроси беше "нужна ли е още НАТО" на фона на засилващото се партньорство между пакта и Русия. Работеше се върху промяна на мандата и структурата му. Сега НАТО отново е на път да възстанови предишната си мощ, за което Барак Обама даде много силен сигнал, но и отправи поредно предупреждение. Той каза, че американският ангажимент към НАТО е най-важния елемент от националната сигурност на САЩ, но и на Европа. "Така че, в сърцевината на НАТО е нашият ангажимент към член 5 за колективна отбрана". В този смисъл министрите на пакта ще започнат обсъждания как да бъдат модернизирани резервните планове, така че да се осигури редовно присъствие на НАТО "в някои от онези страни, които се чувстват уязвими". Той не спомена поименно тези страни, но може да се предположи, че става дума за Полша и Балтийските държави, които сами потърсиха помощ от Северноатлантическия договор и обявиха, че се чувстват застрашени от Русия. 

САЩ са готови да възстановят предишната слава на НАТО, но не на всяка цена. "Ситуацията в Украйна ни напомня, че нашата свобода не е безплатна и ще трябва да можем да плащаме за нашите активи, състав, обучение, които са необходими, за да си осигурим способни натовски сили и да превърнем НАТО в ефективна възпираща сила", каза Барак Обама и добави, че няма лесен и безплатен начин за отбрана, точно както няма лесна за добиване и безплатна енергия. 

Изглеждащ доста изморен и някак не особено въвлечен, американският президент се притече на помощ като истински приятел на европейците и показа, че ще продължи да стои зад тях, но че приятелството не може да е еднопосочно, беше основното му послание. Едва ли ЕС ще получи друг шанс да покаже, че и Лондон, и Прага, и Лисабон са ЕС, а не само Брюксел. Русия демонстрира като враг, че за нея ЕС не съществува, а Обама каза същото в Брюксел, но като приятел. Време е ЕС да реши Съюз ли е или философ-идеалист, за какъвто няма място в епоха на възраждане на реалполитиката. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.