Румъния – на stand-by споразумение, но съвсем не на standby в растежа
Жанета Куюмджиева, May 15, 2012
Миналата седмица, в петък, представителите на МВФ, ЕК и Световната банка публикуваха становището си за напредъка на Румъния в икономическата й програма. Визитата им в периода 24 май 2012 - 09 май 2012 г. беше добра възможност за представителите на триото да скрепят отношенията си с новото правителство и да се уверят, че то ще следва курса на предшестващото го, ръководено от Емил Бок. Малко след пристигането им обаче се оказа, че разговорите няма да бъдат с очаквания събеседник. Правителството на Михай Унгуреану получи вот на недоверие на 27 април 2012 г. и мандат за съставяне на правителство беше връчен на социалдемократа Виктор Понта.
От доклада на експертите се разбират две основни неща: че потвърждение за придържане към поетите ангажименти е получено, независимо от настъпилата политическа рокада и че 2012 г. крие основателни опасения, че при трудно извоюваните досега добри показатели може да настъпи негативна корекция вследствие на всеобщата за Стария континент рецесия.
Икономическата ситуация в Румъния днес трябва да се гледа в контекста на последните две стендбай споразумения на страната с МВФ. Ударът на кризата от 2008 г. върху финансовите пазари, увеличението на разходите по външните заеми, натискът върху банките и ниската им ликвидност доведоха до необходимостта страната да сключи такъв тип договор за заем. Първото (след началото на кризата) стендбай споразумение е от 04 май 2009 г. и изтече на 30 март миналата година. Общата му стойност възлизаше на 12.95 млрд. евро от МВФ, 5 млрд. евро от ЕС, а Световната банка участва с 1 млрд. евро. Срещу предоставената помощ от Румъния се очакваше да осъществи пакет от реформи, чрез които да се справи с острия спад в притока на частен капитал, да поддържа адекватна капитализация на банките и ликвидност на вътрешните финансови пазари, да сведе инфлацията до допустимите за централната банка нива, да привлече подходящо външно финансиране и с това да постигне по-добра устойчивост на икономиката си.
Рецесията в северната ни съседка през 2009 г. е била 7% - резултат от спада в износа и вътрешното търсене. Европейската комисия откри процедура по свръхдефицит през юли същата година. Първоначално заложеният период за привеждането на бюджетния дефицит в рамките на 3% от БВП беше до 2011 г. Влошената икономическа обстановка обаче стана причина за отлагане на срока за корекция до 16 август тази година. Факт е обаче, че предприетите строги мерки доведоха до подобрение в общото състояние на страната. Последният преглед на изпълнението на ангажиментите по предходното стендбай споразумение от март 2011 г. отчита, че процесът по „оздравяване” на икономиката на Румъния е започнал.
Инфлацията е спаднала на 7.6% за 2011 г. от 8% през 2010 г., силно е намален търговският дефицит, а засиленото индустриално производство довежда и до растеж на износа. Негативно влияние оказват необслужваните заеми, чийто брой се покачва към началото на 2011 г., но експертите смятат, че наличните 
буфери ще тушират ефекта и банковият сектор ще остане сравнително стабилен. Макар цялостната картина на икономиката на Румъния да изглежда значително по-добре през 2011 г. в сравнение с 2009 г., постигнатите резултати биха могли да бъдат условие за дългосрочна устойчивост единствено, ако се увеличи темпът на осъществяване на договорените структурни реформи, по които към пролетта на миналата година напредъкът на страната е относителен.
Именно върху тях акцентира второто стендбай споразумение с предпазен характер, което е в сила от 31 март 2011 г. и чиито траншове ще се изпълнят в срок до 30 март 2013 г. Заемът по него възлиза на 3.5 млрд. евро, отпуснати от МВФ, към които ЕС прибавя 1.4 млрд. евро, а Световната банка участва с 0.4 млрд. евро. Акцентите, които настоящият финансов договор поставя са свързани с провеждането на реформи за осигуряване на повече работни места, а оттам - растеж и подобряване стандарта на живот на румънските граждани. Задачите пред новото правителство са свързани с дерегулация на цените на газа, предприемане на действия за раздържавяване на ключови компании в редица сектори, подобряване на здравеопазването и по-ефективно прилагане на фискални мерки.
На база данните от четвъртия редовен преглед от април 2012 г. експертите на МВФ, ЕС и Световната банка прогнозират растеж на икономиката от около 1.5%, обусловен главно от вътрешното търсене; инфлационните нива са ниски, макар да има риск от леко покачване в рамките на годината, дефицитът по текущата сметка ще бъде около 4.5-5% от БВП за 2012 г., а банковият сектор ще остане устойчив. Рисковете от рецесия в еврозоната обаче свидетелстват за необходимостта Румъния да продължи да създава инструментариум от финансови и фискални буфери.
Напредъкът на страната в икономическата й програма е изследван приоритетно в няколко области:
Предприетите административни мерки за отписването на фирми, регистрирани по ДДС;
Отчитане на постигнатите резултати в събирането на данъци;
Приоритизиране на политиките по дерегулация на цените на природния газ и ел. енергията;
Преструктуриране на държавни компании и привличане на частни инвестиции;
Реформа в законодателството на здравеопазването с цел оптимизация на разходите и предоставяне на качествени здравни услуги.
Една от областите, в които Румъния се представя относително слабо е усвояването на еврофондовете. Предвид очакванията за намаляване на търсенето отвън през годината, усилията, насочени към правилно изразходване на средствата по програмите на ЕС ще дадат добра основа за укрепване на растежа. Правителството си залага цел да бъдат усвоени 6 млрд. евро в рамките на настоящата година: 3.5 млрд. евро от Структурния и Кохезионния фонд и 2.5 млрд. евро от фондовете за селско стопанство, за развитие на селските райони и за рибарство.
Въпреки прогнозата за по-слаб растеж, експертите на триото са оптимистични за запазването на дефицита в рамките на 2.1% от БВП чрез отчетеното преизпълнение на събраните данъци. Предприети са и мерки за оптимизиране дейността на Националната агенция по фискална политика със затварянето на 141 регионални офиса и закриване на 8% от работните места от края на 2010 г. В допълнение, до края на 2012 г. се предвижда да е готов проект на правителството, съвместно със Световната банка, който ще представлява многогодишна рамка за модернизиране на данъчната администрация.
Структурните реформи в областта на енергетиката и транспорта се оказват сред най-големите предизвикателства за Румъния. Правителството е поело ангажимент за създаване на енергиен пазар и прилагане на европейските 
директиви в сектора. Очаква се до януари 2014 г. цените за ел. енергия, предназначена за промишлени цели да се формират на пазарния принцип на търсене и предлагане. От началото на 2013 г. пък се предвижда да започне работа по плана за дерегулацията на цените на електричеството за домакинствата. В края на миналия месец правителството трябваше да е завършило проекта на пакет от данъчни и регулаторни мерки за добива, производството, съхранението и разпространението на горива. Предвижда се либерализация на цената на природния газ за бизнеса и за битови нужди, както и мерки за защита на уязвимите потребители.
Докладът на експертите отчита слабо изпълнение на заложените цели по справяне с държавните предприятия, генериращи загуби. Властите в Румъния подготвят за приватизация четири компании, което е с 3 по-малко от заложените при третия преглед на икономическата програма. Работи се и по предоговаряне на условията по нерентабилни договори на държавни предприятия. В дружества в областта на транспорта и инфраструктурата също се прилагат реформи, тъй като крият риск от натрупване на необслужвани задължения, чието погасяване е възможно да се превърне в държавен ангажимент.
Един от проблемите, от който страдат много икономики в Европейския съюз, е здравеопазването. Тук ангажиментите на Румъния са съществени предвид факта, че тя е една от страните, които отделят най-малко средства за този ресор като процент от БВП. В средата на годината властите трябва да са готови с ревизирана рамка на закона (след като първият проектозакон отпадна поради силно обществено недоволство). В новата рамка ще се постави акцент върху възможностите за частно управление на болниците, за набиране на допълнителни финансови ресурси и ще има яснота какви допълнителни услуги, финансирани от частния сектор, да влязат в обществения здравен пакет. Междувременно се изпълняват и няколко решния за свиване на разходите като намаляване на болничните престои по клинична пътека, ревизиране на плащаните от държавата лекарства, прехвърляне на ангажимента по събиране на здравните вноски към Агенцията по фискална политика и др.
Предстоят още четири прегледа до изтичането на срока на настоящото стендбай споразумение. Икономическият ръст на Румъния в средносрочен план се очаква да достигне до 3.5-4% в периода 2013-2016 г. Инвестициите ще бъдат основният двигател на растеж, макар някои от планираните за първата половина на 2012 г. да се отложат за второто шестмесечие или за 2013 г. Тази година изтича и срокът за корекция на дефицита и към днешна дата изглежда, че 
процедурата ще бъде прекратена, предвид възможността на страната да го свали до 2.8% за 2012 г.
Безспорно историята пази примери, в които Румъния е успявала да ни изненада. И сега, по данните на доклада, страната показва добър напредък. Все пак Брюксел е нащрек, ако се съди по думите на еврокомисаря по паричните и икономически въпроси Оли Рен, който коментира при представянето на пролетната икономическа прогноза на ЕК по повод Румъния, че страната се намира на критичен кръстопът с подобрени икономически перспективи. Той изрази надежда, че новото румънско правителство ще продължи курса на реформи. Че това е правилният курс, личи от представената прогноза за очакван стабилен икономически растеж на северната ни съседка.