English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

ЕС и САЩ: добри партньори и приятели, но в рамките на Г20

публикувано на , , София

Така дългоочакваната среща на високо равнище между Европейския съюз и Съединените щати приключи със съвместна декларация и след това с изявление на тримата участници, без възможност за въпроси от страна на множеството журналисти, събрали се в залата. Нещо повече, в тази съвместна декларация бяха изложени допирните точки между ЕС и САЩ, по които обаче работата тепърва предстои. Нищо договорено, нищо, с което лидерите на двете страни да се похвалят у дома.

Обяснението на този резултат е в един-единствен факт и той е, че, независимо от Лисабонския договор, който влезе сила преди година, ЕС продължава да е съюз от 27 суверенни държави, за разлика от САЩ. Неслучайно срещата, отложена веднъж пролетта, се състоя в рамките на срещата на върха на НАТО в Лисабон и отне по-малко от два часа, въпреки дългия дневен ред, който ЕС искаше да обсъди. Този факт е в основата на, да ги наречем, "протоколните" изявления след срещата.

Допирните точки

В съвместната си декларация президентът Барак Обама, председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу и президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой са записали, че препотвърждават ангажиментите си и поощряват партньорите си от Г20 за постигане на балансиран икономически растеж, за преследване на политики, които да избягват неустойчиви дисбаланси, както и за избягване на конкурентно обезценяване или политики на обменни курсове, които не отразяват икономическите фундаменти.

По отношение на икономическите отношения, в декларацията се признава централната роля на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС), натоварен от лидерите да разработи трансатлантически дневен ред, чиято цел ще бъде да стимулира растежа и създаването на работни места в нововъзникващи сектори и технологии. Освен това, ТИС ще се заеме и с подобряването на консултациите от двете страни на Атлантическия океан за синхронизиране на регулаторните механизми, за премахване на бариерите пред търговията между ЕС и САЩ, за засилване на сътрудничеството в областта на иновациите и чистите технологии, а също и за осигуряване на възможно най-свободния поток на идеи, продукти и услуги.

По друга важна тема от общия дневен ред, господата Обама, Барозу и Ван Ромпой са се договорили за засилване на сътрудничеството в областта на сигурността, с акцент върху спазването на човешките права и свободи. Предвид това, че двете страни признават кибер-престъпността като сериозна заплаха, ще бъде създадена съвместна работна група, която ще работи по кибер-сигурността и кибер-престъпленията и ще докладва веднъж годишно. В бъдеще време остава и договарянето на рамково споразумение за обмен на лични данни през Атлантическия океан и по сделката за регистър на имената на пътниците, които влизат в САЩ.

Няма новина и по друга тема, засягаща четири страни-членки на ЕС, сред които и България (Кипър, Румъния и Полша) - премахването на визите за САЩ. На срещата ЕС-САЩ въпросът е бил обсъден, но се свежда до приветстването на включването на още един член на ЕС (Гърция) в програмата за премахване на визите по-рано тази година и препотвърждаване на желанието на двете страни да гарантират безвизово пътуване между Съединените щати и Европейския съюз колкото се може по-скоро.

Кой как прие срещата

Най-емоционален изглеждаше председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, въпреки че приповдигнатостта му не изглеждаше толкова искрена, особено, когато дойде ред на американския държавен глава Барак Обама. Дали заради липсата на новини от срещата, което затрудни запълването на времето, предвидено за изявления за медиите или по друга причина, но г-н Барозу предпочете да сподели личните си впечатления от срещата: "Това беше много задушевна, приятелска и фокусирана среща. Никой не четеше от записки, имаше реален диалог и мисля, че това е нещото, към което се стремим, когато обсъждаме тези въпроси на високо равнище".

След като изброи накратко основните теми на разговорите, Барозу отново поиска да направи лична забележка: "Бил съм на много срещи на върха и мисля, че тази до голяма степен беше различна, заради задушевния, неформален начин, по който обсъдихме проблемите. Нистина се възхищавам, трябва да кажа, на физическата издръжливост на президента Обама след всички срещи на върха, на които той беше и заради които все още е в часовата зона на Йокохама". (Барак Обама наскоро имаше двуседмична обиколка в Азия, в рамките на която взе участие и в срещата на върха на Г20 в Сеул; а в Лисабон в рамките на форума на НАТО също имаше няколко двустранни срещи).

Дали заради умората от дългите пътувания и смяната на часовите зони, но американският президент наистина изглеждаше уморен и не особено въвлечен в събитието. На моменти той сякаш не беше сигурен как точно да изреди имената на Жозе Мануел Барозу и на Херман ван Ромпой. По-голямата част от изявлението му беше благодарности и към двамата, припомняне на срещата на върха ЕС-САЩ миналата есен във Вашингтон, приветствие за влизането в сила на Лисабонския договор, както и приятното му впечатление от новия Върховен представител на ЕС за външната политика баронеса Катрин Аштън, която той нарече Кати.

След дълга пауза, от която зрителят остава с впечатлението, че президентът не е сигурен как да продължи, Барак Обама заяви: "Знаете ли, тази среща на върха не беше толкова вълнуваща колкото други срещи, защото, на практика, ние бяхме съгласни във всичко. Независимо от това обаче, аз ценя тези срещи по една много проста причина - отношенията на Америка с европейските ни съюзници и партньори са крайъгълен камък за нашето ангажиране към света и е катализатор за глобално сътрудничество - дали става дума за създаване на работни места за нашите народи или за устойчиво глобално икономическо възстановяване, защита на гражданите ни или предотвратяване на ядрената надпревара".

Американският президент също нахвърли накратко основните теми на разговорите, като се фокусира върху нуждата от гарантиране на напредък по ангажиментите, поети в Сеул и, по-специално, върху нуждата валутите да се определят на пазарен принцип, а страните с големи излишъци да стимулират вътрешното търсене. Това е послание както към Китай, така и към най-голямата икономика в Европейския съюз - Германия.

Единствен президентът на Европейския съвет направи своето изявление, четейки от лист, както обикновено. Той, всъщност, най-ясно очерта контекста, в който ще се развива оттук нататък трансатлантическата дружба: "И Европейския съюз, и Съединените щати се намират в бързо променящ се Г20 свят. Ние споделяме трансатлантическа зона, населена с 800 милиона души, произвеждащи близо половината от глобалния брутен вътрешен продукт". Наричайки света "Г20 свят", Херман ван Ромпой показа ясно, че това е начинът, по който светът ще функционира занапред. А как ЕС ще се справя в него и доколко ще може да разчита на САЩ, е въпрос, на който тепърва ще се търси отговор в работата на Трансатлантическия икономически съвет.

И още една много важна реплика на президента на Европейския съвет: "За да градим на обща основа, не е достатъчно да използваме изрази като "трансатлантически диалог" или "стратегическо партньорство". Ние трябва да задвижим нещата помежду ни". Надеждата на ЕС обаче, споделена, може би малко протоколно и от САЩ, е, че двете страни имат еднакви ценности, интереси и цели. Дали обаче това е така? А с последната си реплика, Херман ван Ромпой разширява допълнително въпроса - ако вече трудно може да се говори за трансатлантически диалог и стратегическо партньорство, тогава какви точно са отношенията на ЕС със САЩ?

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.