English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Гърция иска Западните Балкани в ЕС през 2018 година

Published on , , София

2018-та, когато се навършват 100 години от края на Първата световна война, може да се превърне в символична година за Западните Балкани и тяхната европейска интеграция.

Гърция ще работи за осигуряването на подкрепа сред европейските партньори за тази целева дата за пълноправно членство на страните от Западните Балкани, каза въшният министър на страната Димитрис Друцас на семинар, организиран от Центъра за европейска политика на 22 ноември. Идеята е през 2014 година, когато Атина ще председателства ЕС, да се свика среща на върха - Солун 2, на която да бъде приета политическа декларация с реалистична целева дата за членство и насоки на страните-кандидатки какви стъпки трябва да предприемат, за да отбележат напредък. Може дори да бъдат определени "страни-ментори", които да подпомагат кандидатите при изпълняването на критериите.

Назоваването на конкретна дата е рисково, тъй като може да подхрани излишни надежди и да породи разочарования, но то би било мощен стимул за насърчаване на реформите в страните от региона. Първоначално лансираната от Атина 2014-а година за пълноправно членство на страните от Западните Балкани, изглежда все по-малко вероятна с оглед на забавения темп на реформи, икономическата криза и умората от разширяването.

Преди седем години на среща на върха в Солун блокът потвърди недвусмислено, че Западните Балкани имат европейска перспектива, но за да постигнат тази цел, трябва да изпълнят определени условия. Близо десетилетие по-късно Гърция иска отново да играе ролята на катализатор на процеса на разширяване. Истината е, че европейската перспектива продължава да бъде морковът, който кара балканските страни да се реформират, за да доближат определени стандарти.

За мнозинството хора по нашите географски ширини ЕС се асоциира със свободата на движение. И отскоро тя е постижима за повечето страни от Западните Балкани. С година закъснение, Босна и Херцеговина и Албания успяха да догонят Сърбия и Македония - от средата на декември техните граждани ще могат да пътуват без визи в ЕС.

Отделен е случаят на Косово, което се оказа изолиран остров в това отношение, заради проблемите с признаването на държавния му статут и недостатъчната подготвеност да бъде включено в безвизовия режим. Местните власти вече алармираха, че това може да доведе до злоупотреби, тъй като все повече косовски албанци подават молби за албанско гражданство, за да могат да пътуват свободно.

Сериозни злоупотреби бяха регистрирани и веднага след падането на визите за сърби и македонци. Оказа се, че 8,000 сърби са подали молби за убежище в Белгия, Швеция и Германия от началото на годината, по данни на сръбското вътрешно министерство. Голям е напливът и на псевдо бежанци от Македония. Когато взимаше решението си за Босна и Албания през ноември, ЕС недвусмислено предупреди, че визовият режим може да бъде възстановен за всички страни от Западните Балкани, ако се установят системни нарушения на правилата.

Въвеждането на контролен механизъм ни е добре познато. Такъв беше наложен с присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Сега блокът, като че ли изглежда доста предпазлив и няма да си затвори очите за недостатъци при приемането на Хърватия, чието членство се очаква да стане факт 2012-2013 година. Европейският комисар по разширяването Щефан Фюле беше категоричен, че Комисията ще направи всичко възможно да се убеди, че страната изпълнява критериите, за да не се въвежда подобно наблюдение.

Европейската перспектива без съмнение е силен стимул и стабилизиращ фактор, но и повод за скептицизъм. Неотдавнашно проучване на Галъп в страните от Западните Балкани показа спад в подкрепата за ЕС. Най-силно подкрепят присъединяването към блока гражданите на Косово (87 процента), но то е и най-далече от постигането на тази цел. Интересно е, че според това проучване именно Хърватия, която е на прага на еврочленството, е силно скептично настроена. Само 25 процента от хърватите смятат, че присъединяването към евросъюза е нещо добро, докато мнозинството от хората биха гласували против на референдум за членството.

Какво може да предложи ЕС на своите потенциални членове и допринасят ли критиките в годишните доклади за нарастване на евроскептицизма? Явно Гърция разбира, че трябва да се говори по-конкретно и да се излезе от кръга на пожеланията, че нещо ще се случи "един ден". Очевидно гръцките дипломати са наясно, че само конкретните параметри на бъдещо европейско членство ще мотивират в достатъчна степен страните от региона. Което, между другото, беше многократно заявено от Турция, която също е недоволна от половинчатата позиция на ЕС. И докато чакаме Брюксел да каже тежката си дума по-еднозначно, страните-кандидати за членство (и кандидатите за кандидати) трябва да продължат да се реформират. Първо заради себе си, после заради ЕС.

comments
Сими
24 ноември 2010 10:54
Много изчерпателен анализ на темата. Поздравления!
Левскар
24 ноември 2010 14:40
България не трябва да подкрепя влизането на фюром и Сърбия в ЕС, защото нямаме никаква полза от това
Аделина
24 ноември 2010 16:12
Защо?
Левскар
25 ноември 2010 19:43
Ньойски договор отнел ни територии в полза на Сърбия и днешното съществуване на фюром, което е изградено изцяло на отричането на съществуването на България като територия, етнос, история и т.н. Докато тези два въпроса не бъдат решени (в полза на България) ДГД и западните Балкани и ЕС
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required