English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия ще прави актуализация на бюджета за 2012 г.

Published on , , Загреб

Хърватското правителство предприема "техническа" актуализация на бюджета на страната за тази година, заради неизпълнение на заложената цел за намаляване на бюджетния дефицит за 2012 с 1%, както е предвидено в закона за финансовата дисциплина. Два милиарда куни (около 266 милиона евро) е преразходът, с който правителството ще трябва да се справи, заради провала на няколко министерства да осъществят намаление на разходите. Проблемните министерства са на образованието, което има преразход от 450 милиона куни; на вътрешните работи с 270 милиона; здравеопазването с 250; правосъдието с 85 милиона и социалната политика с 50. Образователният министър Желько Йованович вече неколкократно заяви, че не може да изпълни заложените цели, просто защото няма откъде повече да пести. В подобна ситуация са и останалите министерства, а заради намаление на социалните придобивки, миналата седмица на протест излязоха и полицейски служители.

Премиерът Миланович обясни в интервю [на хърватски език] за хърватската национална телевизия HRT, че под техническа актуализация трябва да се разбира прехвърляне на средства между министерствата. Има министерства и институции, които не са успели да си похарчат бюджетите и те ще бъдат преразпределени. Отделно от това тази година имаше преизпълнение на приходите в хазната. Освен преразхода на отделни министерства, допълнителен натиск върху бюджета дойде и от дълговете на няколко корабостроителници, които са проблем за Хърватия вече няколко години, а Европейската комисия във всеки свой доклад за напредъка на страната към европейско членство напомня, че те трябва или да бъдат продадени, или да бъдат оставени да фалират. Предстоящата тази седмица актуализация ще включи и тези задължения, които възлизат на 300 милиона куни за "Бродосплит". Ситуацията в друга корабостроителница - "3 май" - също е изключително тежка и там вече се говори за фалит, което означава няколко стотин работници на улицата.

Премиерът Миланович обясни, че най-голямата причина за неизпълнението на заложената цел за бюджетния дефицит са заплатите в публичния сектор. "Планирахме да похарчим с 2 милиарда куни по-малко за заплати в публичния и държавния бюджет. Не успяхме и сега трябва да актуализираме приходите и разходите", каза министър-председателят пред HRT. По-сериозната причина за това обаче е липсата на икономически растеж. По думите на Миланович цената на 10-годишните дългови облигации е била около 6.5%, а на някои пазари дори 4%, но ако ръстът е две на сто, а дълговете се обслужват на 4 процента, то тогава е ясно, че е нужен по-висок растеж, обясни г-н Миланович. Той добави, че Хърватия е единствената страна от региона (той изброи специално Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина и дори Италия), за която за следващата година се прогнозира "някакъв икономически растеж".

Това обаче зависи изцяло от конюнктурата в ЕС. Според есенната икономическа прогноза [на английски език] на Европейската комисия, публикувана миналата седмица, Хърватия ще отбележи стагнация (нулев ръст) като нетен резултат за 2012, а за догодина има шансове да излезе на плюс, но това е изцяло в зависимост от ситуацията в икономиката на ЕС. Реалният ръст на БВП за тази година се очаква да се свие с 1.9%, с което страната ще отбележи пета поредна година рецесия. Анализът на Комисията показва, че хърватската икономика продължава да е изправена пред "циклични и структурни насрещни ветрове". Заради свиване на икономическата активност в много от страните-членки на ЕС през 2012 г., особено сред най-важните търговски партньори на страната, ситуацията се влошава като добавка и към загубата на пазарен дял, който се наблюдава през последните години. Високата задлъжнялост на домакинствата и фирмите, както и неблагоприятните кредитни условия засилват допълнително несигурността.

Липсват и чуждестранни инвестиции, което се очаква временно да се промени с влизането на страната в ЕС на 1 юли 2013 г. Натиск върху растежа на брутния вътрешен продукт упражняват и консолидационните мерки на правителството. ЕК отбелязва все пак, че мерките на кабинета за овладяване на разходите дават резултат и ще доведат до леко намаляване на бюджетния дефицит, но същевременно се прогнозира все така силен ръст на дълга, който вече приближава 50% от БВП при таван на ЕС от 60 на сто. За 2012 се очаква свиване на бюджетния дефицит от 5.1% миналата година до 4.4% за тази, но тези данни изглежда не взимат предвид предстоящата бюджетна актуализация. Прогнозата предвижда в следващите 2 години фискалният дефицит да се свива с по 0.5 процентни пункта, което е на половина от целите, заложени в закона за финансова отговорност.

"Без инвестиции няма икономически ръст", обяви пък Световната банка. Регионалният директор на банката Питър Харолд заяви преди няколко дена, че Хърватия трябва да подобри инвестиционния климат в страната като започне от държавния сектор като го направи ефективен. Според банката Хърватия не е на европейското икономическо дъно, а е по-скоро около нивото на България и Словакия. По данни на банката около половината от търговията на Хърватия е с еврозоната и особено с Германия и Италия. Еврозоната е и източник на около три четвърти от преките чуждестранни инвестиции в страната.

Правителството все още не е представило проекта си за бюджет за 2013 г., а това ще бъде още по-трудната задача на фона на растящото социално недоволство и продължаващите вече месеци наред преговори със синдикатите по колективния трудов договор. На Хърватия й предстоят предизвикателства и на пазара на труда, където очакванията са за ръст на безработицата, който е възможно да спадне незначително в отражение на демографските тенденции.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required