euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Пахор успя, но ще успее ли да се задържи през следващите три седмици?" Това заглавие на коментар в словенския вестник Finance успява да обобщи само в едно изречение резултатите от президентските избори, проведени в неделя (11 ноември). Ако проследим накратко събитията хронологично, те изглеждат така: трима кандидати, между които настоящ президент и бивш премиер, които според предизборните нагласи отиват на втори тур с очаквана преднина в първия кръг за сегашния държавен глава; екзит-полове, според които всъщност води неговият опонент; първи резултати, които повтарят социологическите проучвания; и накрая - лека изненада. Словенците ще трябва да избират между две познати лица: сегашния президент Данило Тюрк и бившия премиер Борут Пахор.

Защо изобщо е важна темата за избора на човек с предимно формални функции в една малка страна като Словения? Да, тук не става дума за Гърция или Испания, но все пак става дума за страна-членка на еврозоната, чиято банкова система е разклатена и където допълнителна политическа нестабилност едва ли би допринесла за по-бързото преодоляване на икономическата криза. Освен това, сред чисто формалните задължения на новия президент на страната ще бъде да назначи нов управител на централната банка, който от своя страна ще стане член на управителния съвет на Европейската централна банка.

Изходът от изборите се чакаше, поради още една причина: евентуалното свикване на референдум, който да позволи на правителството да приеме план за рекапитализиране на банките в страната по искане на синдикатите, което увеличава риска Словения да поиска спасителна помощ от ЕС. Самият Пахор, който изгуби премиерския пост, след като също на референдум гласоподавателите отхвърлиха идеята за увеличаване на пенсионната възраст, вече даде индикации, че подкрепя този план на правителството, начело на което сега е Янез Янша – човекът, който управлява преди Пахор.

Засега страната успя да си купи малко време с емитирането миналия месец на 10-годишни доларови облигации. Според последните прогнози обаче рецесията в страната ще продължи, безработицата и инфлацията ще растат, а на фона на кризата в банковата система Словения ще трябва да изплати на съседите си от бивша Югославия пари по т.нар. стари валутни спестявания от времето на бивша Югославия (подробности по тази тема очаквайте скоро на този сайт). Периодът, когато Пахор беше премиер съвпадна с момента, в който страната (и не само) беше засегната от икономическата криза. По време на предизборната кампания, като призна някои стари грешки, той заяви и че е било твърде неуместно да се оплаква колко трудно се живее с премиерската заплата от 3000 евро. Как би се справил със заплатата на президент и как словенците ще се справят при условие, че страната вече не е отличничката на региона – предстои да видим.