English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватите искат хора, не партийни пионки в парламента

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Докато българските политически партии анализират мащаба на бедствието от преференциите след извънредните парламентарни избори на 5 октомври, в Хърватия точно в полунощ (също на 5 октомври) приключи събирането на подписи за провеждането на референдум за промени в изборното законодателство, една от които е именно въвеждането на преференции и за парламентарните избори. Вдъхновението за инициативата дойде от вторите поред избори за Европейския парламент в Хърватия, които показаха силна съпротива срещу това, което политическите партии предлагат на избирателите. За първи път вкусът на преференцията беше опитан на изборите миналата година, когато хърватите за първи път трябваше да изпратят, макар и за само една година, свои официални представители в Европарламента, след като се присъединиха към ЕС на 1 юли. Тогава преференциалното гласуване обърка сериозно сметките на Хърватския демократичен съюз (HDZ), който се яви в коалиция с няколко партии, една от които беше Партията за права д-р Анте Старчевич, ръководена от Ружа Томашич.

От последно място в листата избирателите издигнаха г-жа Томашич на първо място. Ситуацията се повтори, като се разпростря и сред останалите партии и на евроизборите през май тази година, които се проведоха в целия ЕС. Тогава Томашич отново излезе първа при HDZ, което предизвика недоволството на ЕНП (защото тя влезе в групата на ЕКР в ЕП), а превърнал се в неудобен евродепутат от същата партия - Давор Иво Щир - успя да влезе в Европарламента на косъм, именно благодарение на преференциалното гласуване. Същото се случи и с бившия външен министър Тонино Пицула, който беше наказан от ръководството на Социалдемократическата партия (SDP) на премиера Зоран Миланович, заради тясното му сътрудничество в Европарламента с Давор Иво Щир. Г-н Пицула беше поставен на 4-о място в листата на Социалдемократите, но избирателите го изтласкаха напред. 

Подобни случаи имаше и при по-малките партии, макар и в по-малък мащаб. Още от миналата година се заговори за промени в изборното законодателство, които да дадат възможност избирателите да пренареждат партийните листи и при изборите за парламент. Основните политически партии обаче отказват с аргумента, че промени не бива да се правят преди избори - в края на тази година ще се проведат избори за президент, а догодина са редовните парламентарни избори. Цялото лято обаче, докато управляващите бяха заети с броене на туристи, на които разчитат, за да позапълнят отново силно разширилата се дупка в бюджета, неправителствените организации не почиваха, а се занимаваха с подготовката на законопроекти и инициативи за изборни промени. 

Сдружението "В името на семейството", които проведоха първия много успешен референдум миналата година за промени в Конституцията, с които да се затвърди, че бракът е съюз единствено между мъж и жена, започнаха в края на септември събирането на подписи за провеждане на ново всенародно допитване, този път за промяна на изборното законодателство. Освен че събира подписи, сдружението на вече изключително популярната в Хърватия крайна консерваторка Желька Маркач, която се ползва с подкрепата и на Католическата църква в страната, има и конкретни предложения. Основното послание в кампанията им е, че искат хърватските граждани да бъдат представлявани от способни, а не послушни народни представители. Или, както звучи рекламата, "Искаме депутати с име и презиме". 

Сдружението смята, че с въвеждането на преференциално гласуване се гарантира, че депутатите ще бъдат отговорни най-вече пред гражданите, а не пред политическите партии. Инициаторите посочват, че преференциално гласуване има в Австрия, Швеция, Финландия, Белгия, Дания, Норвегия, Холандия, Чехия, Естония, Словакия, Гърция и др. Освен това те искат сваляне на прага за влизане в парламента от сегашните 5% на 3%. Аргументът им е, че на парламентарните избори през 2011 г. 25.7% от избирателите са гласували за листи, които не са преминали прага от 5%. Това означава, че 606 356 души, които са гласували, не са представени в Сабора (хърватското Народно събрание). Освен това, обясняват още от сдружението, има депутати, които са влезли в парламента незаслужено, тъй като са им преразпределени гласовете на тези 25 на сто. 

"В името на семейството" предлага и промени на избирателните секции, въвеждане на електронно гласуване и гласуване по пощата, явяване поединично на избори и сформиране на коалиции след това. Според тях е нечестно спрямо избирателите в парламента да влизат партии, които се ползват с минимална подкрепа от избирателите. Такъв е случаят например с ключов партньор в управляващата коалиция "Кукуригу" - Хърватската народна партия (HNS) на първия вицепремиер и министър на външните и европейски работи Весна Пусич, която пропадна под 3% в социологическите проучвания и няма шансове да влезе самостоятелно в парламента. Благодарение на участието си в коалицията, либералите на Пусич успяха да вкарат един евродепутат. Друга партия с много ниска електорална подкрепа, която участва в управлението е Партията на хърватските пенсионери, която според септемврийското социологическо проучване Crobarometar се радва на доверието на само 2% от анкетираните хърватски граждани. 

Подобна е ситуацията и при опозиционната HDZ, която изгради коалиция от 8 партии. Партията на Ружа Томашич HSP dr Ante Starcevic има одобрението на 3.7% от избирателите, което е значително под 5%-ния праг. 

Междувременно, в началото на есенната сесия на хърватския парламент представители на неправителствената организация GONG с подкрепата на група депутати предложиха законопроект за промени в изборния закон, от който също съществена част е въвеждането на преференциалното гласуване и за парламентарни избори. В тяхното предложение се въвежда праг от 5% за разместване на кандидати в листите и премахване на института водач на листа. GONG предлагат също забрана за народни представители да се кандидатират хора, които са осъдени за конкретни престъпления до изтичането на периода на рехабилитацията им, както и едновременното заемане на длъжността депутат и длъжността кмет. Иска се и увеличаване на броя на необходимите подписи за кандидатиране в рамките на избирателна единица от 500 на 1500 подписа. 

Засега нито единия проект, нито другия се ползват с подкрепата на основните политически партии, за които това представлява огромна опасност. Те са основно против смъкването на бариерата за влизане в парламента на 3% и смятат, че това се прави с цел да даде възможност именно на Желька Маркач да влезе в парламента. Ролята на г-жа Маркач се гледа с недоверие в Хърватия, тъй като не е ясно кой точно стои зад нея. Ако мотивацията й за първата й инициатива за референдума за дефиницията на брака беше ясна и се подкрепяше сериозно от Църквата, то след успеха на гласуването започнаха да прозират по-големите й амбиции, които тя отрича. 

Президентът Иво Йосипович също обяви наскоро намерението си да предложи своя инициатива за промени в изборното законодателство, като на практика ще поиска почти същото - реформа на избирателните секции и въвеждане на преференциално гласуване. Думите му обаче се възприемат като провокирани по-скоро от предстоящата предизборна кампания, тъй като той се кандидатира за втори мандат. 

В България в началото на годината също имаше инициатива за провеждане на референдум за промени в изборното законодателство, които са изключително чести в последните години. Измененията са толкова чести и толкова очевидно в услуга на една или друга политическа сила, че последните бяха направени дори, когато предизборната кампания за евроизборите тази пролет вече беше започнала, което е истински прецедент. Инициативата, в която участваше и сегашният служебен премиер Георги Близнашки, успя да събере необходимите подписи, но парламентът я отхвърли. "В името на семейството" е успяло да събере около 370 хиляди подписа, но от хърватското Министерство на администрацията казват, че нужните за задвижване на процедура за референдум подписи са 450 хиляди или 10% от имащите право на глас по избирателни списъци. 

От референдум до референдум

Хърватия в последните две години е обхваната от референдумна треска. До момента са проведени три всенародни допитвания, включително и това за влизането в Европейския съюз, заради което беше свален драстично прагът за валидност. Имаше и инициатива за допитване относно въвеждането на кирилицата в райони със солидни сръбски малцинства, която обаче беше отхвърлена от Конституционния съд като противоконституционна. В края на тази седмица започва събирането на подписи за референдум срещу отдаването на магистралите на концесия, а преди няколко месеца се събираха подписи и за отхвърляне на предлагания от правителството аутсорсинг на битовите услуги. Още преди да завърши процедурата обаче, кабинетът на Зоран Миланович се отказа от тази реформа

Заради силно нарасналия апетит за провеждане на референдуми по всякакви въпроси, Социалдемократите внесоха предложение за Закон за референдума, с който да се ограничат възможностите за провеждане на всенародни допитвания по въпроси, които биха застрашили ценностната система на страната, конституционния ред или биха били насочени към отмяна на европейски нормативни актове. Тъй като проектът беше внесен в разгара на кампанията за събиране на подписи за кирилицата, той не събра необходимата подкрепа в парламента, но все още не е слязъл от дневния ред на управляващите. Независимо, че големите политически партии отхвърлят засега исканите промени в изборното законодателство, те са неизбежни. И ако партиите не са съгласни с отделни предложения, те трудно ще оцелеят, ако не се съобразят с волята на гражданите да имат повече власт при определянето на това кой да ги представлява и в националния парламент, както го правят за Европейския.

Очевидно е, че преди избори президентът е схванал значението на такава промяна. Остава до този извод да достигнат и лидерите на двете най-големи партии - Зоран Миланович и Томислав Карамарко. Социологическите проучвания би трябвало да им показват ясно, че промяна е необходима, защото макар да расте подкрепата за HDZ, г-н Карамарко продължава да е сред най-нехаресваните политици. Подобна е и ситуацията със Зоран Миланович. Партиите в младите демокрации, нескъсали изцяло пъпната връв с комунистическия тоталитаризъм, са прекалено автономни от избирателите си и то обратно пропорционално на зависимостта им от парите им като данъкоплатци. Дошъл е моментът да върнат на суверена адекватен на финансовото му участие дял от правата му. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required