English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия продължава да се лута в търсене на изход от рецесията

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

В септемврийския си бюлетин Хърватската народна банка (ХНБ) ревизира прогнозата си за реалния брутен вътрешен продукт надолу от прогнозираното през януари свиване с 0.2% на хърватската икономика. Банката не посочва колко точно очаква да е икономическия спад, но смята, че основната причина за това е спадът на вътрешното потребление. Това означава още проблеми с бюджетния дефицит и бързо растящия публичен дълг. Въпреки тези лоши данни обаче, новият политически сезон в Хърватия започна вяло. На първото си правителствено заседание след лятната ваканция ляво-центристкото коалиционно правителство на Зоран Миланович прие отчет на изпълнението на предприетите досега мерки за намаляване на прекомерния дефицит, сред които прехвърлянето на средства от втория към първия пенсионен стълб, облагане на игрите на щастието, увеличаване на здравните вноски от 13% на 15%, увеличение на акциза върху бензина и газа и др. 

Според решението на Съвета на ЕС относно хърватския прекомерен дефицит, Хърватия трябва да намали бюджетната дупка до 4.6% от БВП тази година. По всичко личи обаче, че тази цел няма да не бъде постигната. Посланията на премиера Миланович (Социалдемократическа партия) са на моменти доста противоречиви. От една страна той е твърд остерист - казва, че не може да се харчи повече, отколкото се изкарва, че дълговете трябва да се плащат и че хърватските граждани трябва да са наясно с текущото състояние на нещата. От друга страна обаче, той казва, че консолидацията на публичните финанси не трябва да бъде за сметка на масово уволнение на хора. Трябва да се намери друг начин. Какъв обаче да бъде той? 

В началото на септември кабинетът оповести нови мерки, насочени към повишаване на вътрешното потребление. Въвежда се данък от 12% върху лихвите по депозити. Отделно от това се изместват и горните граници за облагане на доходите. Необлагаемият минимум се увеличава от 2200 куни (290 евро) на 2600 куни (342 евро). Най-високата ставка от 40% се премества от досегашната нетна заплата от 8800 куни (1157 евро) на 13 200 куни (1700 евро). Според Миланович, Хърватия трябва да се стреми да се изравни по облагане на доходите със страните от региона, които имат най-ниско данъчно облагане на доходите: Черна гора (9%), Сърбия (10%), Македония (10%), България (10%), Чехия и Литва с по 15%, а Румъния с 16%. 40% и отгоре могат да си позволят богатите държави, каза той при представянето на мерките на 4 септември. 

Хърватският министър-председател е убеден, че новите мерки ще увеличат реално доходите на близо един милион души, което от своя страна ще доведе до стимул за харчене и съответно задвижване на икономиката. Зоран Миланович призна, че е било грешка решението на правителството му да обложи с по-високи данъци средната класа в началото на мандата и че публичните разходи са огромни, което означава, че има опасност бюджетните приходи да са по-малки. Още една нова мярка, която се въвежда от тази есен е забраната за нови назначения на държавни чиновници. Ако някой се пенсионира, няма нов да заеме мястото му, обясни Миланович. В речта [на хърватски] си пред Сабора (парламента) за свършеното до момента и за бъдещите планове премиерът изрично посочи, че няма да се работи за аплодисментите на световните агенции за кредитен рейтинг, на Европейската комисия или международните финансови институции, докато в същото време гражданите обедняват и губят права. 

Европейската процедура за свръхдефицит е прозрачен и контролиран процес за създаване на стабилни и устойчиви публични финанси, но рязането на разходи и уволненията няма да доведат до консолидация на публичните финанси, ако няма икономически ръст. Нещо повече, каза той пред хърватските депутати, бюджетният дефицит не е в основата на европейската криза, а дефицитът по текущата сметка. Анализът на Зоран Миланович показва, че страните, които се намират в най-тежки проблеми, без никакво изключение, не са тези, които са имали най-голям бюджетен дефицит, а тези, които са имали най-голям дефицит по текущата сметка. Това са Испания, Италия, Гърция. За Зоран Миланович България е модел и по отношение на публичните разходи, и по отношение на състоянието на текущата сметка. 

Хърватия се нуждае от нов модел на развитие

Диагнозата е пределно ясна - Хърватия изгуби динамиката на ръста си отпреди и това е необратимо. Стагнацията вече е структурна. Не можем повече да растем по начина, по който го правихме преди. Вече няма магистрали, няма тунели, няма вече 20 милиона евро на километър. Стигнахме до края на този модел на развитие и се нуждаем от нов модел, каза г-н Миланович по време на една от няколкото му медийни изяви от началото на сезона. Хърватия не е бедна държава, а е с висок среден доход и това е вече десетилетия, само че хърватският модел е от 1993-а година, тоест от войната. Централизирането е прекомерно. Трябва местната власт да понесе повече отговорност за ежедневния живот на гражданите. Не може хърватското правителство да преговаря със синдикатите за заплати. Не може правителството да управлява 90% от парите, добави той. 

Само че Миланович отказва да отговори категорично и ясно на въпроса предстои ли административна реформа. Тя беше подготвена от експерти, но все още е извън плановете на правителството за провеждане. Речта му в парламента, вместо визионерска и конкретна, беше безпосочна и неконкретна. Миланович дори не направи опит да щрихира визията си за новия модел, от който Хърватия се нуждае и с какво точно правителството му ще допринесе за изграждането му в оставащите 14 месеца до края на мандата. Същевременно най-голямата опозиционна партия (Хърватски демократичен съюз) вече убедително води в социологическите проучвания, а социалдемократите бяха изпреварени от една от новите партии на хърватската политическа сцена ORaH (За устойчиво развитие на Хърватия) на бившия министър на околната среда в правителството на Зоран Миланович Мирела Холи. Нейната партия се класира на второ място според последните социологически данни. 

А в неделя се роди и най-новата политическа партия - реформаторите на бившия първи премиер в правителството на Миланович Радимир Чачич. Тези две партии се явяват като реална алтернатива на политическото статукво. Единствената цел, която изглежда премиерът Миланович си е поставил е да си довърши мандата без сериозни сътресения, докато най-големият му конкурент Томислав Карамарко окрупнява силите си и сключва предизборни коалиции в опит да си осигури сигурна победа на следващите избори. Засега с най-ясни идеи за бъдещето са именно двете най-млади партии. От поведението на Зоран Миланович може да се заключи, че той няма да се бори за аплодисментите не само на международните финансови институции, ЕК и агенциите за кредитен рейтинг, но и на хърватските граждани. 

В средата на октомври Европейската комисия ще публикува есенната си икономическа прогноза, както и междинния доклад за изпълнението на конкретните национални препоръки. Ще бъде любопитно да се види доколко вижданията на ХНБ и ЕК съвпадат относно размера на хърватската рецесия. Докато се сменя властта в Брюксел, е малко вероятно Хърватия да получи силни критики за бездействието си, още повече, че тя не е част от еврозоната и не застрашава крехкото икономическо възстановяване там. Въпреки това е странно, че в речта си пред депутатите Миланович изобщо не засегна тази тема и не даде заявка, че е готов да се възползва от междувластовия вакуум. Като виден остерист, но същевременно и социалдемократ, желаещ да опази всяко заето работно място е необяснимо, че Миланович не се включи в един от водещите дебати в ЕС за повече гъвкавост при прилагането на строгите правила за фискална дисциплина, застъпван силно от италианския премиер Матео Ренци (също социалдемократ).

В негово лице хърватският министър-председател би трябвало да вижда силен съюзник, въпреки че Хърватия в момента повече прилича на Франция, отколкото на Италия, където г-н Ренци провежда наистина смели реформи, докато Франсоа Оланд реформира предимно кабинета си. И все пак, Хърватия влезе в процедурата по прекомерен бюджетен дефицит веднага след присъединяването си към ЕС. Бидейки едновременно остерист и човек, който очаква гъвкавост, беше логично Миланович да отправи силно послание през Сабора към ЕС за повече разбиране към особеностите на постюгославската икономика. Но, уви, той не очаква аплодисменти нито в Брюксел, нито у дома. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required