English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ВСС vs.CVM

Published on , , София

Говорителят на Европейската комисия Марк Грей обича да се шегува с българските журналисти, че винаги, когато наближи поредният мониторингов доклад на Комисията, "са просто обсебени от два въпроса - кога ще излезе докладът и добър ли е или лош (и по-добре ли сме от Румъния)". А всъщност нито конкретната дата е толкова важна, нито може да се постави формална оценка на доклада - важното е какво наистина пише в него. И разбира се, кой как го чете.

Посрещането на докладите на Брюксел отдавна не е съпроводено с някаква тръпка, а отразяването им в медиите се свежда до правителствените реакции - преди протоколни, сега – натрапчиво благодарствени. Всъщност правилният въпрос за доклада, ако изобщо е само един, никога не се задава - какво е новото този път. Защото Комисията, макар упорито да повтаря едни и същи критики - очевидно за да покаже, че съответните проблеми не са решени -винаги добавя и нови елементи (например в доклада от юли 2010 сериозен акцент бяха обществените поръчки). Именно проследяването на тези нови теми показва как се развиват наблюдаваните събития – в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Какво да очакваме този път от междинния февруарски доклад? С този въпрос отидох на дискусията, посветена на Механизма за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification Mechanism, CVM) , организирана от Института за развитие на публичната среда. Поводът е доклад на неправителствената организация, който анализира изпълнението на мерките по препоръките на Комисията с отговорник Висшия съдебен съвет (ВСС). Основните изводи от обемистото изследване са особено тревожни предвид факта, че това е петата година на механизма. А все още:

Няма показатели за измерване и анализ на изпълнението на мерките - количествени и качествени.

Има чисто формално изпълнение на мерките, което обаче не може да се каже до какви ефективни подобрения в работата на съдебната система е довело. Ако се съди по последния доклад от юли 2010, до символични.

Липсва българска оценка на изпълнението на мерките, което ни поставя в положението на зрители, които очакват Брюксел да съобщи резултатите от работа, която се върши изцяло на местно ниво.

И още един, неочакван за мен извод, който стана ясен в хода на дискусията: Така нареченото правителство на съдебната власт - Висшият съдебен съвет - се отнася към Механизма с недоверие и го приема като обида. От изказванията на членовете на ВСС, участвали в дискусията, както и от реакциите на запазилите мълчание, стана ясно, че според тях механизмът е излишен и е въпрос едва ли не на национална чест той да приключи. Една от причините за това отношение, както обясниха някои от висшите магистрати, е че те се чустват изолирани от процеса на събиране на информацията, която България подава към ЕК при подготовката на докладите.

Нещо повече - според Георги Шопов, председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, много неща, които ВСС е направил, ги няма в докладите на ЕК. На въпроса на euinside защо става така, членовете на ВСС отговориха в хор „Ами питайте Министерството на правосъдието!”

Според Стефан Петров, преседател на комисията за конфликт на интереси към Висшия съдебен съвет, ВСС изобщо не контактува с ЕК, а единствено Министерството на правосъдието. „Преди да дойдат експертите на нас ни се казва, че ще се срещнат с определени хора и се интересуват от определени въпроси и казуси. От въпросите, които ние имаме да поставим, те просто не се интересуват”.

За да изясним възможно ли е ВСС да е недооценен в мониторинговите доклади заради пропуски в информацията, euinside попита Министерството на правосъдието как се събират данните, които България подава за доклада и как ВСС участва в процеса. Получихме пространни отговори на поставените въпроси още в рамките на работния ден от новосъздадената Дирекция „Механизъм за сътрудничество и оценка”. От тях става ясно, че според Министерството на правосъдието има добър диалог между институциите, в който ВСС участва ежедневно и не може да се твърди, че не общува пълноценно с ЕК.

ВСС и Инспекторатът към него подават ежемесечно информация за изпълнението на набелязаните мерки, която се изпраща на ЕК. „Цялата информация за работата на ВСС се подготвя от ВСС”. Преди годишната си мисия, ЕК изпраща конкретен въпросник по теми, които представляват интерес за Комисията и ще бъдат обсъждани по време на мисията. Въпросите се разпределят по теми от Междуведомствения координационен екип, в който участват представляващият ВСС, Главният прокурор и Главният инспектор. „Анализира се всеки въпрос и се насочва към този, който е компетентен да отговори. По какви механизми се подготвя отговорът в рамките на самия ВСС най-точно могат да дадат информация неговите членове.” В хода на дискусията обаче г-н Георги Шопов помоли, ако някой намери такъв въпросник да му го покаже, защото според него във ВСС изобщо не са го виждали.

След попълването на въпросниците, информацията се обобщава от Министерството на правосъдието. И на този етап, обаче, е трудно да се предположи, че може да бъдат допуснати пропуски и неточности, защото преди да бъде изпратена на ЕК, информацията се съгласува повторно, т.е. ВСС би трябвало да има представа какво точно се съобщава на Брюксел.

Що се отнася до срещите с експертите на ЕК по време на мисиите им в София, МП е категорично, че „от създаването на Механизма за сътрудничество и оценка до сега не е имало нито една експертна мисия на ЕК, която да не се е срещнала с ВСС”. Противно на заявеното от г-н Петров от ВСС, министерството описва срещите така: „На тези срещи, освен че представят своята работа, българските институции имат възможност да отговорят на всички поставени въпроси от страна на експертите и да поставят и свои въпроси относно виждания и препоръки на ЕК”. Комисията сама определя темите за дискусия и представителите на ВСС, с които ще се срещне - председателите на комисии, компетентни по дискутираните теми (обикновено 5-6 членове на ВСС). Срещите продължават около 4-5 часа и няма никакви пречки в комуникацията между ВСС и експертите на ЕК, категорични са от министерството. „Няма случай досега, в който ЕК да е отказала да дискутира тема или да изслуша член на ВСС”.

Освен това, специалният представител на ЕК в София, който отговаря за Механизма, „провежда редовни срещи, присъства на заседания на ВСС, НС, на съдебни заседания и т.н.”, пише в отговорите на МП.

ВСС участва и в обсъждането на проекта на доклада, който преди да бъде официално публикуван от ЕК се изпраща в България за последни коментари и отстраняване на неточности. Времето за реакция обикновено е само един ден, обясняват от МП, затова се свиква Междуведомственият координационен съвет, който се запознава с проекта и подготвя отговора на българската страна. Така че, „всички представители на органите на съдебна власт (включително и ВСС) не просто се запознават и питат, а на практика те подготвят и отговора.”

Според Министерството на правосъдието, "Механизмът няма за цел да оцени една или друга институция или орган. ЕК не гледа на нито един български орган като на „оценяван”". Ето тази позиция, обаче, очевидно не се споделя от ВСС или поне от някои негови членове. „Ние се държим с ЕК като ученици пред учител, независимо колко сме подготвени. Крайно време е България да изрази позиция по този въпрос!”, емоционално заяви Стефан Петров. Според него „каквото и да направим, Механизмът ще продължи да съществува”.

Далеч съм от мисълта, че думите на определени членове на ВСС могат да се приемат за позиция на целия орган, но реакцията на присъствалите на дискусията членове на съвета красноречиво показа, че това мнение се споделя в голяма степен. Останах с усещането, че на ВСС никак не му е приятен този „нездрав” интерес както от страна на Комисията, така и от страна на обществото. По-самокритично прозвучаха само думите на г-жа Ана Караиванова, председател на инспектората към ВСС, според която „Не проявяваме достатъчно нетърпимост към пороците в съдебната власт.”

Това важи както очевидно за самите представители на съдебната власт, така и за съдебната система и за обществото като цяло. Няма друго обяснение на факта, че 4 години след началото на мониторинговия механизъм и 20 години след старта на съдебната реформа тепърва се говори, че са необходими изчерпателни данни и анализи, въз основа на които да се направят необходимите промени. Например, колко процента са делата с висок обществен интерес, какви са присъдите и какви са причините за тях (по думите на Пламен Стоилов, председател на Комисията по изпълнение на мерките за организацията на работата в съдилищата и прокуратурата по делата с особен обществен интерес към ВСС.)

Аз съм стреснат, ако така България обобщава информацията си по Механизма”, коментира политологът Владимир Шопов по време на дискусията. Според него единственото условие Механизмът да бъде отменен е да се достигне до оценка, че има движение не по един или два, а по всички бенчмаркове едновременно. „ЕК ще направи усилия CVM да продължи, защото не е сигурна, че има други работещи механизми за промяна”.

Както неведнъж сме писали (вижте и дискусията, която организирахме по темата миналата година), целта на Механизма е не просто да бъде тоягата, според която България да скача, а да осигури външната оценка, която да провокира обществени дебати и желание за промени отвътре - от самата съдебна система, под натиска на цялото общество. Докато това не се случи, докато срещу Механизма има съпротива, той ще продължи да изглежда неефективен, но няма да бъде отменен. Нещо повече, ще бъде обвързван с други външнополитически цели на страната както през 2008 година с еврофондовете, а сега с „Шенген”, каза Владимир Шопов. Според него в сегашния доклад ще влезе скандалът със СРС-тата, а в летния – полицейщината.

Проблемът със събирането на информацията за докладите от българска страна, поставен от ВСС, е просто симптом на болестта - изпълнителната и съдебната власт продължават „окопната война”, разгоряла се особено силно след последния мониторингов доклад. Проблемът се усложнява и от опитите на различни страни, участници в процеса, да използват докладите като аргумент на една или друга политическа теза. Всичко това, обаче, със сигурност се вижда чак от Брюксел.

Да не забравяме, че освен от българските институции, ЕК събира информация от посланиците на ЕС в София, неправителствени организации, медийни публикации, индивидуални сигнали на граждани и фирми, включително чуждестранни и др., за да си създаде пълната картина, преди да напише доклада. Т.е. няма начин информацията да се „филтрира” и да се представи само някаква удобна за държавата версия. Защото целта не е държавата или отделни институции да получат добра оценка, целта е всички ние, българските граждани, да живеем в държава с функциониращ правов ред. И затова именно ние, гражданите, трябва да оказваме най-силния натиск върху властите реформите да се случат.

comments
Николай Христов
3 февруари 2011 22:18
Пак няма коментари! Може би защото по темата няма " 'кво да измажем до напролет". Както за "селското стопанство", там като видях седем коментара се обнадеждих а то се оказа разговор между колеги по технически въпроси. Кошмар. Нещо някъде се "бъгва", както би казала дъщеря ми.
Бъгнат
4 февруари 2011 06:59
При наличието на "народни" телевизии, които все настояват да се обяснява на прост език на хората, няма как да има коментари. Сигурно половината текст е напълно неразбираем за електората. Докато измазването си е лесна работа
charlyb
9 февруари 2011 05:34
Едно време в училище по-смотаните учители ни говореха - учете не заради оценките, а заради знанията. Никой не ги слушаше, естествено...
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required