English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Иска ли България правила и ред и как по-ефективно да използва мониторинговия механизъм на ЕК

Published on , , София

Как механизмът за мониторинг на Европейската комисия (ЕК) в областта правосъдие и вътрешни работи (CVM) да бъде използван по-ефективно, за да има по-голям резултат и в крайна сметка да постигне целта си - върховенство на закона и работещи правила в България? Този въпрос обсъждаха дипломати, представители на неправителствени организации, журналисти и граждани в рамките на дискусия, организирана от euinside и авторския блог на политолога Владимир Шопов blogeurope.

Още в самото начало на разговора говорителят на министерството на външните работи г-жа Весела Чернева отправи силно послание от името на правителството за промяната в отношението към Механизма от страна на новите управляващи. Тя го определи като "огледало", в което можем ясно да виждаме докъде сме стигнали. Но това не е императив, а това, което ние смятаме, че е редно да правим. Според нея това „дейерхизиране” на СВМ-а е първата промяна, демонстрирана от новото правителство в отношението към Брюксел.

Get the Flash Player to see this player.

Директорът на Европейския институт Любов Панайотова припомни, че Механизмът беше наложен в последния момент, буквално през декември 2006 година, когато изборът беше или членството на България да се отложи с една година, или да се направи нещо, когато се оказа, че преговорните глави са били прибързано затворени. Една от най-сериозните ползи от Механизма е неговият дисциплиниращ ефект, защото гражданското общество започва да се дисциплинира, да изисква повече и да има по-високи критерии, каза Любов Панайотова.

По-скоро обратното мнение изрази социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч”, според която обществото не е сериозно информирано и не разбира в дълбочина нито Механизма, нито докладите на Европейската комисия. Според нея има взаимно препотвърждаване между мониторинга и общественото мнение и това води до един затворен кръг. Г-жа Димитрова постави един важен въпрос: когато в един момент този мониторингов механизъм отпадне, доколко остават сили, ресурси и капацитет в България да се упражнява този натиск - както от страна на професионалните кръгове в съдебната система, така и от страна на гражданското общество.

Get the Flash Player to see this player.

Г-жа Димитрова каза и още нещо, което досега липсваше в цялостната оценка както на Брюксел, така и на българското общество като цяло за проблемите в съдебната ни система: „Когато след 89 година партията-майка се оттегли от съдебната система, тя трябваше да изгради свои вътрешни авторегулационни механизми. Такива бяха създадени през годините, но с много по-малка тежест, отколкото парцелирането на съдебната система на отделни феодални владения". Затова един от сериозните проблеми е има ли авторегулационен потенциал вътре в съдебната система. Според социолога обаче, отговорът е по-скоро отрицателен.

Анализаторът от „Отворено общество” Марин Лесенски също подчерта, че е много важно откъде обществото вади вътрешен ресурс за промяна, защото основен проблем на мониторинга е, че това е център на външен контрол. Много важно е това „огледало” (по думите на г-жа Чернева) да не изкривява образа, тъй като има опити дефицитите в един сектор от цялата система да бъдат превъзмогнати с хипер активни действия в друга посока, подчерта Марин Лесенски, като визира засилените полицейски действия за сметка на липсата на реформи в съдебната система. Той цитира данни на „Отворено общество”, според които на въпроса „В какво постигна напредък правителството през последната година” на първо място запитаните граждани да поставили вътрешен ред и сигурност. Вероятно гражданите имат предвид полицейските акции, които се провеждат, защото реформата на съдебната система отива много по-надолу в отговорите, обясни г-н Лесенски.

Той направи логичен паралел с кризата в Гърция, която „не е толкова финансова, колкото е резултат от нарушаване на норми и правила, които се приемат за даденост в ЕС”. „Всъщност Механизмът в областта на правосъдието и вътрешните работи, прилаган за нас, вече ще бъде прилаган и към Гърция, защото се следи изпълнение на публични политики - как се организира статистиката, как се харчат публичните финанси.” Това, което в момента се предлага като идеи за икономическо управление в рамките на ЕС са мерки за наблюдение и контрол на страни-членки в рамките на еврозоната, каза анализаторът.

В този смисъл, любопитна теза постави представителят на холандското посолство Андри ван Менс, според когото CVM може да се разгледа като сигнал, че се обсъжда подобен инструмент, валиден за всички страни-членки. Кризата в Гърция наистина показа колко европейските страни са зависими една от друга не само финансово, но и в сферата на правораздаването, каза г-н Ван Менс.

Get the Flash Player to see this player.

„Механизмът не е 6 месечен ритуал”, подчерта г-н Ван Менс. Той би трябвало да приключи, когато е свършена работата т.е. има функциониращо правосъдие. За целта, обаче, не може да се реформира само съдебната власт -има етапи преди това, които също трябва да функционират, подчерта дипломатът.

Журналистът от вестник „Капитал” Росен Босев също смята, че макар да има опити за реформа в съдебната система, това, което наистина липсва, е реформа на правоохранителните органи - МВР и Прокуратурата. А голямата част от проблемите на съдебната система идват именно от този сектор, смята журналистът. Според него се дават идеи за реформи, без да е направен анализ на проблемите, а абсолютно на сляпо се обвиняват съдиите, че бавят делата. „Никой не обръща внимание на факта, че в Бълария осъдителните присъди са над 90 процента. Аз мисля, че балансът може много лесно да бъде нарушен, още повече, че действията на сегашното правителство срещат подкрепата и на ЕК, която безкритично казва „Браво за волята!” Но в същото време, когато започнат да се появяват оправдателни присъди, най-вероятно пак съдът ще бъде виновен за това, че е прочел оправдателни присъди без доказателства”, каза Росен Босев.

Той даде красноречив пример със съдия Петър Сантиров от Софийския градски съд, който беше задържан с подкуп. А преди това беше представен като един от потенциалните съдии, които ще работят в евентуалния специализиран съд за делата срещу организираната престъпност и корупцията. „Това е човекът, който задържаше обвиняеми, никога не ги пускаше и в същото време виждаме, че е бил послушен, може би защото е бил зависим”, отбеляза журналистът.

В същото време, в Прокуратурата има хора от обкръжението на бившия главен прокурор Никола Филчев, които до ден-днешен са в системата и се намесват в работата на младите прокурори. В МВР се издигат в йерархията хора, които през годините не са направили нищо в борбата с организираната престъпност, трите основни стълба в министерството - разследване, охранителна дейност и оперативна издирвателна дейност, продължават да работят не заедно, а въпреки един друг, разказа Росен Босев. В този смисъл, според него, евентуално разширяване на мониторинга в тази област би помогнало на МВР и Прокуратурата по начина, по който помогна на съдилищата.

Говорителят на министерството на външните работи г-жа Чернева, обаче изрази несъгласие с идеята за разширяване на обхвата на мониторинга. Според нея това може да стане само, ако преди това го „осиновим”, т.е. само ако той стане част от нашата вътрешна система за оценка, планиране за структуриране на реформата. Когато не го въприемаме като 6-месечен ритуал (по думите на г-н Ван Менс), а гледаме на него като на „скеле”, което поддържа и центрира реформата. Но да искаме от ЕС да влезе още по-широко и по-навътре от името на въшния играч не само не е сериозно, но и не ми изглежда ефикасно, каза г-жа Чернева.

В този смисъл се изказаха и дипломатите от Великобритания и Германия. Стюарт Питърс от посолството на Великобритания подчерта, че CVM не е нещо наложено на България, а е само рамката, в която ЕС помага и насочва. Целта на механизма е да има резултати, от които да се възползва цялото общество, подчерта г-н Питърс.

Get the Flash Player to see this player.

Подобна беше позицията и на представителя на посолството на Германия Дитрих Бекер. Той отбеляза, че механизмът би бил по-добър, ако от страна на Брюксел имаше по ясна и откровена дискусия по проблемите, но най-вече за решаването на българските проблеми трябва да се говори в България и именно представителите на гражданското общество трябва да настояват за решаването им. Г-н Бекер изрази задоволството на Германия от позицията на българското правителство, което не поставя въпроса за премахването на механизма. Защото, според него, полза от това не биха имали гражданите, а тези „които злоупотребяват със системата през последните 20 или 25 или 40 години.”

Get the Flash Player to see this player.

В контекста на Гърция, който постоянно изплуваше в рамките на дискусията, г-н Бекер представи европейското виждане за правовата държава като неизменна част от икономическото й развитие. По думите му, със или без Механизма България е подложена на ежедневен мониторинг от страна на инвеститорите, от преките чуждестранни инвестиции (от които, впрочем, се захранваше големия икономически растеж на страната през последните 6 години) и изобщо от целия свят, обобщи той. Ако инвеститорите нямат доверие, те просто не инвестират и всички виждаме докъде доведе това в Гърция. Затова, той подчерта, че реформите трябва да продължат и след Механизма и да отидат много отвъд записаното в него.

Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда беше един от най-пламенните защитници на Механизма, посочвайки го като "важен инструмент в ръцете на реформаторската общност в България" и като репер, който ни помага да не забравяме кои са истинските ценности. Защото, според нея, обществото у нас прекалено лесно се губи. Само в няколко думи тя успя да опише как се осъществява тази загуба - чрез медиите, бизнеса, новоизлюпените политици. За да илюстрира още по-добре тезата си тя даде за пример Путин в Русия:

Get the Flash Player to see this player.

В обобщение на казаното по време на дискусията, политологът Владимир Шопов коментира с голяма доза скептицизъм, че най-важната задача, която ни предстои, е да трансформираме обсъждането на проблемите, третирани в Механизма, в няколко различни успоредни дебати, които да водим едновременно. Според г–н Шопов настоящата криза ще тества по безпрецедентен начин ЕС и в момента нямаме ясна оценка как ще приключи този процес. Защото доверието към страните-членки, което досега не беше поставяно под съмнение, сега трябва да бъде силно инструментализирано и налагано. А как това ще се отрази на Европейския съюз тепърва ще видим.

Get the Flash Player to see this player.

Вярваме, че решението ни да организираме обсъждане именно на тази тема е било правилно, защото всички участници имаха мнение, споделиха го с останалите, имаше съгласия и несъгласия, но всички бяха единодушни, че от такава дискусия има нужда. Двата часа, които си бяхме определили, се оказаха недостатъчни, за да обхванем всички проблеми и да чуем всички позиции.

За участие в дискусията бяхме поканили и политици, които обаче не дойдоха. Което от една страна показва отношението на политиците към теми, които не са "в светлините на прожекторите". Но от друга, даде възможност на разговора да протече много свободно и открито, ненатоварен с политически тези и партийни позиции. Направи впечатление също и слабият интерес на медиите към темата, а дори и някои от колегите, които все пак отделиха два часа от работния си ден, за да присъстват, не намериха какво да разкажат на публиката си.

Това отношение, обаче, няма да ни обезкуражи, а напротив - като медиа, основана и работеща pro bono, ще продължим да остояваме позицията си, че важните за обществото ни проблеми трябва да бъдат повдигани и всички заедно трябва да търсим решенията им. Защото искаме да живеем по-добре в една по-добра страна и да сме сигурни, че тези, които сме избрали ще отстояват нашите интереси, а не своите. Не е ли именно това същността на европейските ценности, които с възторг възприехме като свои на 1 януари 2007 година?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required