English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Даниел Митов: Ако Сърбия въведе санкции срещу Русия, ще ускори евроинтеграцията си

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Хърватия съвсем не е толкова сама в отношението си към Сърбия, колкото изглеждаше в хърватската и сръбската преса доскоро. България подкрепи хърватското вето над отварянето на глава 23 от преговорите със Сърбия. Това стана ясно след срещата на българския външен министър Даниел Митов с хърватския му колега Миро Ковач в Загреб, когато бяха отправени няколко важни послания. Първото е, че двете страни вече ще координират позициите си на европейско ниво, включително и най-високото - Европейския съвет - и в НАТО. Второто послание е насочено към Сърбия и изобщо страните от процеса на разширяване. И третото е към Русия, като между второто и третото имаше много общо. И двамата заявиха силна подкрепа за процеса на разширяване, особено към страните от Западните Балкани, но при стриктно спазване на критериите и стандартите. И двамата напомниха, че Хърватия и България е трябвало също да изпълняват тежки условия. 

На въпрос на euinside дали Хърватия е търсила подкрепа от България за ветото върху отварянето на ключовата глава 23 от преговорния процес със Сърбия хърватският външен министър отговори, че е в интерес и на България, и на Хърватия Сърбия да напредва и "да се стигне до отварянето на тази фамозна глава 23". Той обаче подчерта, че тя се нарича "Правосъдие и основни права" и че е най-важната в преговорния процес. Министър Митов от своя страна също натърти, че изпълняването на критерии е изключително важно и глава 23 е свързана с определен набор от критерии, които трябва да бъдат изпълнени. Той нарече блокадата на Хърватия легитимна. "Нашите хърватски приятели имат легитимното право да изискват изпълняването на тези критерии и, разбира се, да подпомогнат, както и ние, процеса, така че да могат изискваните параметри да бъдат покрити възможно най-бързо и по най-подходящ начин".

Министър Митов напомни, че българската страна също има нерешени проблеми със Сърбия, свързани с българското национално малцинство в страната "и е редно тези въпроси също така да бъдат изчистени в рамките на този разговор", каза още Даниел Митов. България не е наложила вето върху отварянето на глава 23. Изказването му в Загреб обаче е сигнал за силна подкрепа на хърватските усилия. Загреб блокира отварянето на глава 23, която обикновено върви в пакет с другата ключова глава 24, покриваща върховенството на закона, заради отказа на Белград да върне в Хага Воислав Шешель, който впоследствие беше оправдан в негово отсъствие по обвинения във военни престъпления и геноцид. Загреб постави общо три условия за вдигане на ветото си, от които останаха две - уважение на правата на малцинствата и премахването на закона за универсалната юрисдикция, който дава право на Сърбия да преследва за военни престъпления, извършени на територията на други страни от бивша Югославия. 

Даниел Митов отправи и още едно много силно послание към Белград. Колкото по-бързо Сърбия синхронизира външната си политика с тази на Съюза, толкова повече ще се ускори евроинтеграцията й. Това означава да въведе санкции срещу Русия, за което няма голяма подкрепа в Белград. Преди време сръбският премиер Александър Вучич обяви, че това може да стане около 2018-а година, но не се обвърза с конкретна дата. 

НАТО ще въздържа Русия

Руската тема изплува и по повод плановете на НАТО да разположи четири хиляди войници в Балтийските държави и Полша. На въпрос на хърватската телевизия RTL българският външен министър заяви, че засиленото военно присъствие по целия източен фланг на НАТО не превишава вече договорените параметри с Русия и в никакъв случай не е провокация или акт на агресия. "Това е естествен процес на показване на възможности за защита на източния фланг на Алианса, на готовност за действие. Но това е защитен и въздържащ процес", обясни министър Митов. Думите му бяха напълно подкрепени от домакина му Миро Ковач. Двамата демонстрираха много топли отношения и разбирателство дори и в личен план. Хърватският министър честити на Даниел Митов новородената дъщеричка, която нарече "принцеса", а българският министър от своя страна обясни, че има приятелски отношения с Миро Ковач, като заяви, че това е много важно и за международните отношения. 

Хърватия и България се приближават към Вишеградския фронт

Двамата министри се договориха да засилят сътрудничеството в Централна и Източна Европа, както и да координират позициите си в Съвета на министрите на външните работи (FAC), в Европейския съвет, а също и в НАТО. Добра основа за това според тях е успехът, който постигнаха няколко средни и малки държави, като Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия и Македония при решаването на бежанската криза. "На базата на това сътрудничество се стигна до намаляване на миграционния поток в ЕС", заяви хърватският топдипломат. Двамата демонстрираха близост във възгледите си как да се реши кризата. Миро Ковач, който идва от дясно-ориентирано правителство, изрази възхищение от начина, по който България охранява външната си граница, независимо че страната е силно критикувана от правозащитни организации, заради лошото отношение към бежанците. 

Докато беше още в опозиция, Миро Ковач и неговата партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) остро критикуваха предишното лявоцентристко правителство на Зоран Миланович за твърде отворената му политика спрямо бежанците. Даниел Митов съобщи, че двамата с министър Ковач са на едно мнение, че трябва да се прави ясно разграничение между бежанци и икономически емигранти. На първите трябва да се помага, а вторите трябва да бъдат връщани в страните им. 

Миро Ковач намери много общо между България и Хърватия. "Ние сме два приятелски народа, два южнославянски народа. Имаме доста прилики. И едните, и другите сме били в комунизма. Излязохме от него, трансформирахме се в демокрации, базирани на принципите на свободата и върховенството на правото и успяхме да влезем и в НАТО, и в ЕС. Толкова сме близки, че можем чак и без преводач да разговаряме, ако искаме", каза той, с което напомни, че неговата партия е със силно антикомунистически профил, което на хърватската политическа сцена е ключова ориентация. Партията, от която произлиза българският външен министър, също е с дясна ориентация и ясно изразен антикомунистически профил. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required