English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Разширяването на ЕС върви по маршрута на "Титаник"

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Политиката на разширяване на ЕС се превърна в последните години от най-успешната в най-слабата и безперспективна общностна политика. След като през лятото на 2013-а година ЕС преглътна 28-та членка, процесът заседна в блатото на геополитиката, умората от реформи и спадащата привлекателност на Европейския съюз като пътеводна светлина към един по-добър свят и изобщо живот. Затова думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) отпреди седмица, че Черна гора е лидер в процеса на разширяване прозвучаха нелепо на фона на компанията, в която се намира единствената досега "нормално" преговаряща страна-кандидатка. Думите му прозвучаха нелепо и в друга посока - самия Европейски съюз, който се тресе от вътрешни раздори, заплахи за изходи, фалити, връщане на суверенитети, национализми. Европейският "Титаник" потъва, а Доналд Туск припява с оркестъра, че всичко е наред и насърчава пътниците да продължават да се качват. 

"Водачът" Черна гора

Черна гора е единствената страна-кандидатка, с която ЕС в момента преговаря нормално. Страната започна официално преговорния процес през 2012-а година. На 18 декември 2013-а година Черна гора отвори първите глави по новата система на преговори - да се започне от най-трудните за региона глави - 23 "Съдебна система и основни права" и 24 "Правосъдие, свобода и сигурност". Оттогава досега са отворени 22 глави, като от тях две са условно затворени (защото преговорите не приключват, докато не бъде подписан договорът за присъединяване). В този смисъл, чисто емпирично, на фона на всички останали преговарящи, Черна гора наистина е водач, тъй като е отворила най-много глави до момента и нито една не е блокирана по някакви причини - нерешени двустранни въпроси със страна-членка, културно-религиозни различия или нещо трето. 

Проблемът е обаче, че страната отбелязва нищожен напредък, както отбеляза и еврокомисарят по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) при гласуването на доклада за Черна гора в Европарламента на 9 март. "Нашата оценка е, че за съжаление реалният напредък по отношение на върховенството на закона си остава ограничен, включително и по отношение на създаването на списък с присъди в борбата с корупцията и организираната престъпност". Освен несправянето с тези най-тежки проблеми, Черна гора е разкъсвана и от тежка политическа криза, в която има солиден геополитически елемент. Ситуацията се влоши значително, когато Черна гора получи официално покана за членство в НАТО. Тогава проруските партии в страната започнаха да организират масови улични протести с искане на оставка на премиера Мило Джуканович, обвиняван в корупция и авторитаризъм.

Все твърдения, които са основателни, но в геополитически контекст поставят ЕС (и НАТО впрочем) в много трудна ситуация - да подкрепя недемократични режими в името на геополитическите си интереси. В момента ситуацията в малката балканска република далеч не е стабилна. Възможни са предсрочни избори тази година. По думите на премиера Джуканович те може да се проведат през есента. Макар че членството в НАТО не е условие за членство в ЕС, то се приветства от Съюза. Докато Черна гора се присъедини към пакта обаче, рискът тя съвсем да излезе от релси е голям, заради огромния натиск, на който е подложена както от самата Русия, така и от големия си съсед Сърбия. ЕС изглежда има бегла представа пред какво е изправена кандидатката. По време на срещата с г-н Джуканович Доналд Туск благодари на Черна гора за "принципната й позиция" по отношение на кризата в Украйна. 

Това с други думи означава, че ЕС се радва, че Черна гора въведе санкции срещу Русия, заради незаконното анексиране на Крим. Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) благодари съвсем директно за това, че Подгорица се е "синхронизирала изцяло" с външнополитическите позиции на ЕС. Тя смята, че членството на Черна гора в НАТО допълнително ще допринесе за стабилността в региона. Предвид тежките политически предизвикателства пред страната и нейната геополитическа ориентация на ЕС трябва да му е ясно, че Черна гора няма скоро да отбележи сериозен напредък по преговорните глави. А именно главният преговарящ на страната с ЕС Александар Андрия Пейович заяви преди време, че страната страда от умора от реформи. 

Сърбия - фактор на стабилност (?)

Правителството на премиера Александър Вучич си постави амбициозната задача Сърбия да приключи преговорите за присъединяване до 2018-а година, така че до 2020-а да може да се присъедини към ЕС. Официално Сърбия започна преговори на 21 януари 2014-а година. Тя обаче трябваше да чака почти цяла година, докато бъдат отворени първите преговорни глави. Това стана на 14 декември миналата година, но не тези, които Белград се надяваше - 23 и 24, а глава 32 "Финансов контрол" и глава 35, която урежда отношенията на Сърбия с Косово. Тази глава ще бъде затворена последна, ако бъде затворена изобщо, тъй като сегашните сръбски нагласи, изразявани от президента Томислав Николич, са, че Сърбия няма да влезе в ЕС, ако цената за това е признаване на Косово. Това означава, че Сърбия няма да може да влезе в ЕС, докато този въпрос не се реши, тъй като тя не може да влезе в Съюза, докато в конституцията й пише, че Косово е част от нейната територия, а Съюзът пък има сключено споразумение за стабилност и асоцииране с Косово. Нещо повече, Косово не е признато от пет страни-членки на ЕС. 

Докато чака отварянето на следващите глави и то отново 23 и 24 в първата половина на годината, Сърбия осъмна с блокада именно на глава 23. Блокадата дойде от съседна Хърватия, заради Воислав Шешель, когото сръбските власти не върнаха обратно на трибунала в Хага и на когото се наложи да произнесе първоинстанционната си присъда срещу него в негово отсъствие. Министърът на външните работи на Хърватия Миро Ковач постави на Сърбия три условия, за да вдигне блокадата от глава 23: Сърбия да премахне универсалната юрисдикция от закона си, която й позволява да преследва за военни престъпления извън нейната територия; да уважава правата на малцинствата; пълно сътрудничество с трибунала в Хага за военните престъпления в бивша Югославия. Според добре осведомен дипломатически източник Хърватия е единствената, която блокира отварянето на глава 23 в преговорите със Сърбия.

България е имала забележки също по отношение на положението на малцинствата в Сърбия, тъй като смята, че българското е най-малко защитено, но не е налагала вето. Основната позиция на София е, че иска процесът на преговори да продължи и да не спира. Словения също е на мнение, че е в общ интерес страните от региона да продължат напредъка си по пътя им към ЕС. "Нерешените въпроси, които представляват препятствие в този процес, трябва да се решават по конструктивен начин", се казва в отговора по мейла на словенското външно министерство до euinside. Любляна смята, че отварянето на преговорни глави е начална точка на преговорите, а не техния край, затова е важно стъпките към отварянето на глава 23 да продължат. ЕК от своя страна очаква следващите стъпки в присъединителния процес на Сърбия и отварянето на 23-а и 24-а глава. 

Сърбия реагира остро срещу Хърватия, като й припомня, че сама е решила да не блокира преговорния процес на страните от региона. През октомври 2011-а година хърватският Сабор гласува декларация [на хърватски език], с която поема ангажимент да не блокира ничий европейски път, заради нерешени двустранни проблеми. В декларацията се дава конкретен пример на такъв проблем - граничните спорове. В случая обаче става дума за нещо, което може да надскочи дефиницията "двустранен въпрос", тъй като отношенията с трибунала в Хага засягат не само отделна страна от региона, а целия регион като цяло, както и международната общност, която създаде трибунала и която пое ангажимент да работи за помирението на враждуващите страни. 

За ЕС създалата се ситуация представлява голям риск, тъй като Съюзът чрез своите институции поставя силен акцент върху сътрудничеството с трибунала в Хага. Ако не застане зад Хърватия, Съюзът рискува да изгуби доверие и да подкопае работата на и без друго провалилия се трибунал. Ако подкрепи Загреб, рискува да отдалечи Сърбия още повече от себе си и то в момент, когато Белград заявява, че Съюзът вече е изгубил притегателната си сила (думите са на премиера Вучич). ЕС може и да не направи нищо, тъй като няма механизъм, с който Хърватия да бъде накарана да вдигне ветото си. При това положение Сърбия ще бъде запратена в килера на разширяването, където вече 10 години се разлага Македония. 

Турция се подава от килера

На този етап Сърбия може да разчита единствено на геополитическото си значение, за да принуди ЕС да продължи да я ухажва. За разлика от Сърбия Турция държи много по-силен коз - бежанската криза, която показа, че единството в ЕС е къща от карти, която беше силно разклатена от прилива на мигранти през Турция към най-слабото звено на европейското единство - Гърция. Турция е кандидатка за членство в ЕС още от 1987-а година, но молбата й е уважена 10 години по-късно. Преговорите започват обаче чак през 2005-а година, но при условие, че Турция ще прилага допълнителния протокол от Анкара, който разширява митническия съюз с новоприсъединилите се през 2004-а година страни, сред които е и Кипър, северната част на който е окупирана от Турция. Ако Анкара не се съобрази с тези условия, блокирани за отваряне остават осем преговорни глави. 

Преговорите с Турция вървят бавно и бяха на практика замразени. Последната преговорна глава преди опитите за съживяване на процеса беше отворена на 30 юни 2010-а година. Две години по-късно ЕК излезе с план за активиране на процеса с Турция като представи положителната програма, но тя също не даде резултат. На 15 ноември 2013-а година с мъка беше отворена глава 22 "Регионална политика и координация на структурните инструменти". Оттогава обаче затишие. Заради бежанската криза обаче, ЕС склони да работи за възраждането на процеса на присъединяване на Турция. В резултат през декември беше отворена глава 17 "Икономическа и парична политика", а до края на юни се очаква отварянето и на още една глава. Най-важните осем глави обаче, сред които 23 и 24, си остават блокирани от Кипър, докато Турция не изпълни ангажиментите си по Анкарския протокол, сред които е и да работи за трайното решаване на Кипърския въпрос. 

До момента с Турция са отворени 14 глави. Условно затворена е само една - "Наука и изследвания". А на опашката след тези две много трудни страни чакат още Македония, която е в преговорен режим, който обаче може да се наложи да се преразгледа, тъй като Македония вече не отговаря на условията за започване на преговори; Босна и Херцеговина, Косово и Албания. Всяка от тях с тежко следвоенно наследство или проблемни двустранни отношения. Умората от разширяването вече е по-скоро изтощение и е и от двете страни. На ЕС вече и 28 членки са му прекалено много. Референдумът за оставането на Великобритания в ЕС със сигурност ще има силен ефект върху целия Съюз и процеса на разширяване.

Политиката на разширяване спешно се нуждае от освежаване и дори рестарт. По всичко личи, че тя ще бъде в режим на изчакване, докато ситуацията се стабилизира и се види какво ще остане от ЕС и как той ще продължи напред. Съвсем реална е възможността процесът на разширяване да стане доста по-взискателен и да се отложи още повече във времето, което не вещае нищо хубаво за стабилността на региона. Но и за ЕС няма да бъде хубаво, ако направи компромис с условията си, както показват вече проблемите в някои текущи членки. А дотогава Черна гора си остава водач в надпревара сама със себе си. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required