euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Здравейте отново от Брюксел. Новината днес тук отново е, че за пореден ден няма новини. Поне не официални. Както вчера беше отменен брифингът на финансовите министри от еврозоната, така и днес 27-те финансови министри от ЕС се срещнаха и си заминаха, без да дадат официална пресконференция за журналистите. Очевидно заканата на Брюксел да наложи по-строга вербална дисциплина вече се изпълнява и е пълно мълчание в навечерието на Европейския съвет и срещата на върха на еврозоната утре [21 октомври]. За сметка на това, циркулират огромно количество слухове, спекулации, неофициални източници обясняват различни варианти за решение на спорните въпроси и медиите, разбира се, ги публикуват на фона на пълното мълчание на официалните институции.

Това, което стана ясно на този етап е, че часове преди началото на срещите на лидерите най-спорният въпрос продължава да бъде как да бъде увеличен размера на спасителния фонд за еврозоната EFSF, така че да не се налага страните от еврозоната да внасят допълнителен капитал в него - т.нар. leverage. Обсъждат се различни варианти. Може би със сигурност можем да кажем, че вариантът фонда да бъде подкрепен от Европейската централна банка е отпаднал поради категоричната съпротива на германския Бундестаг - канцлерът Меркел има мандат да преговаря за увеличението на фонда, но не и ако това води до ангажименти на ЕЦБ.

Остават други два варианта, по думите на холандския финансов министър Де Ягер, но какви са точно тези два варианта той не обясни. Това, което знаем от преди е, че има опция EFSF да играе ролята на застраховател на дълговете на страните от еврозоната, т.е. да застрахова 20 до 30 процента от дълговите емисии на страните от еврозоната. По този начин това би ги направило по-привлекателни за инвеститорите, защото ще имат гаранции, ще имат сигурност. Това на свой ред означава, че страните от еврозоната ще могат да набират средства от финансовите пазари, а за услугата ще плащат такса на EFSF, който ще печели.

Идеята е по този начин фондът, който в момента е 440 милиарда евро, като част от тези пари са ангажирани в спасителните програми за Гърция, Ирландия и Португалия да се увеличи до (различни са цифрите) 1 трилион, 1,5 трилиона, дори 2 трилиона евро, така че да може да изпълнява новите си функции, които наскоро бяха одобрени от всички страни-членки на еврозоната. Представител на EFSF, който беше тук в пресцентъра, неофициално обясни, че съществува вариант да бъде създадено т.нар. средство със специална цел - това е едно нарицателно, което често тук в Брюксел слагат на неща, които все още не са много ясни какво точно трябва да представляват.

Въпросното средство със специална цел, което може да бъде създадено от EFSF, а може и да бъде създадено от друг, но EFSF ще участва в него, ще привлече други участници, други капитали, например МВФ или както каза източникът от EFSF - Китай, Сингапур или други държави, които биха проявили интерес. Според него мислите на МВФ вървят в същата посока, т.е. има вариат МВФ да придобие по-сериозна роля в спасителните операции в еврозоната. Абсолютно всичко обаче очевидно е оставено на лидерите, те трябва да се споразумеят, да вземат решение. Най-вероятно това няма да стане утре, утре просто ще има детайлни обсъждания по спорните въпроси. Слава богу, отпадна поне един - Гърция ще получи шестия транш от спасителния си заем.

Другият много важен въпрос, който трябва да бъде решен, са преговорите с частния сектор - какви загуби ще поемат частните финансови институции от преструктурирането на гръцкия дълг - вече се говори за 50 до 60%. Въпросът е дали до сряда, когато Франция и Германия се ангажираха да има окончателни решения на всички тези въпроси, ще има приключили преговори с частния сектор, а ако не са приключили - на какви мерки са готови в този случай страните от еврозоната. Това обаче вероятно до голяма степен ще се изясни в рамките на утрешния ден, когато ние отново ще сме тук и ще следим Европейския съвет и срещата на лидерите на еврозоната.