English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Промяна на тона в дебата за миграцията в Европарламента

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

В сравнение с първия дебат по въпроса за емиграцията и бежанците миналата пролет, наречен исторически от мнозина в Страсбург, днешната дискусия в Европарламента звучеше различно. В края на април евродепутатите се разцепиха по партийна линия по идеите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за легализиране на емиграцията и за създаването на квотен механизъм за разпределение на бежанци. Разделението тогава вървеше по линията ляво-дясно. Днес обаче, когато Юнкер в рамките на час и половина превърна първото си обръщение [на английски език] за състоянието на съюза, откакто е на поста, в реч за дълга на Европа към бежанците и европейските исторически отговорности, последвалият дебат звучеше много по-меко. Най-големи противници на европейското решение си останаха консервативните групи с преобладаващо британски членове, като Европейските консерватори и реформисти и Европа на свобода и пряка демокрация, но дори и британците демонстрираха осезаема промяна в отношението.

Лидерът на третата по големина група в Европарламента ЕКР Сайед Камал (Великобритания) дори призова за общи действия, макар че това беше в противоречие с основната му теза, че страните трябва да бъдат оставени сами да решават какво да правят, вместо да им се налагат решения отгоре. Вероятна причина за промяната е, че много вода изтече от края на април досега. Най-напред се промени мащабът на кризата. Ако тогава ЕК подготвяше пакет от мерки за настаняването на общо 40 хиляди бежанци, то днес става дума за нови 120 хиляди. Промени се и маршрутът. Средиземно море вече не е централната артерия на миграционно-бежанския поток. Това е балканският път, който минава през Македония, Сърбия и води до Унгария. Промениха се и нагласите в медиите след многобройните кадри на конфликти с полицията в Македония и Унгария, изграждането на стени, удавеното момченце и всички останали образи от сблъсъка между бягащите от ужаса на войната хора и ужасените от мащаба на бежанската вълна източноевропейци, страхуващи се от загуба на идентичност. 

Не сме ние, когато видим бежанци

Началото на дългоочакваната реч на люксембургския ветеран силно напомняше като съдържание на една реклама, чието послание беше "Не си ти, когато си гладен". Той обясни пред пълната зала в Страсбург какво не е Европа. Не е изблъскването на лодки, подпалването на бежански лагери, затварянето на очите за бедните и безпомощните. "Европа е пекарят на Кос, който раздава хляба си на гладните и изтощени души. Европа е студентите в Мюнхен и Пасау, които носят дрехи за новопристигналите на гарата. Европа е полицаят в Австрия, който приветства изтощените бежанци след преминаването на границата. Това е Европа, в която искам да живея", каза г-н Юнкер, като преди това напомни, че в Европа почти всеки някога е бил бежанец. Той представи сегашната ситуация в перспектива. 

От началото на годината близо половин милион души са дошли в Европа, голямата част от които са бежанци от войната в Сирия, бягащи от ужасите на "Ислямска държава" в Либия или диктатурата в Еритрея. Най-голям брой досега е поела Гърция - 213 хиляди души - последвана от Унгария със 145 хиляди и Италия с над 115 000. "Със сигурност става дума за важен и безпрецедентен брой бежанци, идващи в Европа. Само че те представляват 0.11% от общото население на ЕС. В Ливан бежанците са 25% от населението, а това е страна, където хората имат само една пета от богатството, на което се радваме ние", обясни шефът на Еврокомисията, след като започна с думите, че състоянието на Съюза днес е лошо. "Няма достатъчно Европа в този Съюз и няма достатъчно съюз в този Съюз". 

Затова той предлага спешно да бъде одобрено обновеното предложение за разпределението на 160 000 души от Гърция, Унгария и Италия. Става дума за 120 000 нови и 40-те хиляди от предишното предложение. Разпределението отново се предлага да бъде задължително, като се използват същите критерии, както и в старото предложение. Квотите се базират на 40% от населението, 40% от брутния вътрешен продукт, 10% от средния брой подадени молби за убежище, 10% от безработицата. Освен това ЕК предлага постоянен механизъм за преразпределение, който обаче тепърва ще се разработва. Той ще стъпва на малко по-различни критерии, като бройката на подадените молби за убежище в последните 6 месеца и броят на нелегалните пресичания на границата в последните 6 месеца. Постоянният механизъм ще взима предвид също и нуждите на търсещите убежище, тяхното семейно положение и професионална квалификация. Жан-Клод Юнкер се обяви в подкрепа на това кандидатите за убежище да могат да работят, докато чакат документите им да се обработят. 

Според ЕК, предлаганият механизъм трябва да е задължителен, но се допускат изключения с така наречената "клауза за солидарност". Ако по уважителни и обективни причини, като природно бедствие, дадена страна-членка не може да участва изцяло или частично в преразпределението, тя ще трябва да плати вноска в бюджета на ЕС на стойност 0.002% от брутния й вътрешен продукт. В рамките на до 12 месеца ЕК ще прецени дали неучастието е оправдано. 

Ново в предложението [на английски език] на ЕК е създаването на общ списък на ЕС с безопасните страни на произход. Както беше заявено по-рано, в списъка са вече всички страни от Западните Балкани и Турция. Всъщност те са единствените в този списък. ЕК се е водила в съставянето му от критериите по международното и европейското законодателство. Така за безопасни се възприемат онези държави, в които като цяло има демократична система, няма преследвания, мъчения или нечовешко и унизително отношение или наказание. Няма заплахи от насилие или въоръжен конфликт. При решението за определяне на списъка е взет предвид и фактът, че някои страни са вече със статут на кандидатки за членство в ЕС, което означава, че изпълняват Копенхагенските политически критерии, гарантиращи демокрация, върховенство на закона, права на човека, уважение и защита на малцинствата.

Както euinside писа, наличието на тези критерии е доста спорно в много от страните от Западните Балкани. Достатъчно е да се спомене Македония, която получи статут на кандидатка, тоест покриваща Копенхагенските критерии, преди 10 години, но оттогава досега деградира в страна, която се нуждае от посредничеството на ЕС за решаване на вътрешнополитически конфликти. 

При решението кои страни да попаднат в списъка е взет предвид и броят на уважените молби за убежище. По време на западнобалканската среща на върха във Виена в края на август германският канцлер Ангела Меркел заяви, че трябва да се обясни добре на гражданите в Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Косово и Черна гора, че техните молби за убежище няма да бъдат уважени и че с приоритет трябва да се разглеждат молбите от граждани на държави с военни конфликти, като Сирия например. В обръщението си пред евродепутатите Жан-Клод Юнкер увери обаче, че списъкът на ЕС не означава, че се отнема основното човешко право на убежище на хората от тези страни, "но позволява на националните власти да се концентрират върху онези бежанци, които е много по-вероятно да получат убежище, особено тези от Сирия", каза той. 

Преглед на националните списъци показва, че две страни-членки на ЕС не разглеждат Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Косово и Сърбия като безопасни държави. Това са Словакия и Ирландия. Словакия разглежда единствено Черна гора като безопасна, докато в ирландския списък фигурира само  Южна Африка и нито една държава от Западните Балкани или пък Турция. 

Друго важно предложение, което Юнкер направи, беше създаването на спешен тръстов фонд за Африка. ЕК вече прехвърли от европейския бюджет 1.8 млрд. евро в него. Целта му ще бъде да финансира мерки за подобряване на стабилността и изкореняването на причините за незаконната миграция от регионите Сахел, езерото Чад, африканския рог и Северна Африка. По този повод върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини обърна внимание, че ЕС трябва да работи не само по морските граници на Либия, но и по сухопътните, които на този етап са останали пренебрегнати. 

За разлика от предишния дебат през април в днешния лидерът на най-голямата група в Европарламента (ЕНП) Манфред Вебер (Германия) направи значително по-меко изказване като посочи, че не Европа, а националните егоизми са се провалили. Той отправи косвени критики към онези страни-членки, които обявиха предпочитания към приемането само на християнски бежанци (Унгария и Словакия). "Европа трябва да изпълни хуманитарния си дълг като помогне на бягащите за живота си, а като християндемократ искам да повторя, че Европа е изобретила не християнски, а човешки права". Той призова Европа да прояви човечност. Лидерът на Социалистите и демократите Джани Питела (Италия) отбеляза в изказването си, че мястото на председателя на Европейския съвет Доналд Туск е празно. Европарламентът настояваше г-н Туск да участва в дебата, но той е на официално посещение в Израел и палестинските територии. 

Ги Верхофстад, лидер на либералите, който беше най-гласовит в критиките си, че Доналд Туск няма да присъства в Страсбург на 9 септември, прояви разбиране по време на изказването си към програмата на бившия полски премиер, но продължи с критиките си, че той трябва да обикаля столица по столица, за да убеждава страните-членки в нуждата от общи действия. Дори изрази съжаление, че лидерите на страните-членки не са били поканени да присъстват на речта на Юнкер, тъй като той едва ли получава по 90 минути по време на срещите на Европейския съвет. 

Една от най-критичните и евроскептични групи в Европарламента - Европейските консерватори и реформисти - беше значително по-мека по темата. Лидерът й Сайед Камал (Великобритания) призова за еврореализъм. Той отново повтори тезата си, че трябва да се прави разлика между икономически емигранти и бежанци, като дори заяви, че някои в залата умишлено не правят разлика между двете. Въпреки че обясни, че на страните-членки не бива да се налагат решения, защото това само ще засили соченето с пръст, той призова да се работи заедно, което е значителна промяна в тона му. Непроменена остана позицията на британския евроскептик Найджъл Фараж от групата Европа на свобода и пряка демокрация, макар че се усещаше смекчаване и в неговия тон. Той за пореден път предупреди от опасността заедно с бежанците да се промъкват и бойци на "Ислямска държава" и призова отново да се приложи австралийския модел с изнесените центрове за обработка на молби за убежище. 

Първото обсъждане на новото предложение ще бъде в понеделник по време на извънредната среща на министрите на вътрешните работи и правосъдието. Там спешният механизъм за настаняване трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство и след консултация с Европарламента, докато постоянният механизъм за солидарност трябва да се приеме чрез съвместна процедура с Европарламента. От заявените преди обръщението на Юнкер позиции, най-вече на страните от Вишеградската група, става ясно, че отново предстои тежка битка в Съвета. Затова в края на дебата в Страсбург Жан-Клод Юнкер призова Европарламентът да излезе с максимално единна позиция, тъй като това ще е силно послание към държавите-членки. В четвъртък Европарламентът ще гласува резолюция за бежанците, инициирана от групата на Зелените и Европейския свободен алианс. Докладчик по нея е Ска Келер (Германия). 

В проекта се призовава за спешното преразглеждане на Дъблинския регламент и се изразява съжаление от липсата на солидарност с бежанците в някои части на Европа. В проекторезолюцията се изразява притеснение от предложението страните от Западните Балкани да се разглеждат като безопасни страни на произход. Подчертава се още, че ситуацията с човешките права и гражданските свободи в тези държави често не са приоритет на ЕК и че това подвежда към заключението, че там повече няма нарушения на правата на човека. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required