English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

2013 ще бъде годината на геоикономиката

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Геоикономиката се нарежда до геополитиката, когато става дума за война, мир и просперитет. Икономическото държавничество вече е ключов компонент от глобалната външна политика, а държавният капитализъм е основното предизвикателство пред свободния пазар. Това е един от забележителните анализи в прогнозата [на английски език] за 2013 г. на влиятелната компания за изследване на глобалния риск Eurasia Group, която в началото на всяка година представя десетте най-големи риска пред света.

Европа вече не е сред първите пет най-големи риска

За разлика от миналата година, когато кризата в еврозоната беше очертана като третия от десетте най-големи риска на планетата, за 2013 компанията е поставила Европа на шесто място. Най-големият риск пред еврозоната тази година е загубата на импулс в създаването на институционални рамки за нов дизайн на зоната на единната валута. Очакванията за слаб икономически растеж и кризисна политика си остават източници на несигурност и през тази година. Eurasia Group споделя напълно опасенията на шефа на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, който около представянето на амбициозната му програма за реформи на Икономическия и валутен съюз (ИВС) обяви, че най-големият риск е, че заради отслабващ пазарен натиск, лидерите ще изгубят смелост във взимането на стратегически решения. Консултантската компания посочва именно това - че в отсъствието на силен пазарен натиск, страните-членки ще се изкушат да забавят крачката на интеграцията, което стана особено ясно на последния Европейски съвет на 13 и 14 декември 2012 г.

Еврозоната е изправена и пред още две опасности: изборите в Италия и Германия. Най-големият риск по отношение на Италия, смятат анализаторите от групата, ще произтече от евентуални неубедителни резултати на парламентарните избори в края на февруари. Те може да произведат фрагментиран парламент с мнозинство, съставено от популистки партии, които се противопоставят на ограничаването на разходите. На новото правителство ще му бъде трудно да поддържа политическата стабилност, а постигането на съгласие по непопулярни икономически реформи ще бъде предизвикателство, което ще увеличи риска от пазарна нестабилност и по-високи цени на финансиране, гласи прогнозата. В този контекст Eurasia Group прогнозира, че правителството ще поиска да сключи предпазна програма с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС, постоянният фонд на еврозоната).

Това ще позволи на Европейската централна банка да изкупува италиански дълг на вторичния пазар, ако обаче правителството в Рим подпише и изпълнява определен брой икономически реформи. И точно това е голямото предизвикателство, смятат анализаторите - ако правителството не изпълнява ангажиментите си по програмата, ЕЦБ ще бъде изправена пред три трудни избора: 1. или да настоява за приемането на допълнителни фискални мерки, които допълнително ще затруднят растежа; 2. или да продължи да изкупува облигации, дори и да не са изпълнени целите, подривайки по този начин собственото си реноме и поощрявайки моралния риск както в Италия, така и другаде; 3. или да прекрати изкупуването на облигации, с което ще задълбочи кризата в Италия, а оттам и в еврозоната в момент, когато и двете са изключително уязвими.

Изборите в Германия идват като черешката на тортата след прогнозата за Италия и като време, и като очаквания. Те ще бъдат през есента. Очакванията на Eurasia Group са, че независимо от почти сигурната победа на Ангела Меркел и нейното оставане на поста за трети пореден мандат, ангажираността на Германия с изборите ще принуди правителството да отлага колкото се може повече всякакви решения, които биха могли да накърнят популярността й. Това на фона на очакванията за Италия чертае доста неприятна картина за 2013 г., когато трябваше да видим първите резултати от втората поредна бурна законодателна година (2012).

Истината за нововъзникващите пазари

Започнах с еврозоната, тъй като събитията там най-пряко засягат всички ни в Европа (и не само), но всъщност риск номер едно, според Eurasia Group са страните, които анализаторите нарекоха преди няколко години нововъзникващи пазари, заради възможностите, които предоставяха за инвеститорите и за развитите държави като експортни дестинации. Според анализаторите, ерата на излишъка от нововъзникващи пазари като генератори на свръхрастеж вече е приключила. Те раздробяват групата на три подгрупи. Изключително интересно е къде отиват големи и влиятелни страни след това раздробяване. Подгрупите са:

- А - ставащи развити. Това са страни, които имат инструментите да откликнат ефективно на вътрешни и външни предизвикателства и да продължат да изпълняват политиките, които привличат инвестиции. В тази група попадат повечето от страните в Латинска Америка, Турция, Оман, Обединените арабски емирства, Южна Корея, Малайзия и Филипините;
- В - все още възникващи и съответно проблемни. Това са страни с потенциал, но много повече несигурност, отколкото се приема. Става дума основно за политическа нестабилност (и/или нежелание да се приемат вътрешните политически рискове) в комбинация със силни икономически предизвикателства. В тази група попадат Индия, Индонезия, Египет, Ирак, Саудитска Арабия, Тайланд, Перу, Южна Африка. Голямата изненада е Китай, заради това, че страната се очаква да удвои усилията си да запази сегашния си модел на развитие, за да опази сигурността си, което обаче може да застраши чуждестранните компании и инвеститорите;
- С - групата на плъзгащите се назад страни. Анализаторите ги наричат още обратното на нововъзникващи (изплуващи) - потъващи страни, които освен че не се представят добре икономически, но и генерират неприемливи нива политически риск. В отсъствието на ефективно управление и пред сериозни икономически предизвикателства тези пазари не заслужават ползите, на които се радваха под етикета "нововъзникващи", смятат от Eurasia Group. Най-яркият представител на тази група е Русия, където, според прогнозата, възможностите намаляват твърде бързо почти на всеки фронт. В тази група попадат и много от наричаните доскоро "гранични пазари", какъвто е Пакистан и Украйна. Между другото, на летния Давос преди две години вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков определи България като граничен пазар. Макар нищо да не се казва в прогнозата на Eurasia Group за България, групата, в която г-н Дянков я постави заслужава внимание.

Китайската информационна война е вторият най-голям глобален риск, заради нарастващата употреба на интернет в Китай. В момента половината от населението на страната използва интернет, а около 400 милиона души използват местните социални мрежи. Това ще амбицира правителството да вложи повече усилия в това да надвика всички и да овладее потока на информация.

Значителен риск представлява и напрежението в Близкия изток, което ще продължи да се покачва, според прогнозата на Eurasia Group. Политическите конфликти във Вашингтон са също сред големите рискове. Но голям интерес представлява новата група ЯИБ - Япония, Израел, Великобритания. Тази група е много любопитна, не само заради включването в нея на на пръв поглед несъвместими държави, но и заради предизвикателствата, пред които са изправени. Според анализаторите, три са глобалните тенденции, които имат най-голямо значение. Това са нарастващото величие на Китай, експлодирането на Близкия изток и кризата в Европа. Структурните губещи от тези тенденции обаче са тези три страни, върху които последиците ще са най-големи (преки или косвени), защото те се намират в много сходно положение.

От една страна специалните им отношения със Съединените щати вече нямат това значение, както преди; не участват в големите геополитически промени, а и нямат много средства, с които да играят конструктивна роля; и накрая страдат от сериозни вътрешни ограничения (политически, социални, исторически), които им пречат да отговорят адекватно на предизвикателствата. От трите страни Великобритания представлява особен интерес, заради зачестяващото използване на думата Brexit (Britain + exit) или изход на Великобритания от ЕС. Нещо, което анализаторите отхвърлят като възможност през 2013, но посочват, че през тази година страната ще бъде още по-разкрачена. От една страна, ако остане в ЕС, Великобритания ще бъде още по-маргинализирана, докато Еврогрупата играе все по-голяма роля, а те само печелят малки битки по регулаторни въпроси.

Ако пък напуснат, ще са изправени пред Европа, която ще се запътва все повече в различна посока както по отношение на икономическата политика, така и по отношение на регулаторните модели. С други думи досегашното облагодетелстване на Великобритания от "двата свята" е към своя край, което е хубаво Дейвид Камерън да има предвид, докато готви речта си за Европа.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required