euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За повечето хора Латвия или Литва е все едно. Тук обаче разликата е огромна. Сравнения се правят с Естония, която, според латвийците е много по-напред и винаги прави нещата по-добре. В Латвия населението е около 2.5 милиона. Помежду си са разделени на католици, протестанти и православни християни. Разбира се, има и други религиозни групи, но те са малко. Езикът им е от индоевропейското езиково семейство и се намира в самостоятелна група заедно с литовския и вече изчезналия пруски. Много е близък до славянския, но има и свои особености, сякаш заети от съседните фински езици. Едва ли ще ви е възможно да отсеете дори една дума.

Като голям проблем латвийците отчитат сериозната демографска криза, както и концентрацията на населението по големите градове. Всъщност това е доста образно, защото от над 2 млн. население, близо милион живеят в столицата Рига и това се вижда веднага от трафика по улиците. Тук вероятно веднага ще припознаете нашите улично-шофьорски проблеми и ще сбъркате, защото в Рига цари ред и толерантност. Знаците са на нужните места, светофарите - също, между шофьорите цари разбиране, че всеки бърза за някъде и всеки има своя работа и живот и не е нужно да си пречим помежду си. След разговор с местни хора обаче стана ясно, че преди десетина години, латвийците, особено в Рига, са имали същите проблеми като нашите – много агресивно шофиране, неспазване на знаци. Сега определено е различно и ще се удивите какво обяснение дават латвийците – през последните години все повече жени шофират, а те са по-внимателни и неагресивни.

Пътищата им са хубави, макар че някои по-малки улички или по-ненатоварени провинциални пътища не толкова. Местните обикновено казват, че пътищата им са ужасни като се сравняват постоянно с Естония. От многобройните ми срещи до момента става ясно, че Естония е мерилото за всички успехи или неуспехи на Латвия. Нещо като нашите съпоставки с Румъния. Но, като говорехме за пътищата, вярно е, че не са като в повечето западни страни, но определено в сравнение с нашите са добри. Явно тук хората отдавна знаят, че добрата инфраструктура е предпоставка за добруване и благоденствие, защото когато има добри, бързи и удобни пътища, тогава и търговията, и бизнеса са улеснени. Започвам да се притеснявам откъде у нас това постоянно желание да съсипваме пътищата си като не ги дострояваме. От всичките ми лични наблюдения май само ние и гърците се радваме на ужасяващи пътища и то по една-единствена причина – крадем си от материалите и после дружно си псуваме по дупките. Но, това е тема на друг разговор. Сега сме на гости при латвийците.

Ще излъжа обаче, ако кажа, че латвийците нямат проблеми и просто са се върнали в лоното на европейските държави, където винаги са били. Впрочем източната част на страната е била доста дълго време под полска власт и именно в този район живеят най-много католици. Почеркът на германците, които в Средновековието също са владели тези земи, се забелязва веднага по архитектурата на много къщи. Надявам се в няколко поредни разказа от Латвия да ви опиша за това как една малка държава мечтае да се превърне в Швейцария на Източна Европа и има всички шансове да успее.

Първата ми среща бе с Нилс Сакс – директор на Секретариата на Фондацията за социално интегриране. Всъщност, тази фондация представлява особен интерес за държави, които имат различни етнически общности. По принцип фондацията е по-скоро финансова институция, защото се занимава изцяло с разпределянето на средствата, отпускани за социалното интегриране на малцинствата, като пари се отпускат на проектен принцип. Едно от проблемните малцинства в Латвия е руското, което се дължи на исторически и политически причини. Малката балтийска държава обаче е намерила стабилно решение на малцинствените си проблеми. В Латвия единственият държавен език е латвийският и, за да си намерите работа, ако сте руснак, ром, грузинец или поляк, вие трябва да можете да говорите този език.

От гледна точка на социализирането дори и възрастни, пенсионирани хора ходят на уроци по латвийски, защото иначе остават силно изолирани. Факт е обаче, че по улиците на Рига ще чуете не рядко и руска реч. Голяма част от проектите, които финансира Фондацията са свързани с културни прояви, фестивали и други подобни. Според Нилс Сакс, интеграцията е въпрос на психология и манталитет. Нито държавата, нито която и да било организация може да принуди някого да се интегрира социално или културно. Парите също не са панацея. Нужно е това да дойде отвътре. Именно поради това, смята той, създаването на условия като това, че основният език е латвийският, служи мотивиращо. Необходимо е, според него, хората да бъдат лоялни на държавата-приемник. Ето как обяснява философията на работа на Фондацията:

“Правителствената политика е пределно ясна, че има само един държавен език и той е латвийският. Всеки трябва да знае езика на ниво, с което да се чувства комфортно в обществото. Една от грантовите схеми в този смисъл е предоставянето на средства за организиране на курсове по латвийски език. Същевременно, ние признаваме, че Латвия е мултикултурна държава и не е заплаха това, че националните малцинства си организират собствени фестивали – това обогатява страната”.

В този смисъл неизбежно изниква въпросът, как контролирате, тогава, усвояването на средствата и по какъв начин сте сигурни, че успявате да интегрирате малцинствата. Ето какво каза Нилс Сакс:

“Това е програма за социално интегриране, рамкова програма, която покрива широк аспект от нужди. Според нея ние организираме търгове за отпускане на средства по проекти, базирани на така наречената инициатива отдолу-нагоре. С други думи, самите малцинствени групи кандидатстват със свои предложения по изключително открити и публични критерии.”

Това е дългосрочна програма, говорим си още с Нилс Сакс, защото не може човек да бъде интегриран за ден или за два. Сега, години по-късно, вече се усеща ефектът – младите, които напускат училище са напълно интегрирани, включително и ромите, за които питам постоянно, но пък се оказва, че не ромите са проблемът тук, а руснаците, защото Русия е близо, огромна е и освен това е влиятелна. Не е за пропускане и фактът, че латвийците имат още пресни рани от руската окупация. Вероятно ще са нужни десетилетия, за да се преодолее страхът, че може отново да бъдат покорени, езикът им затрит, културата – също.

Признават, макар и под сурдинка, че се чувстват различни от тях, по-предприемчиви са и искат да живеят самостоятелно, макар и само 2.5 млн. Сега в руслото на ЕС вероятно се чувстват доста по-уверени. Попитах Нилс дали ЕС е бил основният мотиватор за решаването на етническите проблеми. Той ми каза, че основната намеса на Брюксел е била за създаването на въпросната Фондация, тъй като преди 2001-ва година с политиката на социално интегриране са се занимавали Министерствата на културата и образованието, но не е било особено ефикасно и то, най-вече, по отношение разходването на средствата, по-голямата част от които, отпускани по европейски програми. Разбира се, тук са се страхували много, че по-твърдата политика по отношение на езика и културата в Латвия може да бъде пречка към присъединяването, но се оказва, че дори с тези строги мерки Латвия става член и никой не възразява срещу начина, по който решава малцинствените си проблеми:

“Другата сфера на работа е натурализацията. Тук, за да получите натурализация, трябва да знаете латвийски език. Така че за издържане на изпитите за натурализация се организираха курсове по латвийски за възрастни. И голяма част от бюджета, не мога да кажа точни суми, се отпускаше именно за тези курсове”, обяснява Нилс Сакс.