English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Христо Иванов: Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да се разшири!

Published on , , Виена, Twitter: @AdelinaMarini

Някои ще кажат "Най-сетне!", други "Закъсняха", а трети ще гледат с недоверие, но десет години след присъединяването си към Европейския съюз България вече има първата партия, чиято основна задача е да се бори с корупцията. Партията беше създадена в началото на годината, нарича се "Да, България" и има амбицията да очертае твърдите граници на корупционното поведение, особено по високите етажи на властта. Учредяването на партията стана малко преди публикуването на редовния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който България и Румъния се вмъкнаха в ЕС неподготвени, тъй като не бяха довършили реформите за създаване на независима съдебна система, която да осигури дългосрочна и необратима борба с корупцията, а в случая на България и с организираната престъпност. 

За тези 10 години България и Румъния значително се отдалечиха една от друга. Докато за България констатациите не са се променили почти изобщо, а докладите постоянно отчитат появата на нови и нови проблеми във все повече сфери, в Румъния се създаде култура на нетърпимост към корупцията, заради успешното изграждане, въпреки политическата съпротива, на независими институции, които неуморно преследват корупция по високите етажи на властта. Затова и в първия миг, когато политическата класа реши да направи крачка назад, стотици хиляди румънци излязоха по улиците на Букурещ, за да протестират. В това време от другата страна на Дунава българите гледаха завистливо, докато политиците им се готвят за поредни предсрочни избори, в които думите "реформи" и "корупция" не са в дневния ред на досегашните политически играчи. 

"Да, България" е донякъде партия на протеста по подобие на Румъния. Много от хората, записали се за участие в младата формация, бяха сред най-известните и активни участници в масовите и продължителни протести през 2013-та година, провокирани от опита на тогавашното правителство да назначи за шеф на една от най-мощните институции в държавата - Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) изключително спорна фигура, смятана за дълбоко свързана с политическата корупция и легализираната организирана престъпност. Делян Пеевски освен това беше към онзи момент и непрекия собственик на мощна медийна империя, която се занимаваше с алтернативна фактология още много преди появата на Доналд Тръмп. 

ДаБГ се появява на фона на масово недоверие на българските граждани към политическите елити, заради многократните лъжи и неизпълнени обещания, което прави задачата на новата партия много трудна. Разговарях с лидера на формацията във Виена, където той се срещна с български граждани, зажаднели за нова надежда да има за кого да гласуват и дори да проверят доколко има смисъл да се върнат в родината, която през последните десетилетия страда от значително изтичане на мозъци. Христо Иванов е бивш министър на правосъдието, известен с това, че е първият подал оставка, заради несъгласие с политическата линия и най-вече заради отказа на управляващите да провеждат обещаната съдебна реформа. Във Виена той беше в компанията на един от най-ярките активисти на протестите през 2013-та година Георги Илиев и първата българска тенис-звезда Мануела Малеева, която посвети кариерата си извън тениса на фондация за подпомагане на деца с ортопедични проблеми и на политиката. 

След срещата с българи във Виена Христо Иванов отдели на euinside 30 минути, през които се опита да обясни как смята да бори корупцията, какво очаква като помощ от ЕС, а също и какъв ЕС си представя. Той има няколко много категорични послания към европейския политически елит. От разговора ми с него оставам с впечатление, че е реалист. ДаБГ няма намерение да прави морална революция, казва в отговор на въпроса ми как ще се справят с проблем, който според мнозина е дори манталитетен. Разчита партията му да успее да влезе в парламента, откъдето да упражнява постоянен и силен натиск върху прокуратурата и МВР да се занимават с конкретни въпроси, свързани с корупцията. 

Нетърпимост в обществото към корупцията ще се появи тогава, когато се види, че реакцията на обществото има някакво значение за някого. "Когато с години хората изразяват нетърпимост, когато с години хората изразяват фрустрация и недоволство, скандализират се и това остава като удар в празното пространство, защото никой от страна на политическата класа, никой от страна на институциите не реагира, това страхотно изчерпва възможността на хората да инвестират емоции в това да се скандализират". Христо Иванов вярва, че е възможно България да настигне нивото на Румъния за 4-5 години. 

МСП не само няма да бъде премахнат, но и трябва да се надгради и задълбочи!

Христо Иванов смята, че в сегашния си вид докладите по Механизма за сътрудничество и проверка са изгубили своя смисъл. "Без политически партньор в София, който да може да партнира реално с ЕК, а не да се надлъгва с нея, да се държи като тройкаджия, който лъже учителката, тези доклади не биха могли да продължат да имат ефект". Той очаква ЕК сериозно и публично да оповести своите бъдещи намерения чрез разговор. "Затварянето на този разговор между Юнкер и неговото момче Борисов, между ЕНП и ПЕС, тази материя не може да бъде затворена там. Ние като общество трябва да участваме в едно предоговаряне на това как България в рамките на ЕС може да получава помощ и тласък за реформи".

Бившият правосъден министър не вярва на думите на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), че МСП ще бъде отменен до края на мандата му (2019-та година). Според него, думите на Юнкер са интерпретирани грешно, а и в крайна сметка не е важно какво ще каже той, а страните-членки. Той призова да се спре с очакванията, че механизмът ще отпадне. Големият недостатък на механизма в сегашния му вид е, че мисиите са само четири пъти годишно, траят по седмица и обхващат твърде широк кръг от въпроси. Освен това докладите са обект на политически преговори и лобиране.

Според него, МСП трябва да започне да изготвя много по-подробни доклади по подобие на този, който беше изготвен от европейски експерти за работата на прокуратурата. Освен това той настоява за по-тясна обвързаност на докладите с Европейския семестър, защото по семестъра може да се въвеждат санкции за неизпълнение на препоръките, което досега обаче не се е случвало. В момента една от четирите конкретни препоръки към България по семестъра е насочена именно към съдебната система и борбата с корупцията. Има много широк кръг от въпроси, които изискват по-специализирана и много по-задълбочена проверка, каза Христо Иванов. Той предлага и разширяване на обхвата на МСП, така че да включи и други теми, за което се намеква и в самия доклад от тази година. Сред тези теми може да бъде работата на МВР. "Това е тема, с която досега с години сивиемът [CVM - съкращението на английското име на МСП] само доста повърхностно се занимаваше. Без тази тема, много по-сериозно навлизане в нея, с много по-сериозен анализ, много по-сериозни препоръки ние няма да мръднем. Същото важи за нашите служби".

Време е европейските политически партии да поемат своята отговорност

Бившият правосъден министър остро критикува европейските политически семейства и германските политически фондации за подкрепата, която оказват на свои провалили се партньори в България. Според него, те трябва да си направят много по-трезв анализ на взаимодействието си с партньорите си в София. "Докога няма да има никаква политическа цена това основен партньор на АЛДЕ и на съответната немска фондация в Германия да бъде ДПС и това да се признава за една мейнстрийм либерална, представете си, политическа формация? Същото важи впрочем и за ГЕРБ. Същото важи в някакви смисли и за БСП. Тази всеядност на европейските политически партии и фондации, които са готови да си затварят очите за това, че техни партньори в София са заподозрени и оцапани в корупционни съмнения и политическо бездействие по отношение на корупцията трябва да се прекрати, ако ние искаме да имаме честен диалог с европейските политически семейства".

На този етап ДаБГ не бърза да се асоциира с някое европейско политическо семейство, тъй като приоритет номер едно в момента е изграждане на име и доверие сред българските граждани. От интервюто ми с него оставам с впечатление, че той повече разчита на вътрешните сили в България за справяне с корупцията, отколкото на външна помощ. 

За силна и широкообхватна европейска прокуратура

Темата за създаването на общоевропейска прокуратура изглежда е много на сърцето на Христо Иванов. Той говори подробно за нея и по време на срещата си с българи във Виена, а от отговорите му на въпросите на euinside също се усеща, че я взима присърце, още повече че като министър участваше в преговорите по създаването й. Това е едно от най-трудните законодателни досиета в момента в ЕС. Преговорите по него продължават вече четири години и точно когато изглеждаше, че е постигнато споразумение, Швеция и Холандия се отказаха от участие, а Полша и Унгария също изразиха резерви. Реши се да се върви към процедурата на засиленото сътрудничество, която позволява на определен брой страни-членки (не по-малко от 9) да продължат сами. Това ще забави създаването на този орган, чиято задача е да се бори със злоупотребите с европейски фондове и трансграничните злоупотреби с ДДС.

По време на преговорите по новия орган някои страни-членки, водени от Италия, настояваха за силна наднационална институция, която да обхваща дори и борбата с организираната престъпност. За това настояваше и България по времето на Христо Иванов. Всъщност България винаги е подкрепяла силна европейска прокуратура. Иванов е съгласен, че преминаването към процедура на засилено сътрудничество ще подреже крилата на прокуратурата. Според него обаче, интеграцията в тази сфера е неизбежна.

"Аз очаквам, включително след минаването на определени вътрешнополитически демократични цикли във Франция и Германия европейският политически елит да погледне малко по-сериозно на необходимостта да изгражда трайни институции на сигурността си, законността си и разузнаването си. Това е неизбежност, така че в някакъв смисъл гледам на нещата, които в момента се случват по-скоро като на междувремие, отколкото на нещо, което е ясна индикация накъде отиват нещата. Ние наистина навлизаме в нов етап на развитие на тези институции, на ЕС, изобщо на европейския модел като такъв. И този етап ще има преди да се оформи, преди да избият на повърхността неговите основни сюжетни линии, ще отнеме доста време. Нова епоха започва и това никога не се случва за месец-два". 

Той остро критикува липсата на конкретни приоритети за българското председателство на Съвета, което започва догодина. Като първи приоритет той посочи именно създаването на европейска прокуратура. България трябва безусловно да участва в процедурата на засилено сътрудничество, но не само да участва, а и да направи всичко необходимо да убеди страни като Германия и Холандия, че общите въпроси на сигурността не може да се решат без такъв инструмент. Като втори приоритет той посочи по-активна позиция за това как да изглежда новата миграционна политика. Третият приоритет, който според него България трябва да има по време на председателството, е обмяната на информация между разузнавателните агенции и институциите за сигурност. Кибер-сигурността е огромно предизвикателство и трябва да бъде поставено като такова. 

Много голям проблем е в момента, че само пет страни-членки си имат доверие, за да си разменят разузнавателна информация. "Ние с ехвалим, бием се в гърдите, че имаме достъп до тези системи [за споделяне на информация], но там реално разузнавателна информация, свързана със сигурността не се споделя", каза той и добави: "Тоест, това е проблемът с доверието, защото доверието между страните има един критерий и то се мери по един начин и това е споделянето на разузнавателна информация. Ако едни страни са членове на клуб и не споделят помежду си разузнавателна информация, те нямат доверие". 

Историята, глупако!

Най-големият проблем на ЕС в момента е липсата на водачи с визия както в институциите на Съюза, така и в национален план. Повечето лидери имат "по-икономизирано" политическо мислене и малко "историчност" на съзнанието. "Ще отнеме години да се презареди поколението на лидерите с, бих казал, една малко по-ясна историчност в съзнанието си, защото ние сега сме с едно поколение лидери, които имат много по-икономизирано политическо мислене, много по-малко историчност на съзнанието, включително историческа отговорност. Съзнание за историята, съзнание за това, че не всичко е, както пишеше на стената Клинтън, не всичко е икономика. Така че историята, глупако!", бяха думите му. 

Цялото интервю с лидера на ДаБГ Христо Иванов можете да гледате в прикачения видеофайл. 

*Някои цитати от Христо Иванов са редактирани за яснота и краткост

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required