English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

България не настига европейските си партньори по доходи

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

За десет години членство в ЕС сближаването на България по доходи с останалите страни-членки не напредва. България си остава на същата относителна позиция спрямо останалите. Това е най-тежката констатация в годишния икономически анализ [на английски език] на Европейската комисия, публикуван в сряда (22 февруари) в рамките на Европейския семестър. Нещо повече, не се вижда светлина в края на тунела. Според доклада, България има нисък потенциал за растеж, което ограничава перспективата за сближаване по доходи. В допълнение към това се отчита и бързо нарастване на неравенството на доходите, което в момента е "на много високи нива". Има и още лоши новини в доклада, които карат добрите новини да бледнеят. 

Кои са добрите новини? 

Става дума за условно добри новини, тъй като те са добри в краткосрочен план без траен ефект за подобряване на благосъстоянието на нацията. Икономиката е в подем и брутният вътрешен продукт нарасна с 3.6% през 2015-та година. За 2016-та се очаква ръстът да бъде 3.3%. Въпреки хвалбите за сериозен ръст на износа и очакванията той да продължи да расте и през тази година, приносът му към общия растеж се очаква значително да спадне, заради нарастването на вноса, дължащо се на увеличаването на вътрешното потребление. 

Друга добра новина е, че фискалната консолидация напредва по-бързо от очакваното. Бюджетният дефицит се очаква да спадне до 0.3% от БВП през 2016-та година и да продължи да спада през тази и следващата година. Структурният дефицит се очаква да остане под 0.5% от БВП през целия период 2016-2018-та година. Най-големият риск за тази прогноза са дълговете на държавните предприятия. Иначе се очаква спад на публичния дълг от тази година. Краткосрочни добри новини има на трудовия пазар, където ЕК отчита подобряване на условията и спад на безработицата до 7.1% (от 7.7% миналата година), което е под средното за ЕС. Друга добра новина е, че засега бързото нарастване на заплатите няма отрицателен ефект върху конкурентоспособността. 

Лошите новини са дългосрочни

С (не)изпълнението на конкретните препоръки на ЕС поредица правителства са заложили цяло минно поле за бъдещето. Най-трагично е положението в образователната система, която ЕК отчита като неспособна да осигури на учениците адекватни на нуждите умения. Достъпът до качествено образование е неравно. Делът на децата, които се справят зле по четене, математика и науки по стандартите на PISA е най-високия в ЕС. Децата от ниските социални слоеве и особено ромите нямат равни образователни възможности, както останалите, включително и в ранно детство. "Това има дългосрочни последици за социалното им включване и заетостта им", се казва в доклада. Отчита се, че е започната голяма реформа с прилагането на закона за предучилищното и училищното образование. 

Мини има и в здравеопазването - ограничен достъп, слабо финансиране, емигриране на персонал и слаби здравни резултати. Данните са шокиращи - броят на емигриращите лекари всяка година е равен на почти 90% от завършващите медицина. Недостигът на медицински сестри е осезаем. 

Напредък няма и по отношение на борбата със сенчестата икономика, която си остава с висок дял, а в същото време административната тежест, свързана с данъците, е висока. Мерките за подобряване на данъчната администрация все още са ограничени, отчита ЕК. В България продължава да е проблем задлъжнялостта в частния сектор. Според доклада, високият корпоративен дълг може да се отрази отрицателно на средносрочните перспективи за растеж. Този проблем не може да се реши, докато не бъдат приети необходимите законодателни мерки за фалита. 

"Въпреки някои подобрения, предизвикателствата в бизнес-средата продължават да възпират инвестициите. Възприятието за корупция, слабите институции и нестабилната правна рамка си остават причина за тревога в този смисъл. Ниското доверие в съдебната система и публичните институции възпира частните инвестиции", пише в доклада (повече по темата за корупцията можете да прочетете тук). В него се отчита също, че достъпът до финансиране за малките и средните предприятия (МСП) е неадекватен. 

България изпитва прекомерни икономически дисбаланси

Страната ни е в групата на държавите, които изпитват прекомерни икономически дисбаланси и са поставени под специално наблюдение. Тя е в компанията на Франция, Хърватия, Португалия, Италия и Кипър. Изпълнението по четирите конкретни препоръки от миналата година е слабо. Първата препоръка към България беше да постигне годишна фискална корекция от 0.5% от БВП, за да се достигне средносрочната бюджетна цел през 2016-та и 2017-та година. ЕК препоръча още и подобряване на данъчната събираемост и предприемане на мерки за намаляване на сивата икономика. ЕК отчита, че има "известен напредък" по отношение на подобряването на данъчната събираемост и намаляването на сенчестата икономика.

Втората препоръка гласеше: "До края на 2016-та година да се довърши прегледа на качеството на активите и стрес-теста на банките. До края на 2016-та година да завърши прегледа на балансите и стрес-тестовете на застрахователните компании и преглед на активите на частните пенсионни фондове. Предприемете, ако е необходимо, последващи мерки във всички три сектора и продължете да подобрявате банковия и небанковия надзор". Тази препоръка е от особено значение, както и предната, за намаляване на макроикономическите дисбаланси. Изпълнението обаче е незадоволително и по трите точки, като по последващите мерки напредъкът е дори определен като "ограничен", което е синоним на никакъв напредък. ЕК продължава да отчита недостатъци по отношение на надзора във финансовия сектор, независимо от предприетите стъпки. 

Третата препоръка е свързана със социалните мерки и пазара на труда. От България се очакваше да интегрира социалната помощ, различните социални услуги и политиката към пазара на труда, особено по отношение на дългосрочно незаетите и младите, които не са нито в образованието, нито в обачение, нито имат работа. Очакваше се също да се подобри качеството на образованието за уязвимите групи, по-специално ромите. По тази препоръка изпълнението е най-лошо по всички точки, включително и подобряването на достъпа до здравеопазване, създаването на критерии за определяне на минималната заплата и увеличаването на покритието и адекватността на схемата за минималния доход.

Четвъртата и последна препоръка обхваща реформата на рамката за банкрути, капацитета на съдилищата да решават дела за фалити, увеличаване на капацитета на агенцията за обществени поръчки и прилагането на стратегията за развитие на сектора на обществените поръчки. И тук напредъкът е силно ограничен, а този комплект от препоръки също е свързан с решаването на проблема с прекомерните икономически дисбаланси. 

comments
Георги Ганев
23 февруари 2017 13:53
Уважаеми приятели, това не е коментар, а по-скоро въпрос. Къде точно в доклада са твърденията на ЕК, които вие обобщавате в първите две изречения на материала: "За десет години членство в ЕС сближаването на България по доходи с останалите страни-членки не напредва. България си остава на същата относителна позиция спрямо останалите."

Питам, защото в доклада на стр. 4 последни три реда на колона 1 и първи ред на колона две се казва, че България продължава да настига ЕС по доходи и през следващите няколко години се очаква това настигане да се ускори. Да не би фразата "but the relative position against peers is unchanged" да ви е объркала (защото тя НЕ означава, че "България си остава на същата относителна позиция спрямо останалите", означава нещо много различно)?
Adelina Marini
23 февруари 2017 15:24
Вярно е, че се прогнозира ускоряване на настигането в следващите години, но същевременно се посочва, че това е спънато от ниския потенциален растеж. Що се отнася до положението спрямо останалите страни, от графиката на стр. 4 ясно се вижда, поне според мен, какво се разбира под непроменена позиция. На практика от 2010-та година насам двете посочени линии са почти хоризонтални
Георги Ганев
23 февруари 2017 16:00
Нека реагирам пак. Ясно е, че горната, синя, линия е хоризонтална, защото деветте страни, с които сме "сравними" (четири вишеградски, три балтийски, Румъния и Словения) също се доближават до средното ниво на ЕС с приблизително същите темпове като нас - някои по-бързо, други по-бавно, но горе-долу там. Никак не е ясно, че жълтата линия е хоризонтална, даже напротив. При това, дори да приемем, че е "на практика от 2010-та година насам" хоризонтална, това не може да служи за основа на твърдение, че "за десет години членство в ЕС сближаването на България по доходи с останалите страни-членки не напредва", защото това твърдение обхваща и годините 2007, 2008 и 2009, за които жълтата линия никак не е хоризонтална. Всъщност, ако човек не гледа линии на графики, а вземе да си свали самите числови данни от Евростат, ще установи следното: БВП на човек в Бг по покупателен стандарт като % от средния в ЕС-28 през 1996 (десет години преди членството): 30.0%; през 2006 (последната година преди членството): 38.1%; през 2015 (деветата година на членството): 47.1%, а ако се направи проекция на вече наличните данни за ЕС-28 и за Бг като растеж БВП на човек през 2016, резултатът за 2016 ще е някъде 48.2%. Единствената от последните десет години без увеличение на показателя е 2013, когато той спада от 45.9 на 45.7%. Накратко, за десет години сближаването на България по доходи с останалите страни-членки е напреднало с 10 процентни пункта. Затова намирам това първо изречение в материала, което е изведено и в заглавието, за силно проблематично. То просто не е вярно.
Adelina Marini
27 февруари 2017 11:03
България продължава да е най-бедната страна-членка. Пак казвам, вярно е, че има сближаване, но както е посочено и в доклада, ниският потенциален растеж е възможно да стопира ускоряването на сближаването. Нещо повече, останалите данни в доклада, особено тези, които засягат дългосрочния ефект, са повече от неприятни - образованието, здравеопазването, изтичането на квалифицирани кадри, проблема с ромите. Ако не се вземат сериозни мерки, това сближаване не само може да не се ускори, а може да се получи и изоставане. И още нещо, което изглежда се пропуска - за първи път тази година ЕК мери и равенството. В България ситуацията е най-тежка, което също има и ще има ефект върху настигането на доходите
Георги Ганев
1 март 2017 18:29
Ако заглавието на материала беше първото изречение на отговора на втория ми коментар: "България продължава да е най-бедната страна-членка", изобщо нямаше да коментирам. Това е вярно. Ако първото изречение на материала беше "Има сближаване, но в доклад на ЕК се посочва, че ниският потенциален растеж е възможно да стопира ускоряването на сближаването" нямаше да имам никакъв проблем. Наистина докладът казва точно това. Но в момента заглавието на материала е неистина, действителността е точно обратна на него. Първото изречение също е неистина, действително случващото се е точно обратното на казаното в него. Ако читател прочете заглавието и първото изречение, ще е получил невярна информация, която не отговаря на действителността. И дори да прочете много внимателно целия материал докрая нищо, казано в него, няма да коригира тази неистина.
Adelina Marini
2 март 2017 17:08
Оценявам приноса Ви към изясняване на ситуацията, но продължавам да твърдя, че не може да се говори за неистина. Графиката в доклада е достатъчно показателна. Възприемате заглавието прекалено буквално, което е Ваш избор, но се радвам, че дообогатихте текста и с други данни. Надявам се, че читателите ще преценят сами за себе си кое е истина и кое неистина след този диалог. Разбирам, че всички сме особено чувствителни към фалшивите новини, но смятам и сам ще се съгласите, че би било прекалено да причислите този текст към подобна група. Поздрав :)
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required