euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

За и против електронното гласуване - примерът на Естония

Аделина Марини, June 22, 2009

На изборите за Европейския парламент 58,669 души от общо 909,326 имащи право на глас, са гласували през Интернет .... в Естония. Това са 15% от избирателите - толкова, колкото ДПС спечели (малко по-малко де) на изборите за ЕП у нас. Системата за онлайн гласуване на Естония е започната през 2002 г., а за първи път е тествана през 2005 за местните избори. През 2007 г. Естония е първата държава в света, която допуска електронно гласуване и на парламентарни избори! Това са данните, които посолството на Естония любезно предостави на euinside, след като поискахме повече информация, разбирайки, че малката балтийска държава възнамерява да гласува онлайн и на Евроизборите. И още - от тези 909,326 имащи право на глас, само 399,181 са го упражнили. От тях 58,669 са използвали интернет! На парламентарните избори през 2007 г. имащите право на глас са били 897,243, от които 555,463 са гласували, а от тях 30,243 онлайн. През 2005 пък само 9,287 души са използвали Интернет, за да гласуват.

Електронното гласуване обаче е предназначено да допълни, а не да измести изцяло традиционните методи на гласуване. Идеята е да се даде възможност да се гласува от място по избор - от къщи или офиса, без необходимостта да се ходи до избирателната секция. Важно е обаче, подчертават от естонското министерство на външните работи, че тези, които гласуват онлайн трябва да го направят 6 до 4 дни преди изборния ден. Процедурата отнема не повече от 2 мин.

Понеже много се говори за въвеждане на електронното гласуване и у нас, затова е хубаво да знаем, че всъщност електронното гласуване е само много малка част от електронното правителство на Естония, което обаче е възможно поради няколко много съществени факта:

1. Цели 66% от населението на Естония (около 1.3 милиона) на възраст между 16 и 74 г. използват интернет по данни от 2008 г.

2. 58% от домакинствата имат интернет възможности (също по данни от 2008 г.)

3. ВСИЧКИ естонски училища са свързани с интернет;

4. Мрежа от точки за публичен достъп до интернет покриват по-голямата част от градовете и малките населени места на балтийската държава. Освен това на повече от 1,100 публични места може да се ползва безжичен интернет (wi-fi), напълно безплатно като районите постоянно се увеличават;

5. През 2009 г. 91% от данъчните декларации са били подадени онлайн;

6. И нещо много важно - разходите, които правителството прави, може да се следят онлайн В РЕАЛНО ВРЕМЕ!!!

7. Заседанията на правителството изцяло се правят онлайн, безхартиено, което министърът на държавната администрация Николай Василев въведе доста успешно в много общини, а и в Министерския съвет;

8. Мобилните телефони в Естония са повече от гражданите - 147 телефона на 100 граждани. Затова, както обясни в интервю за euinside посланикът на Естония у нас Рийн Ойдекиви, за следващите парламентарни избори, през 2012 г., се очаква да бъде въведено и гласуването през мобилен телефон.

Незная за вас, уважаеми читатели, но аз лично стоях пред тези данни в посолството на Естония в София, и гледах невярваща, а хубавото тепърва предстои. В следващите редове ще научите повече за живота в Естония, за кризата и за други, любопитни неща, които Негово превъзходителство Ойдекиви ми разказа в един горещ следобед миналата седмица.

И така, електронното гласуване се извършва посредством личната карта, която е снабдена с чип. С тази карта освен, че може да се гласува, може да се плаща по банков път, може да пътувате из целия ЕС, а може и да не представяте шофьорската си книжка, ако ви спре пътна полиция. Отделно от това, ако наистина ви спре пътна полиция, тя може да разбере дали и за какво са ви глобявали. Интересното, което отличава Естония от България, която впрочем още няма лични карти с чип заради постоянни проблеми с обществената поръчка, е, че изваждането на въпросната електронна карта не е задължително. Можете да си ползвате наличните документи за самоличност, докато им изтече срокът.

Идентификацията на личната карта при онлайн гласуването става със съответния smart reader с валидни сертификати и PIN кодове. Никакъв проблем не е да използвате картата си под Windows, MacOS или Linux.

Разбира се, имало е и противници на онлайн гласуването като основният аргумент е бил сигурността на вота. Разумът обаче надделял, а именно: в Естония можете да гласувате и по пощата. Каква е гаранцията тогава, че някой няма да ви принуди в къщи например или по пътя до пощата да промените гласа си? А каква е гаранцията, че някой преди да влезете в тъмната стаичка също няма да ви уговори? Така че, Върховният съд на Естония постановил, че няма проблем с е-гласуването и то, както стана ясно по-горе, вече е факт от доста години.

Според посланик Ойдекиви обаче, причината е, че електронното правителство много е напреднало и все повече хора имат нужда да ползват различни услуги онлайн. Тези, които вече се ползват в Естония, освен личните карти с чип и онлайн гласуването: плащане през мобилен телефон, паркиране чрез SMS (и ние го имаме това в София), е-училище, което дава възможност на родителите да проверяват домашните, оценките, забележките и препоръките на учителите без да се налага да ходят често до училището. 220 училища в Естония използват тази система, което представлява 35% от всички училища в страната. Освен това, може да се подават и документи за кандидатстване в естонските висши училища онлайн, да се подават данъчни декларации, имотни декларации, да се проверяват резултати от изпити.

Негово превъзходителство естонският посланик обяснява, че държавата има политика да изплаща определен % на хората, които теглят ипотечен кредит, за да си купят жилище. От мига на подаването на декларацията онлайн минават 2 дни, докато държавата ви върне парите. Същото важи и за допълнителни езикови курсове на вашите деца, извън училище. Държавата опрощава част от парите и, ако ви отнема 2 минути да подадете съответните данни на данъчните, то отново до 2 в сметката ви се настаняват парите, които държавата възстановява, за да ви стимулира да карате децата си да учат чужди езици.

Господин Ойдекиви разказва, че при фирмите процедурата е малко по-бавна, тъй като се изискват доста повече документи заради различните видове данъчни облагания. Факт е обаче, че регистрацията на фирма става за по-малко от 2 часа. И точно в това е идеята, обяснява още дипломатът, който с присъщата за скандинавските страни откритост и усмихнатост, отговаря с готовност на всеки мой въпрос. Та, идеята е да не се губи време, да не висят хората по коридорите, да чакат по опашки. Имало обаче още около 10% от хората, които предпочитат да попълват формуляри и да ги подават ръчно. Системата като цяло е доста опростена, но това, според посланик Ойдекиви, се дължи на факта, че Естония е миниатюрна държава, на която не се налага да се бюрократизира твърде много.

Електронно управление в страни като САЩ например, би било доста трудно постижимо. За сметка на това обаче, естонският дипломат смята, че България се вмества в графата малки компактни държави, където е-управлението е възможно. То, на практика вече е започнало, но незнайно защо върви твърде бавно. Освен това, Рийн Ойдекиви си спомня славата на България в сферата на IT и, ако сега тя не е толкова голяма, то е добра предпоставка да осигури развитието на електронното правителство и у нас. Той допълва, че Естония се е превърнала в иновативна лаборатория, тъй като иновациите най-лесно се въвеждат в малки държави.

Другата причина, поради която Естония напредва толкова много с е-управлението е, че заради съветското наследство, бидейки част от Съветския съюз, страната е била твърде изостанала и е трябвало всичко да се гради отначало. Друг фактор е съседството с твърде добре развитите скандинавски страни, които оказват значителна подкрепа на балтийските мъничета. Тази подкрепа е възможна и поради общата им история, а в случая между Естония и Финландия - близостта в езика - от групата на угаро-финските езици. Само за миналата година по фериботната линия Талин-Хелзинки и Талин-Стокхолм и обратното са преминали 7.5 млн. души. Фериботът се взима от центъра на едната столица и за час и половина стига до отсрещната. Това прави пътуването с ферибот по-бързо, отколкото със самолет. Полетът е реално 20 мин., но без чекирането и без пътуването от летището до центъра на града.

Третата причина за решението на балтийската страна да премине към е-управлението е, забележете, това, че са много малко хора и не могат да отделят ресурси да поддържат голям държавен апарат! Освен това, за разлика от България, която имаше огромен теч на мозъци по отношение на компютърните специалисти, с ранното си решение да започне да гради електронно правителство, Естония на практика е успяла да ги задържи и те имат достатъчно и добре платена работа. Впрочем, аз лично незнаех, че естонци са тези, създали Skype. Въпреки това обаче, на Естония не й достигат хора и идеи и разчита, че би могла да си партнира добре с България в тази сфера. Преговори вече се водят, но, посланик Ойдекиви е наясно, че заради предизборната кампания, ще трябва да се почака до есента, да се види дали наистина подобно партньорство може и как ще се осъществи.

Любопитно е, че естонците водят преговори и с Македония, която също проявявала силен интерес към електронното правителство. Тук, отбелязвам и аз, че Македония също е малка държава и не е изключено да пожъне подобни успехи, както Естония. Западните ни съседи дори вече започват да въвеждат изпробвани в Естония неща.

(следва ІІ част)