euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Медиите по принцип са индикатор за зрелостта на дадено общество. Вероятно ще се изненадате да разберете, че Латвия в същност много отдавна е европейска страна. Напредъкът, който малката балтийска страна е отбелязала само за 12 години преход е чудовищен. Как обаче стои въпросът с медиите и дали наистина Латвия е вече толкова узряла демократична страна, както изглежда по тихите и чисти улички. Предлагам да разберете това от медийния социолог Сергейс Крукс:

- След толкова много разнообразни впечатления, срещата ми със специалиста по медийна социология Сергейс Крукс, завършил Сорбоната и известен като брилянтен представител на новото поколение интелигенция в Латвия, ми се струва направо необходима. Нужно е да разбера малко повече за същността на успехите на латвийците. Оказва се, че съм попаднал на ..... да кажем нихилист. За него всичко беше по-скоро черно и лошо, отколкото хубаво, както ми се стори на мен. Първият ми въпрос е за положението на медиите днес?

СЕРГЕЙС КРУКС: Медиите имат нужда от гражданско общество, защото това е и тяхното име - медия е посредник между някого и някого, но ние имаме много слабо гражданско общество, поради което медиите играят доста специфична роля в него, защото понякога те просто отразяват правителствените събития и на практика не знаят какво се случва в гражданското общество. Журналистите от своя страна пък си нямат и идея как да отразяват тази липса на гражданско общество - те са просто индивиди с техните лични проблеми. Все още не можем да се организираме в нещо като социално движение. Наченки вече започват да се забелязват.

- Какво имате предвид под слабо общество? Нежелание на хората да участват в обществения живот?

СЕРГЕЙС КРУКС: Да, точно така. Ние нямаме тази традиция на участие и хората твърде дълго са се страхували да изразят личното си мнение и точно това се вижда ясно в политическия преход през последните 15 години, защото всеки вярва, че старият съветски режим е грешен и есправедлив и че той трябва да бъде сменен и да имаме демократично общество.

- Мислите ли, че това е проблем само на нашите страни, които се развиват като демократични или?

СЕРГЕЙС КРУКС: Да, това явление се наблюдава в повечето посткомунистически страни.

- Какво можем да направим, за да преодолеем този недостатък или това е естествен процес, с който трябва да живеем?

СЕРГЕЙС КРУКС: Да, това е естествен процес, в който хората трябва сами да осъзнаят и да разберат, че е много по-добре да имат чувство за социална солидарност, да действат заедно, да не се изкушават да подкупват политиците, за да получат това, което искат.

- В моята страна мога да разделя журналистите на общо взето три основни групи - първата, журналисти-идеалисти, които вярват в основната си цел да бъдат посредници и да помагат на хората. Втората група - такива, които смятат, че да са журналисти само по себе си е голяма кариера и това е по-важното и третата - хора, за които това е просто работа като всяка друга. Как е в Латвия?

СЕРГЕЙС КРУКС: Добър пример в отговор на вашия въпрос е това, че у нас липсва журналистически синдикат. Всъщност имаме, но той е по-скоро остатък от съветския профсъюз. Реално ние нямаме никаква журналистическа активност, нямаме курсове, нямаме срещи, дебати, където да се обсъждат събития от изминалата седмица например. Нямаме общо разбиране за етичния кодекс, за поведението на журналистите и това е защото нашите журналисти са преувеличили ролята на пазара, както и финансовата си свобода от държавата. Даже това, според мен е по-важното, че те вярват, че журналистът е свободен и независим, ако е финансово независим от държавата. Но, това не е така, защото журналистите не са свободни от собствениците на медията, в която работят, които си преследват съответните икономически интереси. Журналистите не разбират също така, че имат ангажименти към обществото, не са просто информатори за някакви конкретни събития. Те трябва да оформят обществото, да комуникират и да изпълняват социална функция. Ето да вземем пример коментарите и анализите, които се публикуват - те са зачатък на някакво действие.

- Тук обаче възниква парадокс - каквото и да правим не можем да накараме хората, които не проявяват интерес към информацията тепърва да започнат да слушат радио или да гледат телевизия, вестници? Какво правим тогава?

СЕРГЕЙС КРУКС: Точно това имах предвид в началото на разговора - липсата на гражданско общество. Докато хората могат да решават проблемите си сами, те нямат нужда от медиите. Това обяснява вероятно и високото ниво на корупцията в тази страна - видимото високо ниво на корупция, защото още от Съветско време ние знаем, че не можем по закон да правим много неща, но ако личните контакти, корупцията, връзките решават всичките ни проблеми. Едно от най-тежките наследства на съветското време е това, че ние все още не сме се научили какво означава универсалният принцип на закона. Научихме индивидуалния подход - не мога да реша всичките си проблеми, но това не ме интересува.

- Засягате изключително чувствителна тема, специално у нас в България, законите, у които хората нямат никакво доверие и вяра, особено в правилата. Което лично аз си обяснявам с някаква особено перверзна представа за свобода, която се превърна в нещо чудовищно, ние го казваме слободия, за което ние намираме брилянтното обяснение - било ми е забранено с години.

СЕРГЕЙС КРУКС: Една от най-популярните поговорки в Латвия доскоро беше надпис в залата на Министерския съвет - "Един закон за всички" - това е нещото, което латвийците се опитват да постигнат, но все още се провалят. И тук пак ще спомена безпомощността на медиите, защото ако аз не приемам универсалните правила, аз нямам нужда от колективната, социалната подкрепа и следователно нямам нужда от медиите.

- Тук Сергейс ми разказва за практиката особено в провинцията да се подкупват местните власти за издаване на лицензи, разрешителни и така нататък, вместо да се създаде социално движение или да се възбуди обществен дебат. Много по-лесен е индивидуалният подход. Аз лично не съм склонен да повярвам на всичко това и обяснявам на медийния социолог, че при моите обиколки виждам реален напредък, който надали е бил възможен с такава корупция, още повече, че се забелязва промяна в манталитета. Сергейс се позова на разговорите си с местни журналисти, които не публикуват така наречените успешни истории особено за така популярните европейски пари. Разбира се, той отказа да се ангажира с разсъждения за "размера на бедствието" , но за него, феноменът е налице. Дори и да е така обаче това пак води до положителен видим резултат, не е ли така?

СЕРГЕЙС КРУКС: Има тактически, има и стратегически резултати. Ако погледнем тактически и Съветският съюз имаше тактически успехи в икономиката, така е, нима Сталин не успя да модернизира страната си, да я индустриализира, да я превърне особено във военно отношение в суперсила. Този успех обаче стратегически ли е? Какво научаваме в дългосрочен аспект от съветския си опит? Научихме се как да нарушаваме законите, че държавата обикновено е несправедлива, защото всичко се прави с някакви задни мисли и така нататък, ми отговаря Сергейс Крукс.

- Тук вече май приближаваме онази по-философска сфера за това, че промените в нашите страни се извършват паралелно с глобалните изменения като глобализацията, окрупняването както икономически, така и политически.

СЕРГЕЙС КРУКС: Да, вероятно, защото имаме да решаваме двоен проблем - да се борим с глобалните предизвикателства и същевременно - с нашите си малки проблеми. В момента това са съвсем нови проблеми за западните демокрации, на които ние се възхищавахме толкова дълго време и на второ място, тези процеси на модерни промени са резултат от стотици години еволюция. Ние обаче се наложи да се справим за 10-15 години. Един от проблемите в този смисъл е тази представа за свободата, за което говорихте и вие - липсата на какъвто и да било контрол, което в западното разбиране означава свобода на инициативата и на съзнанието, че всеки знае лимита на свободата си.

- Нека вземем един много малък пример - виждам, че и тук хората не хвърлят боклуци по улиците, защото знаят, че трябва да ги изхвърлят в кофите за боклук, защото не искат улиците да са им мръсни. Ето това е вид свобода - вие може да харесвате улиците да са мръсни, но аз не харесвам, така че вие не навлизате в моята сфера на свобода. Ето защо са и създадени правилата. С този пример определено провокирах Сергейс, който веднага ми възрази, че Париж никак не е чист. Според него в основата на въпроса с боклуците е, че в Париж, тъй като няма как да накарат туристите да не цапат, са създали перфектна система за почистване на града, каквато липсва в Латвия, която е малко или повече северна страна и проблемите възникват на пролет, когато започнат да се топят снеговете. Зимата също е трудно да се чисти, заради многото сняг. Сергейс ми разказва следната история: През 18-ти век Берлин е бил много мръсен град. Тогава кайзерът решил да създаде нещо като КГБ - малка патрулираща група, която обикаляла по улиците и хвърляла обратно всички боклуци в дворовете на хората. Така дал урок на жителите на града да не хвърлят боклука си на улицата. Сергейс обаче вярва, че чистотата не е индикатор за демокрация. Вероятно става дума за някаква комбинация от идеология, възпитание, обществени нагласи. Ако обясняваме на децата си как трябва да се държим всички може би било решение. Вариантите за възпитаване на нацията са много. Медиите пък са тези, които трябва да създават атмосфера на нетърпимост към обществено дразнещ проблем.

- Решавам да дам друг пример - агресивното шофиране. Ето какво ми отговори Сергейс Крукс:

СЕРГЕЙС КРУКС: За хората в Източна Европа е много важно да изглеждат мъжкари. Например доказателство за мъжественост е именно това неподчинение на правилата. Аз съм истински мъж, ако не се подчинявам на правилата по пътя. Ако карам като луд по улиците, аз доказвам, че съм истински мъж. Ние имахме големи проблеми особено по празниците, когато хората карат пили, с висока скорост. Имахме изключително голяма черна статистика. Тогава обаче водещият латвийски вестник "Диене" поде кампания срещу лудите шофьори в края на 90-те години и лека-полека започна да се създава имиджа на добрия шофьор - този, който спазва законите, пуска пешеходците да пресекат. А лудите шофьори биваха определяни като глупави, прости и престъпници. В крайна сметка се създаде съответната атмосфера, която заедно със съответните поправки в законите създадоха тази толерантност по латвийските улици, която толкова много ви е впечатлила. Имахме и гореща линия, на която всеки можеше да се обажда и да докладва за неспазване на правилата.

Веднага контрирам Сергейс с това, че може би няма как да постигнем това, което в Латвия са постигнали, защото при нас голям проблем е подкупността на пътната полиция. Той обаче ми обясни, че това не е специфичен български проблем и предложи следното решение - не приемайте нещо като даденост, говорете постоянно за него. Тук слагам точка на разговора ми със Сергейс Крукс, медиен социолог и много интересна личност, с надеждата, че някога някой ще дойде в България и ще можем да му разкажем за всички наши проблеми в минало време.