English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Българският външен министър: ЕС закъсня с Турция

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Европейският съюз закъсня да обърне внимание на предупрежденията на Турция за проблематичната миграционна ситуация там и за това, че ЕС също ще бъде засегнат. А тези предупреждения идваха от много дълго време, но ЕС ги пропусна, каза българският външен министър Даниел Митов в интервю за euinside буквално минути преди Европейската комисия да обяви дългоочакваното си предложение [на английски език] за либерализиране на визовия режим с Турция. Предложението се очакваше в силно нажежена обстановка, в която из целия ЕС се изпитва недоверие към правилността на сделката, сключена с Турция с цел ограничаване на бежанските и миграционни потоци към Европа. Част от нея е ускоряването на работата по пътната карта за премахване на визите, договорена с Анкара още през 2013-а година. По нея Турция има да изпълни 72 условия, някои от които са на практика безсрочни. И това е част от проблема, тъй като очакването на Турция е визовият режим да бъде либерализиран този юни. 

От 72-те условия неизпълнени са само пет, според оценката [на английски език] на ЕК. Първото е прилагането на националната стратегия и плана за действие за борба с корупцията. ЕК отчете в сряда, че Турция е приела на 30 април тази година нова стратегия за борба с корупцията - проблем, който, както показва ситуацията в България и Румъния - и двете членки на ЕС - може да бъде изключително упорит. Друг нерешен проблем е сключването и прилагането на споразумение за оперативно сътрудничество с Европол. ЕК отчита, че турските власти са изпратили на 2 май писмо до Европол, в което изразяват желание за подписване на това споразумение. Третото неизпълнено условие е приемане и прилагане на законодателство за защита на личните данни, съобразно със стандартите на ЕС. Ефективно съдебно сътрудничество, което включва и екстрадиране, с всички страни-членки е друго условие. А последното е да се промени турската правна рамка по отношение на организираната престъпност и тероризма, така че да се синхронизира с Европейския съд за правата на човека.

Някои от тези въпроси са дългосрочни и няма как да бъдат убедително изпълнени в срока до юни месец, затова ЕК не само ще приложи, но и ще подсили съществуващия защитен механизъм, който се активира, когато притокът на турски граждани в страни-членки на ЕС стане прекалено голям. Според първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, Турция е постигнала впечатляващ напредък през последните седмици. През това време обаче се чуха и ултиматуми от страна на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че ако ЕС не спази своята част от сделката, а именно да осигури либерализацията на визите, бежанският поток отново ще се усили към Европа. ЕК подчерта при представянето на предложението, че петте оставащи нерешени проблема трябва да бъдат изчистени до юни. 

България има и свои условия условия, които постави още в началото. Външният министър Даниел Митов предупреди, че за да се стигне до визова либерализация, Турция трябва да е изпълнила напълно освен всички 72 условия, но и да прилага споразумението за реадмисия между ЕС и Турция. Трябва да имаме и време да наблюдаваме изпълнението му. А за да стане това, е необходимо да се подпишат двустранни протоколи за реадмисия, обясни министър Митов. Текстът вече е готов. Готовност е заявена и от турска страна. Налице е и политическа воля. Даниел Митов смята, че всичко това е изпълнимо до юни. Що се отнася до това дали България споделя притесненията, че сделката с Турция е прекалено прибързана и на практика с нея ЕС се подлага на силен турски натиск, Даниел Митов подчерта, че натискът е повсеместен. Той е и върху самата Турция, заради конфликта в Сирия и все по-нарастващия бежански и миграционен натиск. 

Той призна, че споразумението беше направено бързо, но е убеден, че основните му параметри защитават европейския и българския интерес. България имаше две основни изисквания. Едното е Турция да не позволява създаването на алтернативни маршрути по цялото протежение на границата си с ЕС, което включва района на Черно море, сухопътната граница между Турция и България, както и между Гърция и Турция, Егейския маршрут. "И вече се виждат първите ефекти от споразумението - миграционният натиск е намалял драстично. Самите гръцки власти потвърждават това. На бългро-турската граница ефектът е същия. Ние имаме между 25% и 30% намаление на миграционния натиск", каза г-н Митов. 

Докато ЕС следи изпълнението на сделката с Турция обаче, миграционният натиск през Средиземноморието към Италия отново нараства. Даниел Митов заяви, че ЕС трябва да си даде сметка, че трябва да действа като едно цяло. Националните решения са контрапродуктивни и няма да доведат до нищо. ЕС трябва да се концентрира върху опазването на външните си граници, защото "който контролира границите си, контролира бъдещето си", цитира той популярната поговорка. Нужна е по-задълбочена политическа интеграция на ЕС, защото в продължение на две десетилетия Съюзът живя комфортно, без предизвикателства. Сегашните предизвикателства са възможност за повече политическа интеграция, каза той. Европейската гранична агенция трябва да се превърне в истинска политическа институция - да бъде добре финансирана и с необходимия капацитет. Тя трябва да бъде достатъчно овластена, че да има възможността истински да защитава външните граници, обясни министърът. 

Интеграцията трябва да продължи и на ниво обща политика за убежище и в други сфери. Все досиета, по които вече се работи в ЕС. Докато разговаряхме с министър Митов в офиса на Европейския парламент в Загреб, където той беше на двудневно официално посещение, в Брюксел Франс Тимерманс и еврокомисарят по миграционните въпроси Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП) представиха и предложение [на английски език] за общоевропейска система за убежище, което включва сериозна реформа на Дъблинския регламент, обявен от мнозина в Европа за мъртъв, включително и от германската канцлерка Ангела Меркел. С предложението си ЕК буквално ще взриви и без друго силната съпротива срещу квотната система за разпределение на бежанци от страна на вишеградските държави, тъй като предвижда финансова глоба за несолидарност в размер на 250 000 евро за отказан прием по квотната система. 

Реакцията не закъсня. На пресконференция в Прага унгарският външен министър Петер Сиарто заяви, че "този тип изнудване няма да доведе доникъде". Той каза това след среща на външните министри от Вишеградската група със страните от Източното партньорство. Предложението на ЕК "е неприятна изненада за мен", каза чешкият първи дипломат Любомир Заоралек. Полският им колега Витолд Вашчиковски пък изрази съмнение доколко това предложение изобщо е сериозно. 

Дали е възможно сключване на турския модел на споразумение с Либия, за да се овладее миграционният поток и по Средиземноморието? Даниел Митов призна, че на този етап е трудно да се прогнозира, но предупреди, че европейско-либийските отношения не може да бъдат еднопосочни. "Има възможност за сключване на такъв тип споразумение, разбира се ако ситуацията се стабилизира и има развитие, но за мен е по-важно да се осъзнае, че европейско-либийските отношения не могат да се фокусират само върху това, което искаме ние". Либия се нуждае от много повече помощ, за да се създаде среда, която либийските граждани няма да искат да напускат. Министърът признава, че това е много дългосрочна идея, но не вижда друга алтернатива.

В това трябва да се инвестира, за да не се налага да отговаряме на миграционни кризи или периоди на нестабилност в най-близката ни периферия, смята той и защити тезата за износа на демокрация. "Демокрациите са привлекателни, затова защото са създали такава институционална среда, която създава условия за хората да се развиват свободно и да имат шансове и възможности и за образование, и за работа, и добро здравеопазване и т.н. Ние трябва да се опитаме да изнасяме точно такъв тип практики", каза той. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required