euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

CVM оценява България, а не е повод за сравнение между институциите

Ралица Ковачева , February 26, 2011

За разлика от друг път, последният междинен доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и оценка не беше повод за много коментари от страна на правителството. Затова euinside разговаря с г-н Росен Кожухаров, директор на Дирекция "Механизъм за сътрудничество и оценка" в Министерството на правосъдието, която е пряко ангажирана с подготовката на мониторинговите доклади.

euinside: Кое според вас е най-важното, което трябва да прочетем в този доклад?

Росен Кожухаров: Най-важното е тенденцията - това е трети пореден доклад [трети за управлението на ГЕРБ], който отразява положителните тенденции в почти всички сфери, засегнати в Механизма. Тъй като стремежът ни е за трайност в съдебната реформа, няма по-положително от това, че докладът формира тенденция и това е трети положителен прочит на страната. И за първи път в този доклад се очтитат резултати по дела- това никога не го е имало преди.

euinside: Да, но се отчитат оправдателните присъди по знакови дела.

Росен Кожухаров: Ние сме абсолютно наясно с това, но този Механизъм действа вече четвърта година и мога смело да заявя, че сега изглежда съвсем различно. Ние не правим усилия да отговорим на критики на ЕК или да получим нещо в един следващ доклад. Това са обречени усилия. Ако работиш от доклад до доклад ти се губи цялата картина и не можеш да постигнеш резултат. Нашата цел е съдебна реформа и следваме Стратегията, която приехме миналата година. И на нас ни е ясно, че това е резултатът, който ние и цялото общество очакваме - да имаме работеща съдебна система. Ако постигнем това, нямаме никакви основания да си мислим, че ЕК в един момент ще продъжи да ни критикува заради самата критика.

euinside: Връща ли този доклад топката към изпълнителната власт, защото официалният прочит на годишния доклад от юли миналата година беше, че той е критичен най-вече към съдебната власт?

Росен Кожухаров: Никога не е имало такъв баланс между отделните власти. Не мисля, че както миналия, така и сегашния доклад дава преимущество на съдебна, на изпълнителна или законодателна власт. Няма нещо, което да е проблем само в една област.

euinside: Сега в доклада е подчертано, че съдебната реформа трябва да върви заедно с полицейска реформа. Това означава ли, че Комисията подсказва, че не бива едното да изостава за сметка на другото?

Росен Кожухаров: Не, напротив. Мисля, че действията от последната година и половина водят до сериозни реформи във всички сфери. Не знам кой пореден доклад чета, но не виждам изместен акцент. Абсолютно винаги акцентът на ЕК е бил, че са необходими реформи във всички сфери. Хубавото в този доклад е, че няма нито една сфера, в която да не е отчетено нещо положително. Всички участници в процеса са направили някаква крачка в правилната посока - Митници, НАП, съвместните им екипи, инспекторатите, законодателната и структурната реформа в МВР, ВСС, Инспектората - няма нито един орган, при който да се наблюдава стоене на едно място, което е най-важното, защото докладът оценява България.

Много често през годините се е поставял въпросът може ли да се изпълни един или друг показател и да приключи работата по него. Винаги ЕК е изразявала схващането, че макар и разделен на шест показателя, това е един общ механизъм - няма начин част от него да върви добре, а другата да върви зле. За да се стигне до крайната цел трябва всички да вървят заедно в една посока. Докладът оценява държавата и процесите в държавата. Никой не печели от това, че някой е похвален, а друг е критикуван. Не може да използваме Механизма за сътрудничество и оценка за междуинституционални сравнения. Ако всичко в Министерството на правосъдието е наред, но другите процеси са критикувани, ние няма да сме доволни, защото е важно всички процеси да вървят в една и съща посока.

euinside: Не продължава ли разминаването между българските власти и ЕК по отношение на разбирането на специализацията? Например, създаването на специализирания съд.

Росен Кожухаров: Няма никакво разминаване. Специализацията и за Европа, и за нас не е структурен, а функционален проблем. Тя е свързана с подобряване на професионалните качества и оттам подобряване на практиката. Но едното не противоречи на другото. Много е важно, освен структурното изграждане на този специализиран съд, да се създадат възможностите за функционална специализация на хората, които ще работят в него. И другото, което е много важно, тази специализация трябва да върви и извън специализирания съд и прокуратура.

euinside: Аз до ден днешен не съм убедена, че ЕК е съгласна с това българско решение за създаването на специализирания съд.

Росен Кожухаров: ЕК не е коментирала по никакъв начин структурния въпрос. Комисията ще направи коментар на резултата. И съм убеден, че ако специализираният съд свърши и половината от това, което очаква обществото от него, ЕК ще се изкаже позитивно за него.

euinside: Това значи ли, че независимо от препоръките на ЕК, които на места са доста конкретни, ако България избере друг подход, насочен към същия резултат, това няма да е в противоречие с Механизма?

Росен Кожухаров: Абсолютно. Механизмът е насочен към функционираща съдебна система и устойчиви органи, които да противодействат ефективно на организираната престъпност и корупцията. Няма някакво готово решение. Никой няма да дойде и да ни каже направете един съд или не го правете тоя съд. Формирането на специализирания съд не свършва с табелата. Оттам насетне работата продължава - подбора на хората вътре, условията, които да им позволят да вземат най-добрите европейски практики, които да им позволят да продължат своята специализация в една определена тема. Този съд ще даде резултат, когато структурният и функционалният подход се обединят в едно. Но специализираният съд ще даде нещо друго, което е безспорно позитивно – ще премахне всички обективни пречки пред бързината в разглеждането на важните дела, към които има висок обществен интерес.

euinside: Чест коментар на ЕК е, че съдебната практика трябва да се подобри не просто по знаковите дела и в големите градове, а до последния съд в най-малкото градче.

Росен Кожухаров: Разбира се, но знаковите дела са един особен измерител, те формират общественото отношение. Защото много по-малка е възможността на обществото да оцени работата по нормалните дела.

euinside: Не съм съгласна, всеки който отива да си свърши работа в съда и се сблъска с неща, които му пречат, го приема много по-лично, отколкото дали известен престъпник е осъден.

Росен Кожухаров: Това е така, но невъзможността държавата да се справи с тези, които са по новините, формира в много по-голяма степен обществената оценка и формира и външната оценка към страната.

euinside: За да не останем с спечатлението, че се работи за новините, какво се прави, за да се подобри практиката до последното възможно ниво?

Росен Кожухаров: Като говорим за специализация, едното е специализираният съд. Другото, което ЕК ни подсказва, е специализация извън него. В нашата стратегия от миналата година сме се опитали да обхванем всичко от юридическото образование до избирането на административните ръководители. По отношение на практиката, няма едно нещо, което може да се направи, да го отсечем с нож и от утре практиката да е добра. Това е система от малки стъпки. Всички изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от преди месец, например, водят към тази цел - по-доброто атестиране, конкурсното начало, което се въвежда на всеки етап от кариерното развитие. В Народното събрание вече са внесени още изменения в ЗСВ, които леко ще променят условията за първоначално постъпване в съдебната система. Това също цели по-добри професионалисти, проверени след 9-месечен стаж в Националния институт по правосъдие, които да създават по-добро правосъдие.

Заедно с ВСС работим по една национална програма за интердисциплинарно обучение. Един от най-големите вакууми при нас е, че юристите не се обучават по други предмети. Когато тръгнат да разследват или да осъждат финансови, счетоводни или данъчни престъпления, те са изцяло зависими от вещите лица, защото много често дори нямат начални познания в тези сфери. Тази интердисциплинарна подготовка също е специализация, няма друг начин да промениш качеството на правосъдието, освен да промениш качеството на хората, които го правят. Няма единица мярка, с която да се подобри практиката, най-важното в това отношение е системността.

euinside: От гледна точка на препоръките в докладите на ЕК, най-новото формирование БОРКОР коя препоръка изпълнява, кое липсващо звено запълва?

Росен Кожухаров: Този проект е по германски модел, целта му е да изведе общото от многото случаи. Той няма за цел да бъде поредната трансмисия на сигналите от един орган до друг. Той ще изследва сигналите от гледна точка на серизоните проблеми, които те навяват, не от гледна точка на конкретиката. Това е специален немски патент на софтуер, който предлага решение. Това ще бъде звено с аналитични функции, което ще предлага законодателни, организационни или административни решения на изпълнителната и законодателната власт - това, което европейците наричат policy making. Едно е да провериш 10 сигнала и да видиш къде има нарушения и къде няма, а друго е да изведеш политиката от тези 10 или 100 сигнала.

euinside: Като външен наблюдател аз имам усещането, че има институции и цели системи, в които има съпротива срещу Механизма, той се приема като външна намеса, като неоснователна критика. Какво е Вашето усещане?

Росен Кожухаров: Нашето усещане е, че вече сме на прав път и знаем начина, по който да използваме този Механизъм. Той не може да е добър или лош, той е огледало. Ако някой не харесва това, което вижда в огледалото, няма да му помогне, ако го счупи. Не е лошо за нас, че имаме Механизъм - може би е лошо, че има сфери, които трябва да се наблюдават от механизъм, но това е партньорското средство, с което Европа да ни помогне да идентифицираме слабостите. Той ни дава външния поглед, как изглеждаме отстрани. Нашите отчети за всичко, което сме направили, звучат по един начин, когато ги казваме ние и по съвсем друг начин звучат в ушите на страните-членки, когато ги казва Европейската комисия. Когато говорим за европейското доверие към България, Механизмът е най-силният инструмент да завоюваме това доверие.