English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кризата само видимо намалява, основните проблеми си остават

Published on , , София, Twitter: @AdelinaMarini

Кризата в еврозоната изглежда някак далечна от София, столицата на смятаната за най-бедна страна-членка на ЕС. Далечна, защото тук хората казват, че живеят в постоянна криза от началото на демокрацията през 1989-а година. И може би това е причината, заради която един от много малкото български икономически анализатори, които следят ставащото в ЕС и в глобален план, смята, че ускоряването на интеграцията в еврозоната ще доведе до още по-голямо отдалечаване на това, което Димитър Ашиков нарича "източната периферия" - страни като България, Румъния и Унгария, които са извън еврозоната. Според него до голяма степен проблемите в зоната на единната валута са овладяни благодарение основно на политиката, която предприе Европейската централна банка миналата година.

Вече никой не говори за разпад, за излизане на Гърция и затова трябва да се обърне внимание на следващия етап, който е какво става с другите. А това, което става, отделно от песимистичните икономически данни - спадащо потребление и в Румъния, и в България, а също и в Унгария, не се оценява достатъчно добре. Вълната от протести в България специално, както и конституционният проблем в Унгария не се оценява в дълбочина. В Брюксел на тези проблеми се гледа като на временни ексцесии, временни отклонения и нестабилност, смята анализаторът. И ако не се обърне достатъчно внимание, рисковете тези страни да започнат да се отдалечават забележимо от останалите в ЕС, е изключително голям.

И въпреки че казва, че засега ситуацията в еврозоната е овладяна, Димитър Ашиков предупреждава, че това е само видимата част. Основните проблеми, които доведоха до кризата все още не са решени. Това, което е свършено до момента е да се докара добър баланс на публичните финанси. Дефицитите са овладяни, дълговете започват да намаляват, но причините, заради които балансът беше нарушен и които наложиха политиката на рязане на разходите, си остават. Тези причини са свързани с инвестициите, с изнасянето на бизнес извън европейската зона, с политиката на заетост. Липсва обща индустриална политика. Банковата система е дезинтегрирана и продължава да се регулира в национални рамки.

Нещо повече, проблемите се и усложняват постоянно, което води до неправилно отчитане на националните специфики и съответно затруднява намирането на правилните решения за всяка страна поотделно. Анализаторът посочва, че има криза на компетентност всяко решение да се обясни на всяка страна и на нейния естаблишмънт, така че да се разбере какво стои зад него. Това е и една от причините за възобновяването на споровете между онези, които проповядват мерки за ограничаване на разходите, така нареченото остерити или затягане на коланите, и защитниците на наливане на пари в икономиката, за да се стимулира икономическият растеж и да се намали безработицата.

Димитър Ашиков обяснява обаче, че последните изследвания сочат, че 1% съкращение на бюджетните разходи води до над 1% спад в брутния вътрешен продукт, докато при увеличаването на данъчната тежест има около половин процент или дори една трета спад на брутния вътрешен продукт. С други думи, повишаването на данъчното бреме има по-положителен ефект върху икономическия растеж, отколкото ограничаването на разходите, но се продава трудно на избирателите, казва икономистът. Според него не големият дълг е проблемът, а цената му. Ако цената за обслужването на дълга е по-ниска, то тогава няма проблем с размера му. Въпросът е обаче какви мерки се прилагат.

Над този въпрос умуват не само анализаторите, но и стратезите. В отговор на "признанието" на главния икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар през януари, че грешките в икономическите прогнози са довели до неочаквано по-голям спад на брутния вътрешен продукт, Европейската комисия публикува свой документ миналата седмица. В него двама икономисти от главна дирекция "Икономически и парични въпроси" на Комисията обясняват, че всъщност не би трябвало ограничителните мерки да са в конфликт с мерки, които увеличават постъпленията в хазната. Нужни са и структурни реформи в пенсионната система, на пазара на труда, образованието, които биха могли да имат реален принос върху икономическия растеж.

Някои страни се справят чудесно с реформите и вече излизат от кризата. Отличен пример, който се дава на ниво ЕС все по-често вече, е Ирландия, която освен всичко друго в момента държи ротационното председателство на Съвета на ЕС. Димитър Ашиков обаче предупреждава, че колкото и да е хубаво да се дава някой за пример, генезисът на кризата си остава различен в отделните страни. От една страна може да се каже, че Ирландия е успешна история, но в това не може да бъдат убедени останалите, имащи други проблеми, които не могат да бъдат решени с методи, подхождащи на ирландците. Това, че всички са платили висока цена, не означава, че са платили за едно и също нещо, смята икономистът.

Пътят, по който ЕС в момента върви за изграждане на банков съюз, е правилният. И точно сега е от съществено значение какви политически решения ще бъдат взети, най-вече в сферата на икономиката и финансите, заключава българският анализатор. Цялото интервю с Димитър Ашиков може да видите във видеофайла.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required