English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Маркетингови грешки са допуснати в България и Полша по отношение на еврозоната

Published on , , София, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

За еврозоната се говори предимно лошо. Постоянно се обсъждат проблемите на Кипър, на Гърция, Испания и Португалия. Говори се за всички онези неблагоприятни явления. Не се говори обаче за това, че ако България и Полша бяха част от зоната на единната европейска валута, българските и полските граждани щяха да могат да взимат най-малко два пъти по-евтини кредити. Това ми каза в София в началото на ноември полският професор-макроикономист Мариан Нога. В момента той е директор на Института за сътрудничество с бизнеса към университета във Вроцлав, но е бил член на Съвета за парична политика на Полша от 2004-а до 2010 година. В Полша има таван за цената на потребителския кредит, който е четири пъти основния лихвен процент (ОЛП), а той в момента е 4%. Това означава 16 процента. Като се добавят банковите провизии и застраховки, цената на един най-обикновен заем може да стигне и до 20 на сто.

В Германия например, където банките са много повече на брой от полските, кредит може да се вземе и за 5% лихва. Ако Полша и България влязат в еврозоната, гражданите на двете страни ще имат достъп до хиляди банки и лихвите може да паднат дори четири пъти, смята професор Нога. Цената на кредита и за бизнеса ще бъде по-малка, което ще намали разходите за производство. Ако питате мен, още днес трябва да влезем в еврозоната, казва професорът с пълното съзнание колко не на място звучат думите му точно в този момент.

Дали обаче наистина са не на място? 

В момента ситуацията в еврозоната се стабилизира, казва той, което се потвърждава и от Европейската комисия, която в своята есенна прогноза [на английски език] предвижда икономическо възстановяване и за първи път излизане от рецесията. Все още е дълъг пътят за изпълнението на всички параметри от Маастрихтския договор, особено бюджетния дефицит, чийто таван в този договор беше определен на 3 процента, а на публичния дълг е 60 на сто. Дори двигателите на европейската икономика Германия и Франция са с публичен дълг над допустимите стойности. Франция е с над 80 на сто, а Германия със 70, казва още той. Точните числа в прогнозата на ЕК за Франция са доста по-неприятни обаче. Дългът на Франция тази година ще нарасне до 93.5%, като се предвижда да расте и през следващите две години. Бюджетният дефицит също е над допустимите норми. Пред 2013 година той ще бъде 4.1%. Германският публичен дълг ще бъде 79.1%, но е с твърда тенденция към намаляване. От доста време насам и бюджетният дефицит на страната е много далече от тавана на ЕК - пълен баланс за тази година и 0.1% дефицит за догодина.

Професор Нога е сред онези икономисти, които смятат, че политиката на Европейската централна банка за нисколихвени кредити (LTRO) е доста добра и е правилното решение. Гърция, Португалия и Испания получиха помощ, но това е неправилно решение, при което едни държави работят на практика за други. Докато с дългосрочните нисколихвени заеми на ЕЦБ, от които през втория етап се възползваха 800 банки на обща стойност половин милиард евро, са доброто решение, тъй като тук няма ситуация, при която една страна работи за друга. Проф. Нога признава, че е привърженик на европейски федерален резерв, защото става дума за тригодишни кредити на цена от около 1%. Нещо повече, това са заеми не само за банки от еврозоната, а за всички от ЕС. 

В този смисъл професорът е на мнение, че банковият съюз няма да се отрази на страните извън еврозоната по никакъв начин - нито положително, нито отрицателно. Основното при него обаче е банковият надзор. Много е важно как ще се осъществява той, защото в САЩ в предрецесионния период имаше пет вида банков надзор, които обаче не са успели да засекат проблемите. В Европа всяка страна има собствен банков надзор. От есента на 2014 година обаче ще има единен, благодарение на създадения първи стълб на банковия съюз - единния механизъм за надзор на банките. В момента се работи по втория стълб - механизма за банково преобразуване. Проблемът при надзора е да бъде така създаден, че да може не само да брои активите на банките, но и да оценява тяхното качество. 

В момента голямата тема в Европейския съюз е как точно да протекат стрес-тестовете за банките, които ще предхождат въвеждането на единния банков надзор в ЕС, който обаче няма да важи за всички. Ще бъде задължителен за еврозоната, но всички страни извън нея, могат доброволно да решат дали да се присъединят към механизма или не. На 23 октомври ЕЦБ обяви подробности за методологията за провеждане на стрес-тестовете, която беше одобрена от министрите на финансите на ЕС на последния им ЕКОФИН на 15 ноември. Три са основните точки, върху които ще се концентрират тестовете: преглед на риска количествено и качествено, което включва ликвидност, ливъридж и финансиране; преглед на качеството на активите, за да се види изложеността на банките и капиталовата адекватност; устойчивост на балансите на банките. 

Към цялата дискусия за банковия съюз професор Нога добави и данъка върху финансовите транзакции, който ще се прилага само от няколко страни-членки по специална процедура и който е обект на много сериозни спорове и конфликти. Полският макроикономист е сред онези, които виждат проблем с таксата. В Полша например тя не е в съответствие с Конституцията, тъй като това ще постави банковия сектор в неравностойно положение спрямо други сектори на икономиката. Според него твърде малко се разговаря по този въпрос в рамките на дискусиите за банковия съюз.

Полската икономика наистина се охлажда

Икономиката на най-голямата "нова" членка на ЕС е в процес на забавяне, но то е временно. Тя е единствената, която в продължение на 20 години няма нито едно тримесечие с отрицателен растеж. Единствената не просто в ЕС, а в цяла Европа, припомня професор Нога. Забавянето, по думите му, се дължи на факта, че полската икономика е изключително зависима от еврозоната и германската икономика в частност. Той признава, че еврофондовете имат значителна заслуга за полския икономически успех. На въпроса дали европейските субсидии не създават зависимост за растеж, базиран само на еврофондове, професорът отговаря, че не вижда друг начин за изранвяване на стандарта на живот, освен европейските средства. Припомня обаче, че Полша плаща доста голяма вноска в европейския бюджет, макар че все още получава повече, отколкото дава. Това важи обаче и за богатата Германия, както той се изрази, която също е получила солидни европейски средства за подпомагане развитието на източните провинции след обединението на двете Германии.

Проблемът с еврофондовете, продължава той, е, че се превръщат в политически инструмент. До момента Полша е получила 360 млрд. евро, но опозицията търси сметка от правителството защо не са 500 млрд. и настоява за оставка. В Полша всичко е политика, казва той. Когато супата е пресолена, отново е виновно правителството. Политиканстването не е запазена марка само за Полша, успокоявам го, докато преглеждам списъка с другите "прегрешения" на полското правителство. Според есенната прогноза на Европейската комисия ръстът на реалния брутен вътрешен продукт на страната се очаква да бъде 2.5% догодина и 2.9% през 2015 година. Бюджетният дефицит обаче ще се увеличи заради недостиг на приходи, основно данъчни. През тази година дупката в публичните финанси на Варшава ще бъде 4.8% от БВП.

За сметка на това обаче Комисията очаква спад на съотношението публичен дълг спрямо БВП от 55.6% през 2012 г. до 51 на сто през 2014 година. Данните за дълга обаче, се казва в анализа на ЕК, е, че те крият голяма несигурност заради нестабилността на полската валута (злота). 

Междинният преглед на ЕК на изпълнението на конкретните национални препоръки показва, че Полша на хартия е приела фискални правила за осигуряване на бюджетна дисциплина, но все още не ги прилага. Плащането на данъци продължава да е проблем, а също и пенсионната реформа. Най-нереформираните сфери си остават именно пенсионната система и специалната схема за осигуряване на земеделските стопани. Изцяло липсва реформа на висшето и научното образование, а инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са незначителни, са изводите на ЕК. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required