English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Защо стачката на учителите е вредна?

Published on , , София

Борбата за по-високи заплати е индивидуално мислене. То е естествено – всеки иска да живее по-добре. Дали обаче само и единствено заплатата решава личните ни проблеми? Според мен – не! Ако спрем за секунда да мислим индивидуално и погледнем по-глобално, тогава ще видим, че има доста по-сериозни причини не просто да се протестира, а да има чудовищна нетърпимост.

Такива причини са липсата на закон за изборите, което да даде възможност да се продължи с уреждането на партийни и лични интереси преди всяко гласуване. Купуването на гласове също е достойно за блокиране на булеварди и площади, защото не е в защита нито на личния интерес на всеки отделен индивид в обществото, нито на обществения. Нетърпимост би трябвало да буди и липсата на каквато и да било воля за справяне с хаоса по пътищата. Като тук вината не е само на КАТ, а и именно на липсата на нетърпимост. Фактът, че стоите чинно на опашка на светофара и пускате някой, който се прережда показва, че вие подкрепяте този хаос. Давайки подкуп, за да ви се придвижи по-бързо даден административен документ или за да не ви санкционира КАТ, или за каквото и да е – вие стимулирате хаоса.

И какво от това, ако заплатата ви е висока? Продължаваме всички да се ядосваме още в първата минута, когато седнем в колата или, когато отидем в данъчното, или в общината, или където и да било да свършим работа. Според мен, срещу такива неща трябва да има протести. Останалото ще си дойде от само себе си. Защо родителите не протестираме, когато няма дисциплина в клас? Защото, когато и при най-малкия опит на преподавател да бъде по-строг с буйно дете, идва някой агресивен родител и решава въпроса със заплаха. От това обаче страдат всички в класа, барабар с техните родители, тъй като резултатът е един – заради липсата на дисциплина никой не е чул урока, единици са тези, които са го разбрали и т.н.

Защо родителите не протестират, когато дават децата си на частни уроци? Защото решават индивидуалните си проблеми и не мислят глобално за вредите от подобен подход. Защо никой не протестира например в данъчното, когато има груба и изнервена служителка, която ни кара да чакаме с часове на опашка и пак не ни решава проблема като хората? Защо не протестираме, когато парламентът гласува закони, които на практика са в ущърб на всички ни? Защото не ни интересува – някои си имат високи заплати и са над нещата, други пък се сгушват в своята бедност и приключват разговора с „тия са маскари” или „няма да гласувам за тия нещастници”.

И накрая – стачката е по презумпция свобода на изразяване, но за мен лично – това е проява на егоизъм в ситуация, когато има толкова много доста по-сериозни проблеми за решаване при това изискващи единната воля на цялото общество. Защото аз бих казала така: не искам данъците ми да отиват за депутати, които отстояват личния си интерес, не искам да отиват за лошо образование, за лошо здравеопазване, за лошо административно обслужване, за лоши пътища, за земеделски субсидии, когато ям гадни холандски домати и турски чушки, не искам да плащам на МВР, след като то е неефективно при разкриването на дребни престъпления като откраднатата ми кола или ошушкания ми апартамент и още, и още.

Вероятно тук много хора ще си кажат – ами като неискаш, взимай си куфара и се махай. НЕ ИСКАМ! – това е моята държава. Искам да живея тук. Искам да живея тук добре.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required