English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Сблъсък между националното и европейското в изборите за Европарламент

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

За първи път в ЕС, ще чуете, вече имаме голям избор. Можем да гласуваме за конкретен кандидат за поста шеф на Европейската комисия, не само за членове на Европейския парламент. Кандидатите на най-големите политически семейства в Европа бяха избрани по американски тип - някои по-демократично (чрез предварителни избори), а други по обичайната партийна процедура. Те обаче вече обикалят европейските градове и столици в надпревара за нашия глас. Дори на английски наричат кампанията си със същия термин, който се използва в САЩ - предизборeн автобус или керван. Кулминацията ще бъде на 15 май, когато и петимата кандидати ще се явят заедно на предизборен дебат, който ще се предава на живо в мрежата на Евровизия и онлайн. Изобщо европейска демокрация в действие.

Наистина ли имаме избор обаче?

Няма съмнение, че е повече от вълнуващо, че най-сетне ЕС ще дойде при нас, а няма да се налага ние постоянно да ходим при него. Европейските политически партии ще се борят за нашия глас, ще ни представят идеите си, плановете си, вижданията си за бъдещето на Съюза не от далечния Брюксел, а ще идват в нашите столици и по-големи градове. Ще се опитват да балансират между националистите, остерианците, харчистите, германците, гърците, севера и юга, изтока и запада, между евроатлантиците и проруските сили. Има обаче един проблем. И той е, че на тези избори за първи път сблъсъкът между националния и европейския политически интерес ще стане особено силен, защото националните партии си правят свои сметки за тези избори, а кандидатите на европейско ниво заплашват да им ги объркат. И това си личи особено ясно от факта, че за поста шеф на Еврокомисията вървят два паралелни избора. Единият е демократичният, за който ви споменах по-горе, а другият е добре познатият задкулисен начин, по който винаги досега са договаряни висшите европейски постове.

На официалната листа ще видите кандидата на най-голямото политическо семейство в момента в ЕП - Европейската народна партия - бившия премиер на Люксембург и бивш шеф на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, избран на конгреса на партията в Дъблин тази пролет. Семейството на социалдемократическите партии в ЕС издигна друга много силна кандидатура - тази на шефа на Европарламента Мартин Шулц (Германия). Либералите предлагат известния еврофедералист и пламенен привърженик на идеята за Европейски съединени щати бивш белгийски премиер Ги Верхофстад. Зелените избраха своя кандидат по най-съвременните демократични традиции - чрез предварителни избори. Те избраха Ска Келер (Германия). А европейската левица издигна известния гръцки анархист, лидер на движението "Сириза" в Гърция Алексис Ципрас. 

На неофициалната листа, за която се водят тайни преговори между правителствените шефове на страните-членки, стоят имената на финландския премиер Юрки Катайнен, който вече обяви готовността си да се откаже от финландската политика в името на европейската. Той е от партия-членка на ЕНП. Освен него се спряга и името на министър-председателката на Дания Хеле Торнинг-Шмид, която е от семейството на социалдемократите и се ползва с подкрепата и симпатиите на британския премиер Дейвид Камерън, бидейки омъжена за сина на бившия лидер на Лейбъристката партия и бивш еврокомисар Нийл Кинък. Сред спряганите имена в неформалната листа е и това на шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард, която беше министър на финансите при президента Саркози. Обсъжда се и името на литовската президентка Далия Грибаускайте. Списъкът е неокончателен и в него периодично се появява и името на ирландския премиер Енда Кени, а там беше и полският премиер Доналд Туск. 

Наличието на две листи не е единственият проблем. Налице е и още един, който може на европейско ниво да не е толкова фундаментален, но в периферните страни, където хората вече нямат никакво доверие в националната си политика, въпросът е изключително важен. Ако отворите страницата [на английски език] на предизборната кампания на Ги Верхофстад например, ще видите особено ясно за какво точно става дума. На видно място стои въпросът "Как да гласувате за Ги?". Ако той ви е харесал през последните години като един от най-красноречивите, възпламеними и високоговорящи европейски политици и искате да гласувате за него, ви се предлага избор по страни. Ако сте българин, можете да гласувате за него през две партии - ДПС и НДСВ. И двете силно дискредитирани, особено първата, смятана за политическа корпорация, наследник на бизнеса на бившите комунистически тайни служби. Нейн кадър е Делян Пеевски, станал на крехка млада възраст изключително богат и влиятелен без необходимата аргументация и житейска логика.

Делян Пеевски беше предложен миналото лято за шеф на мощната Държавна агенция за национална сигурност, което отприщи невиждана досега по продължителност вълна от граждански протести срещу олигархията, статуквото и правителството в частност. В момента г-н Пеевски е издигнат от структури на ДПС за кандидат за Европейския парламент, което в България, сред демократичната общност се възприема като гавра с европейските ценности и демокрация. Освен това, избирателите на ДПС са известни като "контролирани гласоподаватели". Те са капсулирани от десетилетия да гласуват само за тази партия, която държи монопол в регионите, населени с етнически турци. Колоните от автобуси с изселници, връщащи се в България само за да гласуват, често без да е сигурно дали вече не са упражнили правото си на глас в Турция, са добре известни на всички избори. ДПС е и единствената партия, чийто изборен резултат е на практика константа. Той не се влияе от постоянния и драматичен спад на избирателната активност и са на практика винаги на власт по един или друг начин.

Ясно е, че през ДПС Ги Верхофстад е загубен за онези български избиратели, които го припознават като носител на европейските ценности и които желаят повече Европа. А това като цяло са дясно-ориентирани избиратели, тъй като единствено те са проевропейски настроените избиратели. Те никога не биха гласували за ДПС дори и това да означава да изберат подходящ шеф на ЕК, защото за тях ДПС е символ на олигарходемокрацията, антигражданството, на медийния и икономически монопол. Разбира се, г-н Верхофстад ще получи подкрепа от България, тъй като предвид неприемливо честите промени в избирателния кодекс, ДПС отново ще си осигури евродепутати, които ще подкрепят бившия белгийски премиер. Но това ли всъщност е смисълът на наличието на отделен кандидат на всяка партия? И не отблъсква ли това от европейската политика повече, отколкото да привлича?

Да вземем за пример и Мартин Шулц, за когото българските граждани могат да гласуват през Българската социалистическа партия, ръководена от шефа на ПЕС Сергей Станишев. Изключително зле приемана фигура дори в собствената му партия, смятана за проводник на руските политически и икономически интереси в България и за символ на корупцията, олигархията и медийния монопол. В България е възприеман като пионка на мрачната си съпруга Моника Станишева. 

Българите са изключително разочаровани от българската политика и политици от всички съществуващи политически партии и формации. Това е и една от причината някои от тях да изразяват съжаление, че нямат възможност да гласуват за листи в други държави, независимо, че не живеят там, така както могат техните съграждани-емигранти. Това повдига много сериозно въпроса с европейската политика и изграждането на европейски демос при сегашния механизъм. Ако на гражданите се даде възможност да гласуват директно за кандидат без това да означава да са обвързани да гласуват през конкретна национална партия, това би било огромна стъпка напред в изграждането на европейско политическо съзнание. Тогава ще има смисъл кандидатите да се състезават за нашия глас. Но докато изборите зависят от националните представители, промяна няма да има, независимо от трепета да гледаш дебати между европейските политици по европейска телевизия. 

Във всички случаи обаче, тези евроизбори ще повишат чувствително говоренето за ЕС дори и там, където обичайно това не е тема, поради винаги доминиращи национални теми. А това все пак е добра стъпка напред. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required