Значи можело?!
Ралица Ковачева, October 3, 2010
Десноцентристкото правителство на Латвия най-вероятно ще получи трети мандат, ако се потвърдят прогнозните резултати от изборите. Още повече, управляващата коалиция има всички шансове да спечели мнозинство в Сейма. Къде е новината ли?
По време на това управление страната изпадна в тежка рецесия, една от най-тежките в ЕС, наложи се да подшише споразумение за заем от 7 и половина милиарда евро с МВФ и ЕС и да намали заплатите с 30 процента при 20 процента безработица. В бюджета за 2010 година беше заложено увеличение на данъците и същевременно орязване на разходите на стойност 700 милиона евро.
Как стана така, че гражданите въпреки това подкрепиха правителството и отново му гласуваха доверие? Първо, алтернативата е левоцентристка партия, подкрепяна предимно от руското малцинство. Очевидно, за разлика от българските гласоподаватели, латвийците могат да преценят кога алтернативата просто не е решение на проблема. Те дори не излязоха да трошат витрините на магазините, както направиха гърците, въпреки че страната изкара една от най-тежките си зими.
Резултатът от изборите в Латвия напълно опровергава една от любимите тези на българските политици, че хората не подкрепят правителства, които ги подлагат на трудности и изпитания. Явно проблемът на гражданите не са просто трудните времена, а визията за после-то, за хоризонта: добре, сега ще ни е трудно, но накъде отиваме, ще бъде ли по-добре после?
Някак си, за разлика от българските си колеги в последните 20 години, 
латвийският премиер Валдис Домбровскис (едва 39 годишен и най-младият в ЕС) е успял да убеди сънародниците си, че няма лесен път за излизане от рецесията, но страната е избрала правилния път. Не случайно и инвеститорите, и международните финансови институции, и ЕС се надяваха Домбровскис да спечели - в негово лице те виждат гарант, че страната ще продължи да следва избраната политика.
А тя е политика на промяната. За разлика от България, много страни осъзнаха, включително и вследствие на кризата, че един период на безгрижно икономическо благоденствие, основано на балони, е приключил завинаги. Ако допреди две години българските управляващи можеха, благодарение на инвестициите и високия ръст на икономиката да наливат милиони в нереформирани сектори, за да симулират социално благоденствие и да си купуват благоволението на избирателите, сега това е не просто невъзможно, то е вредно.
Единственият начин страната изобщо да има бъдеще е най-после да започне забатачените реформи, защото тяхната цена със сигурност не е по-висока от цената на социалното спокойствие, което в момента всички плащаме. И което все повече прилича на тежка депресия. А единственият начин сегашните управляващи да разберат готово ли е обществото да подкрепи този избор, е да рискуват.
В Латвия се получи. Значи може.