English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Популистите - какво са, кои са, къде са, защо са*

Published on , , Център за европейска реформа

Популистите и екстремистите са във възход из цяла Европа. Дори и в Германия вече има поява на евроскептична партия. Еврокризата е причината за нарастващия политически риск в еврозоната. Но дали това е така? Вярно е, че популистките партии са по-влиятелни в няколко евространи, но причините за това са разнородни и е трудно да се засече общоевропейска тенденция. Евентуално приключване на еврокризата няма да гарантира завръщане на предвидимата двуполюсна политика.

Какво е популизмът?

На най-основното ниво популистът е някой, който отстоява мерки, които не харесвате. За дясноориентираната преса популистите са онези хора, които призовават за по-високи данъци, повече социални придобивки и защита на промишлеността. За лявоориентираните медии това са хората, които се противопоставят на имиграцията, разнообразието и ЕС. Общото между тях е това, че те се открояват от политическите елити. "Популизмът е по-скоро въпрос на стил, отколкото работа по същество", казва Тим Бейл, политически професор в университета "Кралица Мери" в Лондон и експерт по темата. Популистите обикновено твърдят, че само те представляват народа, докато установените политически партии са описвани като служещи само на себе си, отчуждени и корумпирани. Популистите не харесват представителната демокрация и обичат референдумите. 

Ако приложим това определение, възходът на популизма в Европа предшества еврокризата с няколко години. Помислете си за Йорг Хайдер в Австрия, Пим Фортаун в Холандия, братята Качински в Полша и Жан-Мари Льо Пен във Франция. Две тенденции подкопаха доверието на хората в публичната власт и по този начин подпомогнаха популистите. Първо глобализацията, имиграцията и технологичната промяна правят живота много по-сложен. Лявоцентристките партии вече не могат достоверно да обещаят работни места и социална сигурност. Дясноцентриските идеи за стабилни семейства и индивидуална отговорност почти не звучат достоверно. Докато старите идеологически разделения се замъгляват, основните партии и от двете страни обещават да направят всичко, "което работи". Обърканите гласоподаватели намират ясните и прости послания на популистите привлекателни.

Второ, разпространението на интернет и новите медии може да помогне на политическите начинаещи да мобилизират масите. Много хора в днешно време вярват на интернет повече, отколкото на традиционните медии. И в техния опит да си запазят рейтинга дори сериозни медии дават на цветисти популисти повече ефирно време, отколкото на "скучните" центристи. Еврокризата не е предизвикана от европейския популизъм, но със сигурност го храни. В днешните неспокойни времена простите решения, предлагани от популистите набират скорост в много страни от еврозоната, но всяка страна си има своите специфики. Гласоподавателите в северните страни-кредиторки първи се разбунтуваха. Евроскептичната и анти-мигрантска Партия на свободата почти утрои дела си по време на холандските избори през 2010 г. Година по-късно настроената срещу спасителните заеми партия "Истинските финландци" стана третата по големина партия във финландския парламент. И двете партии обаче изглеждаха вече достигнали пика си. През 2012 г. подкрепата за Партията на свободата се срина по време на общите избори в Холандия, както и подкрепата за "Истинските финландци" на местните избори.

Сега ред на Германия ли е? Евроскептична партия за първи път ще гастролира на общите избори в Германия през септември - Алтернатива за Германия. Основната цел на партията е Германия да напусне еврозоната, въпреки че подкрепя други аспекти на европейската интеграция. Социологическо проучване показва, че почти четвърт от германците "по принцип" ще помислят дали да гласуват за евроскептична партия; но в друго проучване, само 3 на сто казват, че биха избрали Алтернатива за Германия, ако изборите се състоят сега. Лидерът на Алтернатива за Германия Бернд Луке, говорещ меко и изглеждащ като момче учен, е странен тип популист, въпреки че както повечето от европейските му колеги, той обещава повече пряка демокрация и край на досегашната политика. Но тъй като по-голямата част от партийния ешелон се състои от очилати професори и успешни бизнесмени, партията се насочва към центристките гласоподаватели от средната класа, които преобладаващо все още са доволни от Ангела Меркел и нейните европолитики.

В Германия, както и в други северноевропейски държави, основната последица от популистите е, че объркват добре отрепетираната коалиционна политика. Алтернатива за Германия може и да не успее да вземе петте процента, необходими за влизане в парламента, но може да си осигури достатъчно гласове от (вече страдащите) либерали, за да лиши Меркел от естествения й коалиционен партньор точно преди септември. Популистите имат ефект и още защото традиционните политици често се чувстват принудени да узурпират идеите им. Подобна тактика едва ли ще проработи, донякъде защото популистите лесно може да минат към следващата крайност и също защото съвременните гласоподаватели (все още мнозинство във всички северноевропейски страни) ненавиждат политици, които преследват популистския вот.

А как е на юг?

Ако популизмът в Северна Европа е дестабилизиращ, но не унищожителен, какво да кажем за юга? В Гърция и Италия популистите вече не са маргинални фигури. По време на гръцките избори през май 2012 г. крайно лявата партия "Сириза" излезе първа, след като обеща на гърците да сложи край на наложените от ЕС мерки за ограничаване на разходите; неофашистката "Златна зора" събра 7 процента, като подобен дял отиде при друга дясна националистическа партия (повторното гласуване месец по-късно изведе дясноцентристката "Нова демокрация" точно над "Сириза", но като цяло малко се промени). При италианските избори през февруари 2013 г. анти-ЕС движението "Пет звезди" на Бепе Грило спечели 25%, по-голям дял от която и да е друга партия.

С безработица от вече 27% в Гърция и Италия, която страда от най-дългата рецесия от две десетилетия, как хората биха могли да не гласуват за популисти? Те биха могли. Испания също има 27 процента безработица, но няма и един популист на хоризонта. Ирландският и португалският народ пострадаха значително от еврокризата, но все още не са се отказали от традиционните си партии. Гърция и Италия изпъкват, защото техните политически системи бяха спрели да функционират много преди икономическата криза. Корупцията и непотизмът съществуват в повечето европейски страни, но не и в размера, който преобладава в Рим и Атина. Следователно е разбираемо, че гърците и италианците сега отказват да подкрепят традиционните партии, които направиха прекалено малко за своите страни през десетилетията.

Най-дълбокото разделение в гръцката политика не е между поддръжниците и опонентите на политиките на рязане на разходи, а е между раздутия публичен сектор (защитаван и тясно обвързан с "Нова демокрация" и другата традиционна партия ПАСОК) и онези от частния сектор, които изнесоха на своя гръб финансовата диета. За тях обещанията на "Сириза" за безплатно здравеопазване и училищно хранене, щедрите социални помощи и по-високата минимална заплата изглеждат примамливи. Но много от тях просто не могат повече да се обърнат и да подкрепят двете традиционни партии. 

Гърция също е едно от малкото места, където кризата стимулира крайната десница. Една от причините е нарастващата нетърпимост срещу милионите имигранти, които пристигаха по време на добрите години. Друга е нарушаването на закона и реда, които придружават гръцкия икономически крах. Държавата е в такова безредие, че много гърци вече са съгласни облечените в черни ризи хулигани на "Златна зора" да въдворяват "ред" в кварталите им - дори и ако това означава стотици имигранти да бъдат вкарани в болница след брутални побоища. 

В Италия дясната Северна лига едва спечели 4 процента през 2013. Тя изгуби своя блясък заради твърде многото години, прекарани в управлението. Италианците отхвърлиха всички традиционни партии на последните избори, без значение дали са за или против мерките за ограничаване на разходите. Те не гласуваха и за своя първи технократичен премиер Марио Монти. Увеличенията на данъците от Монти и орязването на бюджета не му спечелиха много приятели, но рейтингът му (някога звездните 70%) се срина, веднага щом спря да бъде технократ и влезе в политическата игра като кандидат за изборите. 

Трагедията в Гърция и Италия е, че това дългоочаквано пренареждане и обновление на политическата система става в момент, когато двете страни отчайващо се нуждаят от силни и стабилни правителства. Може да са нужни години преди това да стане. Популистите имат навика да се изчерпват бързо. Колкото по-бързо се приближават до властта, толкова повече биват подлагани на натиск да предложат достоверни решения и да правят компромиси. На този етап те или ще се превърнат в традиционни, или ще изчезнат. Докато това стане, популизмът и политическата несигурност ще продължат да правят еврокризата още по-запалима. Не е сигурно обаче, че прекратяване на паричните ограничения ще направи гръцката и италианската политика по-предвидима, нито пък че без още спасителни заеми няма да има популизъм в Северна Европа. В епохата, когато гласоподавателите са едновременно объркани и лесно податливи на интернет и социалните медии, политиката няма да се върне в равновесната дву- или трипартийна система от следвоенните години. 

аглавието е на euinside. Преводът на статията е на Аделина Марини. Оригиналния текст може да прочете тук

comments
Левскар
25 април 2013 13:06
Ако се изходи от статията, то популисти в България са Атака с техните безумия за излизане от ЕС и едва ли не обявяване на война на Турция :D. Направи ми впечатление, че политическите системи на запад са стари и на хората им е писнало от тях, докато в България БКП и ДПС са вечни и непоклатими, а всички новосформирани партии ядат дървото. В резултат червените и турците ще ни клатят още доста време.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required