Гърция е воденичен камък за Европа
Ралица Ковачева, March 6, 2012
Последиците от гръцката криза ще тежат на самата Гърция и на Европа още дълги години, коментираха икономистите Димитър Ашиков и д-р Евгений Кънев в разговор с Аделина Марини от euinside. Темата на поредното издание на euOUTside беше повторното спасяване на Гърция и условията страната да получи втория заем от ЕС и МВФ.
Според Евгений Кънев целта на сделката е да се спаси статуквото и кризата да не се разпространи. Но заразата ще дойде по отношение на недоверието на целия инвеститорски свят към това, което се случва в Европа, смята икономистът. Той даде пример с пазара на т.нар. суапове за кредитно неизпълнение, които представляват застраховки в случай на фалит. Гърция на практика е във фалит, но не е ясно дали инвеститорите ще могат да получат парите от застраховките си. Въпреки че спасителният фонд на еврозоната ще отпусне 30 милиона евро „подсладители” за частните кредитори, участвали в сделката по преструктуриране на гръцкия дълг, не всички държатели на гръцки облигации ще бъдат „подсладени”. Това ще породи недоверие и отлив на инвеститорски интерес, смята икономистът.
В подкрепа на тази теза Димитър Ашиков коментира, че ако допреди сделката по гръцкия дълг имахме силни и слаби длъжници, сега имаме силни и слаби кредитори. Очертава се един клуб на имунизирани от загуби - например ЕЦБ, която притежава гръцки дълг на стойност около 50 милиарда евро и други централни банки от еврозоната. Това е силно деморализиращо за масовия инвеститор в дългови книжа, защото ако се наложи "доброволно" опрощаване и на дълга на Испания или Португалия и се окаже че делът на тези, които няма да понасат загуби е твърде голям той трябва да бъде компенсиран с още по-голямо "подстригване" на частните инвеститори, обясни г-н Ашиков.
Според д-р Кънев Гърция е изправена пред опасна спирала, в която орязването на бюджетните разходи ще продължи да свива икономиката и оттам - да намаляват приходите в бюджета, защото огромна част от гръцката икономика е свързана с публичния сектор, „той е като едно слънце, около което се върти държавата”. Според г-н Кънев държавата трябва да продължи да прави определени разходи, за да може частният бизнес да „вегетира” около нея, но да дава работни места и да плаща данъци, а в бъдеще държавата трябва по кейнсиански да влезе в икономиката и да генерира бизнес и приходи. Като инвестиционен консултант Евгений Кънев вижда бъдещето на гръцката икономика най-вече в туризма - например държавата може да отдава островите си на концесия или под наем и да печели приходи от това. Друга опция е по линията на публично-частното партньорство по примера на пристанището в Пирея, което беше отдадено на китайски инвеститори за 35 години.
Димитър Ашиков напомни, че „Гърция има твърде незадоволителна история на икономически и други реформи”, а дори и сега те да бъдат направени ефектът се очаква най-рано през 2015 година. През това време, обаче, се очаква влошаване, заради което много млади и образовани хора ще потърсят работа в чужбина.
Според Евгений Кънев за Гърция е важно да остане в еврозоната, защото икономиката е изцяло свързана с ЕС и еврозоната и евентуално връщане към драхмата ще доведе до рязко обедняване. Рязането на доходите, което става там в момента е неизбежно, защото този стандарт е бил изкуствено завишен и няма как повече да бъде поддържан. За Европа обаче е по-добре Гърция да излезе от еврозоната, защото пред нея няма хоризонт за лесно спасение за разлика от, например, Португалия. Ако Гърция остане на изкуствено дишане в ЕС, това ще има отрицателни последици по отношение на европейската интеграция. Ще се създаде вътрешна нагласа да не се разширява еврозоната, за да не се повтори гръцкият случай.
Димитър Ашиков също смята, че страни като Гърция и Португалия са успели да влязат в клуба на богатите страни не по икономически причини и заради реален растеж и конкурентоспособност, а заради членството в ЕС и европейските субсидии. В този смисъл тази криза ги връща на нивото, което съответства на нивото на икономическото и обществото им развитие, смята икономистът. Но Европа трябва да реши веднъж завинаги дилемата дали да поддържа това изкуствено статукво с големи усилия или да предприеме радикални стъпки.
Според Евгений Кънев има сходни черти между гръцката криза и българската криза от 1996-1997 година, макар че според него едва ли сега Гърция ще достигне дъното, което България е достигнала тогава. Общото, според него, е в причината за кризата, а именно държавното управление на икономиката, с абсолютно безхаберие и неразбиране на икономическите закони. Но България имаше големия шанс, когато тръгна да се възстановява да влезе в световен цикъл на подем, за разлика от Гърция сега.
Според Димитър Ашиков ЕС не се е справил добре с решаването на гръцката криза, защото се е опитал вместо да решава проблемите, да ги маскира с много думи. Евгений Кънев смята, че оттук нататък ЕС има две възможности - или дезинтеграция или повишена интеграция, но средно положение няма.
euoutside се осъществява със съдействието на Domani Coffee Roasting Boutique, София, Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" 4.
| © euinside
| © euinside
| © euinside