English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Тъжна държава за европейската демокрация*

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

В България често казваме "по европейски начин", когато имаме предвид, че нещо се прави като хората, нормално, правилно. Европейският начин е символ на чистота, обективност, принципност, законност. Има голям риск обаче тази чистота да бъде оцапана от желанието за повече места в Европейския парламент. Затова и европейските избори през май догодина ще бъдат най-голямото изпитание за това дали европейските политически партии и Европарламентът като цяло заслужават повечето сила, която Лисабонският договор им даде. Когато става дума за Украйна и начинът, по който Русия изнудва тази страна и разцепва обществото на две, Европейският съюз е единодушен, ценностен и, трябва да признаем, много немощен. Как изглежда обаче, когато става дума за абсолютно същия проблем, само че в европейска членка? България например?

Тъжен ден за европейската демокрация

На 16 ноември в България се случи нещо, което едва ли е привлякло европейското внимание. То дори не беше нещо повече от буря в чаша вода в самата България, където абсурдите следват един след друг до степен, че вече каквото и да видят българските зрители, читатели, избиратели, нищо не ги впечатлява и изумява. Тогава на най-централното и символично за българския колеблив преход към европейска ценностна система място, "Орлов мост", управляващите организираха митинг. Личеше си, че е излят огромен финансов ресурс. Целта на митинга беше да покаже на протестиращите вече половин година български граждани, че техният глас не е важен. Бяха подредени множество огромни екрани, на които управляващите държаха речи пред хора, докарани с автобуси от цялата страна, на които раздаваха сандвичи, кафе и чай, но въпреки това не успяха да запълнят очакваната бройка. С други думи двете управляващи партии в България показаха наяве купения вот. Речите произнасяха лидерите на партии от семействата на европейските либерали и европейските социалисти.

В същото време най-голямата партия от семейството на Европейската народна партия, ГЕРБ, организира митинг в Пловдив. Също със солиден финансов ресурс в момент, когато България почти всяка седмица преотваря емисии облигации, планира увеличение на бюджетния дефицит, а според Евростат е най-бедната страна в ЕС по покупателна способност на населението. Брутният вътрешен продукт, измерен на глава от населението, е с 50% под средното за Европейския съюз. За сравнение Полша, Унгария и Латвия са с 30% под средното, а новата членка Хърватия с 40%. Дори Турция, която допреди 10 години беше в категорията "страна от третия свят", а сега е член на групата на двайсетте най-мощни икономики в света (Г20), е с по-висок индекс от българския като страна-кандидатка за членство в ЕС. Единствено по-зле от България и Румъния са другите кандидатки - Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина и Албания.

Но колкото по-бедни, толкова по-безценностни

Тези митинги нямаше да имат особено значение, ако например България не беше част от ЕС. Ако партиите, които организираха тези наистина унизителни митинги, не бяха част от големите европейски политически семейства, които от есента на 2013 г. са в първата по рода си общоевропейска кампания за изборите за Европарламента догодина. Избори, за които европейските институции имат претенции да са различни. В момент, когато европейските политически партии получават точно това, което искаха, за да направят европейската политика поне малко по-близка до сърцата на европейските граждани, в България, която се закле в европейските ценности на 25 април 2005 година чрез подписването на договора си за присъединяване към ЕС, се провежда масово потъпкване на тези ценности от управление с мандата на Българската социалистическа партия (БСП).

Партия, ръководена от шефа на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и бивш премиер Сергей Станишев. Той беше министър-председател по времето, когато България се присъедини към ЕС с механизъм за наблюдение, тоест без доверие. Той беше премиер, когато на България бяха спрени жизненоважните за опосканата от тоталитаризма икономика еврофондове в размер над един милиард, заради злоупотреби. Той беше премиер, по времето на когото вместо да отпадне механизма, той се разширяваше и покриваше нови и нови сфери.

За г-н Станишев френският ляволиберален всекидневник Le Nouvel Observateur през септември написа [на френски език]: "Навсякъде в Източна Европа комунистическите партии се превърнаха в 'социалистически' за сметка на социалдемократическите ценности, понякога оцелели от репресии. Със сигурност Социалистическият интернационал не е имал желание да приеме тези мутанти. И страховете му са оправдани. Той не е доволен от флиртуването с ултранационализма и крайната десница, много 'социалисти' на Изток се превърнаха в олигарси, няма наказания за корупция, убийства и прочие. Те се обогатиха за сметка на всякакъв социалистически морал." Вестникът припомня факта, че БСП до ден-днешен не е осъдила тоталитаризма, а в момента се държи на власт благодарение на ксенофобската партия Атака, правейки не по-малко осъдителни опити да се отърве от нея.

Същият този Станишев, чиято нова съпруга Моника Станишева получи грант от Европарламента и за която българският седмичник Капитал разкрива, че е в конфликт на интереси. В ценностната система на Партията на европейските социалисти е записано [на английски език], че фундаменталните ценности на партията са свобода, равенство, солидарност и справедливост. Демокрацията е предусловие за пълното им изразяване. ПЕС отхвърлят политиката на песимизма, която твърди, че нищо не може да бъде направено. Те отхвърлят езика на омразата. Само че в България тези ценности се погазват не от някого другиго, а от партията, оглавявана от лидера на ПЕС г-н Станишев. Правителството, което той подкрепя и ръководено от Пламен Орешарски, е с най-ниското доверие в най-новата история на страната и то още от ден първи, когато за ключов пост беше предложена една от най-необяснимо забогателите фигури през прехода Делян Пеевски. Още в първата година на това правителство агенцията за кредитен рейтинг Standard & Poor's понижи перспективата си от "стабилна" на "отрицателна", именно заради политическите проблеми в България.

На сайта на ПЕС може да се видят и още документи, които остро критикуват липсата на морал. Говори се за етика в политиката и за "здравословна система от представителна демокрация, която изисква откритост, прозрачност и обществен контрол". Вместо това обаче, в България получаваме задкулисие, пълна мъгла над решенията на управлението и мотивите зад тях, и никакъв обществен контрол.

Между първото и второто правителство на Сергей Станишев на власт беше Бойко Борисов, който много напомня на украинския боксьор Кличко, създател на подкрепяната от ЕНП партия УДАР. Член на правителството на г-н Борисов призна наскоро, че в периода на управлението му (2009-2013) са били овладяни и контролирани медиите, за да си купи правителството медийно спокойствие и власт. Същият този член, Вежди Рашидов, е известен в българското публично пространство като "мултак на годината" от времената, когато в най-голямата криза, фалит на държавата и хипер инфлация, мафията си организира пиршество, в което участваха много и от сега главните актьори в българския преход. Правителство, по чието време не само не настъпи промяна, но и ситуацията с демокрацията започна видимо да се влошава. Започна и да се гради култ към личността.

В същото време Европейската народна партия защитаваше с нокти и зъби своята членка ГЕРБ от критиките на социалистите. За да се стигне до 16 ноември, когато и двете партии мобилизират с неясно какви финансови средства огромни митинги. И то в момент, когато в столицата София имаше огромно струпване на полицейски сили от цялата страна, въпреки пълната липса на нужда от това. Протестите, които продължават вече шест месеца срещу управлението на олигархията, липсата на борба с корупцията и организираната престъпност, тоталното отсъствие на върховенство на закона, са все така мирни, иновативни и упорити. Срещу тях обаче е изправена цялата държавна машина. Премиерът Пламен Орешарски дори не се посвени да потъпче Конституцията като заплаши, че всички държавни служители, които участват в протестите, ще бъдат уволнявани. С тези митинги ДПС, БСП и ГЕРБ показаха наяве купения вот, за който всички знаехме и за който имаше медийни разследвания, но никой не беше виждал на живо.

А в изтекли в медиите партийни инструкции се призовава всички, които не са получили държавни постове след последните избори, да се явят на митингите в събота (16 ноември). Очевидно в отчаян опит да съберат колкото се може повече хора, за да демонстрират силата си. Или може би "демократичната" си легитимност? Не бива да се пропуска и фактът, че ГЕРБ е първата голяма българска партия, която постави България на картата на популизма в Европа. Независимо, че в ценностната харта на ЕНП е записано [на английски език], че "популизмът, национализмът и евроскептицизмът са несъвместими със силен и ефективен Европейски съюз". Основните ценности на ЕНП са "достойнство на човешкия живот на всеки етап от неговото съществуване, свобода и отговорност, равенство и справедливост, истина, солидарност и субсидиарност".

Трудно може да се каже, че ГЕРБ е проводник на тези ценности в България. Европейските либерали също не са невинни. Наскоро лидерът им Ги Верхофстад, един от най-отявлените еврофедералисти, похвали Движението за права и свободи като проевропейска партия. А тази партия е отговорна за много от провалите, които българските граждани понасят за 23 години преход. Партия, за която най-точното наименование е "политическа корпорация". Партия, чийто бивш лидер Ахмед Доган, в момента почетен председател, преди години призна сам в ефира на една от най-гледаните телевизии, че управлява обръчи от фирми.

Трийсетте сребърника на европейския Юда

Това ли е европейското бъдеще, което европейските политически партии обещават на една от най-бедните държави в ЕС? Това ли е демокрацията и пазарната икономика, която обещавахте като спасение на една изнудвана от Русия страна? За няколко места повече в Европарламента ли сте готови да бъдете европейския Юда за българското общество и всички други, които водят жестоки битки за освобождаване от ноктите на тоталитаризма? За да стане по-ясна съвременната равностойност на 30-те сребърника, ГЕРБ осигуриха пет места за ЕНП в сегашния парламент. Повтарям - ПЕТ. Социалистите осигуриха ЧЕТИРИ места, а ДПС са дали на АЛДЕ 3 (ТРИ) места. Това е цената на подкрепата за управления, които доведоха до днешния тотален колапс на демокрацията в България. Колапс, от който аз лично трудно виждам изход и начало на оздравителен процес.

Тези 30 сребърника ще хвърлят голяма сянка върху огромните амбиции на Европарламента за европейските избори догодина. Когато тази институция беше една безгласна буква, макар и единствената с демократично избрани членове, ценностите се отстояваха безкомпромисно. Лисабонският договор направи от нея изключително мощен орган за влияние в европейската политика. И тя е на път да се задави с новите си правомощия. Изключително важно е дали европейските политически семейства ще започнат да се очистват от плявата или ще продължат за няколко гласа повече да търгуват с европейските ценности в името на по-голямата цел. Коя е тя обаче? Власт сама за себе си за Европарламента или един силен Европейски съюз, неправещ компромиси с нито една от своите фундаментални ценности? Съюз, който ще бъде толкова усърден в почистването на собствената си кочина, колкото настоява и за чуждите.

Европейските политически партии: виновни до доказване на противното!

В момента тече процес на люспене на политическите партии на национално ниво, а впрочем и на европейско, макар и с по-бавно темпо. Общото е, че партиите нито на национално, нито на европейско имат вече някакъв облик, идеология и цел. Те са движени от несъгласие с нещо, но не търсят съгласие около нещо. А при европейските политически партии е дори още по-трудно да се направи разграничение. По време на дебати в Европейския парламент може да се види, че големите политически групи се застъпват за едни и същи неща, като цяло за повече Европа, а опозиция почти отсъства, освен от страна на евроскептичната група на Найджъл Фараж и от време на време консерваторите, предвождани от Мартин Каланън. Последният обаче получи голям шамар през лицето от председателя на ЕК Барозу, който му обясни, че съществуването му е функция на Фараж.

Това, което аз лично очаквам от една европейска политическа партия е да формулира конкретно колко точно Европа, докъде Европа, докога Европа, с кого, без кого, на каква цена, кой да я плати. Очаквам също от тях как точно ще провеждат политиката си през националните си посестрими. Ще променят ли начина си на подбор на членките си? Това са все въпроси, на които засега няма отговор. Едва ли може да очакваме и да има, защото всички са заети с големия проблем на предстоящите избори - безработицата. Но точно тази тема ще вкара дебатите в национални ръце заради истеричния вече страх от наплив на бедни източноевропейци в ранените от кризата богати западноевропейски страни. Така че, уважаеми европейски политически семейства, имате срок до май 2014 година да докажете, че заслужавате правата, които Лисабонският договор ви дава и че европейско наистина означава чисто и правилно, а не поредното мръсно задкулисие.

*заигравка с крилатата фраза на Александър Йорданов "Днес е прекрасен ден за българската демокрация"

comments
Минчо Стоянов
15 декември 2013 17:17
Отлично написан текст!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required