English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Великобритания спуска нова завеса между Изтока и Запада

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Малко след Втората световна война Европа беше идеологически поделена от "желязна завеса", израз, който се приписва на тогавашния британски министър-председател Уинстън Чърчил. Тази подялба затвърди разделението на изток и запад, оставило дълбоки, видими и до днес последици. В края на 1989-а година обаче Старият континент беше обладан от силна емоция с падането на Берлинската стена, която на практика премахна и желязната завеса. Започна бурен етап на обединение на континента, процес, който продължава и до днес, но все повече затъва в ежедневието на икономическата криза и изгубените идеологически котви.

В тазгодишната си реч [на английски език] в Берлин по повод годишнината от падането на стената, европейският президент Херман Ван Ромпой каза, че това е моментът, който затваря следвоенната глава от европейската история. Две десетилетия по-късно обаче, еуфорията отстъпва на популизма. Както го описва г-н Ван Ромпой, това е "отдушник на гняв и омраза, обещание за възстановена идентичност, илюзията, че с издигането на стена можем да върнем часовника обратно, лъжата, че можеш да оцелееш на глобалния пазар без усилия". Успехът на популизма, каза още европейският президент, се дължи и на кризата на традиционната политика в много от страните-членки, на спадащото доверие на гласоподавателите у техните представители. От Берлин той посъветва лидерите да кажат истината. А тя е, че няма лесни решения. Че реформите за растеж и заетост отнемат време. Друга истина е, че отговорът на кризата не е във финансовите инструменти (фондове или облигации), нито пък във връщането към националните валути, а в промените на реалната икономика. И още една истина - "цената на неЕвропа ще бъде непоносима".

Свободното движение в Европа трябва да бъде по-малко свободно

По-малко от месец след речта на Херман Ван Ромпой по повод 23-ата годишнина от падането на Берлинската стена, британският премиер написа текст с точно това заглавие: "Свободното движение в Европа трябва да бъде по-малко свободно". Точно в средата на своя мандат Дейвид Камерън е изправен пред неоптимистична картина. От една страна Европа все повече се отдалечава от него, тъй като процесът на евроинтеграция си върви, а той искаше само единен пазар, точно по мярката, която му съши Маргарет Тачър много преди глобализацията, падането на стената и интернет. Затова той постави на Европа ултиматум - или да се реформира, естествено отново по британски размер, или Обединеното кралство ще проведе референдум, на който да реши дали да остане в ЕС или не. С този отчаян ход той отвори кутията на Пандора. Трудно може да видите различна тема из медиите на острова от тази за бъдещите отношения с ЕС.

На този фон социологическите проучвания показват, че евроскептикът и популист Найджъл Фараж печели все повече симпатизанти. Традиционните партии във Великобритания са застрашени от изчезване. Лейбъристите на Ед Милибанд не успяват да запазят (камо ли да увеличат) ускорението, което им даде реформаторът и автор на "третия път" Тони Блеър. Консерваторите на Камерън пък все повече губят почва от настъпването на Независимата партия на Обединеното кралство под ръководството на г-н Фараж. Кабинетът е подложен на огромен натиск, който отеква из всички ъгли на Европейския съюз. Дори шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу си позволи да се включи в дебатите като не особено политически коректно се подигра в Европейския парламент на торите, атакувайки крилото им в Страсбург - групата на Европейските консерватори и реформисти, ръководена тогава от Мартин Каланън - като им каза, че са жалко подобие на евроскептиците на Найджъл Фараж.

ЕС и България на обречените

На целия този фон Великобритания си намери изкупителните жертви - България и Румъния, за които от 1 януари 2014 година отпадат последните ограничения на пазара на труда. Тема, която измести в пъти по-съществени теми от британския дневен ред. Кулминацията настъпи на 27 ноември, когато в статия [на английски език] за The Financial Times г-н Камерън написа, че страната му винаги е отстоявала разширяването на ЕС и възможностите за увеличаване на просперитета на гражданите, отраснали оттатък желязната завеса. Само че нещата тръгнали в грешната посока, смята той. В момента на острова живеят един милион души от централна и източна Европа. Затова трябва да бъдат извлечени няколко поуки. Първата е неравенството в доходите. Втората са провалите на миграционната политика да се обвърже по-тясно със системата за социално осигуряване и образование.

За да поправи грешката британският министър-председател предлага промяна на правилата, така че онези, които отиват в страната да не получават социални помощи в първите три месеца, докато очакват да започнат работа. Ако след три месеца гражданин на ЕС се нуждае от помощи, те няма да се плащат до безкрай, а само за шест месеца, освен ако не се докаже реална перспектива за заетост. Затягат се и условията за кандидатстване за социални придобивки. Камерън посочва още в статията си, че Лондон съвсем не е сам в това си начинание. Зад него са още Холандия, Австрия, а дори и Германия. В заключение той посочва, че приемането на нови страни-членки в ЕС в името на мира и просперитета си остава една от големите сили на ЕС, но това не бива да става на базата на миналото. Нужни са нови договорености, които да забавят пълния достъп до трудовите пазари, "докато не се уверим, че това няма да предизвика големи миграции".

Българският министър на външните работи Кристиян Вигенин определи мерките като "дискриминационни", а бившият дипломат номер едно, а сега евродепутат, Ивайло Калфин (Социалисти и демократи) изпрати на британския премиер отворено в писмо, в което му припомня, че докато говори за един милион граждани от централна и източна Европа, живеещи във Великобритания, в същото време близо два милиона британски граждани живеят из цяла Европа. Той умолява в писмото си премиерът да погледне фактите, като например, че българите, които работят, имат принос към икономиката и плащат данъците си в страната или пък плащат такси за образование.

На 9 ноември в Берлин Херман Ван Ромпой призна, че Европа все още е в процес на "примиряване" с новата ситуация. "Все още не сме достигнали момента, в който да кажем: 'Новата Европа' се превърна в точно това - 'Европа за всички'". Уви, прав е. 23 години от тръгването по пътя към "нова Европа за всички" "Западът" се измори от усилието да помогне за справянето с щетите от комунизмониньо (игра на думи от "комунизъм" и природния феномен "Ел Ниньо"), както беше наречено тази седмица едно опустошителните явления на 20-и век в хърватското народно събрание. Засега спуснатата от Лондон и още няколко държави завеса ще бъде мека и пропусклива. Колко време обаче ще е нужно тя да се втвърди и да стане отново желязна? И то в момент, когато юмрукът на Путин надвисва с нова сила над също толкова изтощените (и разколебани) от комунизмониньо страни.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required