euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Голямото (не)събитие в Хърватия - Колинда проговори, но не каза нищо

Аделина Марини, November 1, 2016

Поздрав от празничен Загреб, където е почивен ден заради деня на Вси светии! Нищо че денят е неработен, има много какво да се намери из хърватските медии. В днешния брой следим още кой е опозиция на новото/старо мнозинство в хърватския парламент и продължаваме темата за пернаризма. Не изпускаме от очи и развитието на най-новата сръбска драма - случая "Яйнци" и шпионската афера "Черна гора", както и продължаващата дилема ще го бъде ли диалогът Белград-Прищина. 

Едно дългоочаквано и зле похарчено интервю

Хърватските журналисти и туитър-активисти месеци наред се питаха кога най-сетне ще чуят хърватската президентка. Те брояха седмиците, а после и месеците от последната й пресконференция. Всичко това в средата на процес на бурна политическа трансформация в Хърватия. Мълчанието на президентката Колинда Грабар-Китарович беше оглушително. Но ето че тя най-сетне проговори. Снощи хърватската телевизия RTL излъчи интервю с нея на много опитната и известна с острите си въпроси журналистка Миряна Хърга. Интервюто обаче разочарова, тъй като направи впечатление на изключително услужливо. Приличаше повече на интервю за женско списание, отколкото на сериозна публицистика, каквато се очаква в праймтайма от сериозна журналистка. 

Гледайки интервюто, човек се пита кой е писал въпросите - дали опитната журналистка или ПР-екипа на Пантовчак (адреса на президентската канцелария). Питанията варираха от подкрепа за абортите, правата на жените и какво е да си държавна глава-майка на две деца до данъчната реформа, предложена от правителството, но и колко страни е посетила г-жа Грабар-Китарович. 20 минути, в които на президентката не беше потърсена сметка за изпълнението на направените от нея обещания по време на президентските избори, не й беше поискан отчет за изминалите година и десет месеци мандат, за спорните й решения понякога, а също и за мълчанието й. В цялата разноликост от въпроси, зададени сякаш към селебрити, а не към държавен служител, някои хърватски медии откроиха един гаф. 

На въпрос за президентските избори в САЩ Колинда Грабар-Китарович направи лапсус, като каза, че "Американците ще решат кой ще бъде нашият следващ президент, тоест, техният следващ президент". Гафът беше подет и от медиите в региона. Сръбската национална телевизия RTS съобщи, че хърватската президентка е направила гаф по време на интервюто си за RTL. Босненският сайт 6YKA също съобщава, че хърватската президентка е казала, че американците ще решат кой да бъде президент. Всъщност гаф беше самото интервю и то тежък журналистически гаф, който показва, че Хърватия има още дълъг път да извърви, докато се отърси от журналистическата сервилност към властимащите. Впрочем, интервюто с г-жа Грабар-Китарович е показателно още и като тайминг, защото предишното правителство, начело с Тихомир Орешкович стана известно най-напред с опита си да яхне държавните медии. Премиерът Андрей Пленкович обеща по време на предизборната кампания за предсрочните избори на 11 септември, че ще работи за медийната независимост. Очевидно е ред и на президентката. 

Как се появи пернаризмът?

Хърватските медии продължават да търсят отговор на въпроса как се появи пернаризмът, по името на най-гласовития депутат от антиевропейската и антинатовска партия Жива стена Иван Пернар. Политологът Бошко Пицула пише в колонката си за tportal, че причината Иван Пернар да е толкова гласовит е, че на практика в момента той е единствената силна опозиция на новото мнозинство. Бившият премиер и все още лидер на Социалдемократическата партия (SDP) Зоран Миланович направи грешка като не подаде оставка веднага, а се превърна в лидер, който се оттегля месеци, докато трае кампанията за избор на нов лидер. В момента премиерът Андрей Пленкович няма силен опонент в Сабора. Единственият е Иван Пернар, пише Бошко Пицула. 

Кореспондентът на Vecernji list в Брюксел Томислав Краснец пък пише, че сега повече от всякога дебатите за ЕС ще се превърнат в неразделна част от вътрешнополитическия дебат в Хърватия. След като новото правителство даде ясен знак, че ще се отчита и дебатира редовно в парламента резултатите от всяко заседание на Европейския съвет, това ще означава, че и радикалните анти-ЕС позиции на Жива стена ще стават все по-чуваеми. "Всичко това има потенциала да даде начало на дискусия, която да отговори на въпроса, на който на много граждани е отговорено или недостатъчно аргументирано, или изобщо: каква точно полза има  Хърватия от членството си в евроатлантическите структури?", пише Томислав Краснец. 

Петна от непознато ДНК и ... ГРУ

В Сърбия не е работен ден, но е поредният неработен в смисъл, че всички се занимават с това, от което никой няма полза - скандали, афери, теории. Почти няма нова информация около странния случай "Яйнци" - открития арсенал оръжие в близост до родната къща на премиера Александър Вучич в белградския квартал Яйнци, но премиерът вече бие отбой. Danas пише, че според премиера едва ли ще се разбере кой е оставил оръжието. "Вярвам в службите и държавата Сърбия, но се опасявам, че трудно ще открием кои лица са донесли това оръжие и с каква цел", е казал Вучич пред журналисти по време на еднодневното си посещение в Хамбург в понеделник. Според него случаят изглежда прекалено сложен, за да бъде лесно решен. 

След това той отново влезе в ролята на drama queen като заяви, че няма повече да говори по тази тема. "Твърде много се занимаваме със себе си, вместо с нашата страна и нашите граждани, и нямам право да позволя това на себе си", е казал той в типичния си стил. Министърът му на вътрешните работи Небойша Стефанович съобщи междувременно, че са открити следи от ДНК на трима души, но така са омешани, че ще бъде трудно да бъдат идентифицирани. В коментар за същия вестник, озаглавен "Атентат срещу доверието" Иван Радак пише, че би било грешно историята с твърденията за готвен атентат да се разглежда изолирано от увеличаването на заплатите и пенсиите и решаването на проблема с няколко задлъжнели мега компании. 

Според автора, Вучич отново е демонстрирал немощта си да се справи със задълженията на гигантите. "Ако се съберат дълговете не само на въпросните предприятия, но и на други сектори, като например здравеопазването, много бързо ще стане ясно (а за това вече предупредиха МВФ и ЕС), че нашата финансова стабилност е крехка", пише Иван Радак. Авторът припомня, че проблемът със задлъжнелите предприятия не е решен по време на четирите години на власт на премиера. "Ако сме след такъв период все още в търсене на кадри, които да могат нещо да предприемат, какво обсъждаме изобщо? Четири години бяха достатъчно, за да се очисти най-големият боклук. Само че в цялата тази бъркотия сякаш се губи представа за времето", завършва коментара си Иван Радак в Danas.

Vecernje novosti от първата си страница съобщава, че премиерът ще подаде оставка от поста си шеф на Бюрото за сигурност, заради случая "Яйнци". Вестникът е научил от свои източници, че в следващите дни министър-председателят ще уведоми президента за решението си. Това е първата конкретна политическа последица от случая "Яйнци", която е открила пукнатините в системата за сигурност на първия човек в правителството, пише вестникът. Службите вече четири дена не могат да напипат кой е оставил арсенала в близост до къщата на Вучич. Според източниците на Vecernje, премиерът е недоволен от това, че службите не са успели да го уверят, че държат нещата в свои ръце, като до момента са му представили цели пет различни версии. 

А черногорската Pobjeda съобщава, като се позовава на черногорския сайт Pink, който носи същите символи като на сръбската таблоидна телевизия със същото име, че ГРУ стои зад опитите за организиране на терористични нападения в Подгорица за парламентарните избори на 16 октомври. Според Pink, разузнавачи от прочутата руска военна разузнавателна служба са напуснали Белград миналата седмица. Те са планирали нападения, които да бъдат извършени в края на изборния ден в Черна гора на 16 октомври, веднага след обявяването на резултатите. 

Три сценария за продължаване на преговорите между Белград и Прищина

Blic днес предлага няколко сценария за преговорите между Белград и Прищина, които в последните дни са сред водещите теми в сръбския политически дискурс. Вестникът пише, че преговорите са все по-продължителни, тъй като на масата са въпроси, които са все по-национално-политически. След като Белград оттегли Закона за Трепча (мина в Косово, за която Сърбия има претенции), по който парламентът в Прищина предвиждаше цялото имущество на този комбинат да бъде косовска собственост, се появиха нови изисквания от страна на Косово, сред които е изплащането на военни компенсации и гаранции, че членството на Сърбия в ЕС ще стане само след признаване на държавата Косово. В такава среда, пише Blic, е трудно да се предвиди в каква посока ще тръгнат отношенията между Сърбия и Косово. 

Според анализатора Боян Клачар от Центъра за свободни избори и демокрация CESID, радикален сценарий е изключен. Той смята, че преговорите ще продължат, тъй като за това настоява ЕС, а в момента за никого не е полезно статуквото. От друга страна обаче, казва той за вестника, трудно е да се предположи по какъв начин ще се развият преговорите. Той вижда две нива. На първото да се решават въпроси по същество, а на по-ниското да се дадат отговори на житейски и локални въпроси. На второто ниво следва да се включат най-висшите държавни служители, смята анализаторът. Косовският политолог Албинот Малоку е на мнение, че по политическите въпроси трябва да преговарят премиерите, а по икономическите или спортните министрите от съответните ресори. И двете страни използват диалога за политическа реклама, а реално малко е свършено на практика, казва косовският анализатор.