euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Хърватските медии са обзети от тревога, заради опасността от преотваряне на балканския бежански маршрут. "Активира се балканският маршрут" е заглавие в днешния Vecernji list. Вестникът пише, че все по-вероятно е Балканите да бъдат залети от нова бежанска вълна. В Гърция се трупат бежанци, центровете по гръцките острови се пукат по шевовете. Има места за 7450 души, а там има 12 200 бежанци, пише хърватският всекидневник. В момента в Хърватия има 39 нелегални емигранти в центрове в Хърватия. Броят на искащите убежище се е увеличил на 608. Уважени са 157 молби. Същевременно вестникът пише, че всеки ден поцаите залавят по стотина нелегални емигранти по границата със Сърбия. Те биват моментално връщани обратно. Тези хора никъде не се записват, тъй като е сведена устна заповед за това, твърди Vecernji.

В интервю за Index бившият министър на вътрешните работи Ранко Остоич, който беше водеща фигура миналата година, когато бежанската вълна достигна Хърватия точно по това време, заявява, че балканският маршрут вече е отворен и съвсем скоро бежанската вълна отново ще достигне Хърватия. Този път обаче е различно, предупреждава той, защото няма да има повече транзитиране на бежанци, което означава, че Хърватия ще се превърне в гореща точка. "Хърватия изобщо не е подготвена за новата вълна, тъй като вече няма да се допуска транзит на бежанци в Словения", казва бившият министър. Министерството на вътрешните работи го опровергава като заявява, че макар да е видим ръстът през последните два месеца, не може да се говори за повторно активиране на Балканския маршрут. 

Евроскептичната партия може и да е четвърта сила, но се разпада

Докато текат преговорите по съставянето на ново правителтсво в Хърватия между Хърватския демократичен съюз (HDZ) и Моста от независими листи (Most NL), четвъртият победител на предсрочните парламентарни избори на 11 септември - Жива стена започна да се разпада. Коалицията около евроскептичната партия "Единствена възможност" спечели 8 депутатски места, но скандалите в Жива стена не спират. Вестник 24 sata пише, че партията успя на изборите, но заради пари се разпада. "Нападаха другите партии за корупция, а сега техните членове говорят за черни пари, подкупи, а в междуличностните конфликти се вадят стари дългове", пише вестникът. "Движението-партия, което спечели на изборите 117 000 гласа и е единствената, която отбеляза ръст на последните избори, така се руши отвътре, че се поставя въпроса как ще завърши цялата тази история", коментира 24 sata. 

На Жива стена е посветен и коментарът на популярния хърватски колумнист Анте Томич в Jutarnji. Под заглавие "Хърватски покемони" Томич пише, че приятелствата във Фейсбук са като химикалките - може да имаш 150, обаче само две работят. "Това би могло да бъде чудесна илюстрация, която да обясни политическия феномен Жива стена и всички онези странности, които се случват в Жива стена последните дни". Хората в движението не споделят общи интереси, нито хобита, любими писатели, филми или тъмна бира, нито пък някога са си общували частно, не са играли малък футбол или пазарували в IKEA. Единственото, което ги свързва е Фейсбук и склонността им  в тъмните часове да философстват натрапчиво по социологически, икономически, политически и всякакви други теории, които се публикуват в научнопопулярните списание като "Астро магазин", пише авторът, който е известен със сатиричните си и осмиващи текстове. 

Патриархатът скова Хърватия

Това би могло да бъде заглавието на материал, обобщаващ резултатите от парламентарните избори в Хърватия, които завършиха с най-малкия брой жени в парламента от основаването на независима Хърватия досега - 19. По този повод Novi list публикува материал със заглавие "Жените-политици в Хърватия отново са резерви. Новият парламент е най-мъжкият от всички досега". Вестникът пише, че от 151 депутати само 19 са жени, което нарежда страната сред най-лошите в света. В ЕС единствената по-зле от нея е Унгария, където депутатките са 10%. Според Novi list може би за първи път партиите ще бъдат глобени, защото не са спазили задължителните квоти от 40% жени на избирателните листи. 

Jutarnji посвещава голям и силен текст на темата за жените в политиката, но с малко по-различен акцент - патриархалното общество. "Жените без деца струват по-малко?", е заглавието на вестника. "Вдъхновение" за текста е обидата, която кметът на Загреб Милан Бандич нанесе на известната журналистка от телевизия RTL Миряна Хърга по време на интервю с него. Той й каза, че тя не може да говори за проблемите в детските градини, защото никога не е раждала и няма деца. "В хърватия жена, която е решила да не ражда, често се описва като нещо да не й е наред или като себична и егоистична, която не желае да поеме никаква отговорност", пише Jutarnji. Вестникът обръща внимание, че в момента на власт в различни държави са бездетни жени като британската премиерка Териса Мей или германската канцлерка Ангела Меркел, но и в Хърватия има жени в политиката, които са останали без деца. 

Психатърката Сузана Кулович обяснява това така: "Това е повърхностна и често примитивна оценка, според която жената е жена, само ако роди и че това е първото й задължение". Психиатърката прави паралел и с отношението към бежанците. "По същия начин разбираме бежанците, не заради нашата човечност, а само защото самите ние бяхме бежанци". Бившата министърка и депутатка Мирела Холи казва, че причината е, че хърватското общество е патриархално. Анализаторката Ивана Матич обръща внимание на парадокса, че каквото и да прави, жената е в незавидна позиция: "Онези, които нямат деца, не струват, защото заради кариерата си, не желаят семейство и деца, а онези, които имат деца и в същото време искат да бъдат професионално удовлетворени, също не струват, защото изоставят децата и семейството си". 

Босна и Херцеговина чака добри новини от Брюксел

Босненският Dnevni avaz пише, че според негови източници днес БиХ ще получи зелена светлина за кандидатурата си за членство в ЕС. Вестникът твърди, че Съветът по общи въпроси ще приеме без дискусия искането на БиХ да получи статут на страна-кандидатка. "Това ще бъде огромна крачка за нашата страна, след като преди малко повече от година, със сформирането на стабилна коалиция във Федерацията на БиХ, беше деблокиран европейският път на страната. Нашата страна над 6 години се мотаеше с изпълняването на условията, за да изпълни в последната година всичко, което се изискваше от нея, и да се превърне в положителна история в Брюксел", пише Dnevni avaz. 

Босненското издание на хърватския Vecernji list помества няколко коментара по този повод, но с акцент върху предстоящия в неделя референдум в сръбския ентитет в страната (РС). Йозо Павкович пише, че БиХ е разпъната между Европа и Балканите, Русия и Америка, Исляма и Християнството, войната и мира. "Днес в Брюксел може да бъде прието предварително решение за приемане на кандидатурата за членство в ЕС. Ако това стане, тази дата ще бъде записана като една от историческите. За съжаление обаче, европейската перспектива ще остане в сянката на неспокойствието, което надвисна тези дни над БиХ", пише колумнистът по повод референдума.

"Тази седмица Брюксел, Москва, Вашингтон ... търсят решение за БиХ. Всички го виждат по различен начин. Затова, вместо референдум в БиХ, всички те трябва да разпишат референдуми в своите държави и общности с въпроса 'Искате ли веднага да приемете БиХ в ЕС и НАТО?'. 'Да' би означавало опазване на Дейтънска БиХ и нейното бързо интегриране в евроатлантическата общност. [...] В противен случай след решението за празника на РС ще се проведе другия референдум. Онзи за отделянето", пише още Йозо Павкович. 

Сърбия и Европа

"Защо падът на Ангела Меркел е лош за Сърбия" е заглавието на анализ в днешния Blic по повод интервюто на сръбския премиер Александър Вучич в неделя за държавната телевизия RTS, в което той заяви, че оттеглянето на германската канцлерка от политическата сцена би имало много лоши последици за Европа. Вестникът цитира експерта за Балканите Бодо Вебер от Съвета за политическа демократизация в Берлин, според когото оттеглянето на Меркел би могло да бъде много лоша новина за Сърбия. "Тя [Ангела Меркел] инвестира своя политически авторитет в диалога между Белград и Прищина, а с това и в евроинтеграционния процес на Сърбия. Тя носи по някакъв начин отговорност и за двете. Канцлерката е своеобразен гарант за продължаване на този ангажимент", смята Вебер. Той прогнозира, че с нейното напускане едва ли може да се очаква промяна в политиката на Германия към Сърбия по пътя й към ЕС, но може да се промени интензивността на политическия ангажимент.

С това не е съгласен Йосип Юратович, депутат от германската SPD с хърватски произход. За Blic той казва, че въпросът за евроинтеграцията на Сърбия изобщо не зависи от вътрешнополитическата ситуация в Германия, а от позициите на всички членки на ЕС. Най-много обаче тя зависи от самата Сърбия и доколко тя е готова да провежда необходимите реформи, казва Юратович.

Сръбският Danas е посветил днес редакционен коментар на срещата на върха в Братислава като пише, че с братиславската декларация лидерите са изпълнили всичките си домашни задължения. Срокът на изпълнение е пролетта, а през пролетта следват избори. Най-напред в Холандия, после във Франция. Парламентарните избори в Германия ще се състоят най-рано на 28 август. Крайната десница - в най-добрия случай обикновен евроскептицизъм - ще се усмихва навсякъде, пише вестникът. 

Черна гора мечтае за съдбата на бившия хърватски премиер Зоран Миланович

Черногорският журналист Желько Иванович пише в коментар в черногорския Vijesti, че примерът с бившия хърватски премиер Зоран Миланович, който изгуби изборите и се оттегли от лидерския пост в Социалдемократическата партия (SDP), би могъл да бъде поучителен за Черна гора. "Загубата на изборите е като провала на националния отбор на световно първенство или на Олимпиада - селекционерите подават оставки, политическите лидери опаковат багажа и сменят професията. Черна гора не е имала такъв опит в последните три десетилетия. Време е да проима", призовава журналистът с надеждата след изборите в Черна гора през октомври Мило Джуканович най-сетне да се оттегли от политическата сцена. 

Караджич става герой в роман на Коелю

Сръбският Вечернье новости гърми на първа страница, че известният писател Паулу Коелю се готви да пише роман за Радован Караджич. Вестникът твърди, че Коелю е изпратил предложение на бившия президент на Република Сръбска в килията му в Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия в Хага да прекара с него две седмици, за да му разкаже историята си за това как с години се е крил под маската на брадатия доктор Драган Давид Дабич.