English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Силно проевропейска партия спечели изборите в Хърватия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Хърватия отбеляза за по-малко от година невероятен обрат. В началото на 2016-а година, когато беше сформирано коалиционното правителство на Тихомир Орешкович три месеца след изборите, изглеждаше, че още една страна-членка на ЕС се орбанизира. Близо 9 месеца по-късно ситуацията изглежда съвършено различно - Хърватия се европеизира. И всичко това благодарение на една и съща партия - Хърватският демократичен съюз (HDZ), който под ръководството на Томислав Карамарко направи остър завой към крайно дясното, вдигна напрежението в страната и региона, застраши крехката демокрация в Хърватия и заплаши медиите. След вътрешнокоалиционен натиск и вътрешнопартиен бунт HDZ от началото на лятото има нов лидер - евродепутатът Андрей Пленкович. Под неговото ръководство HDZ е вече дясноцентристка партия със силно проевропейски нагласи. 

И резултатът не закъсня. Миналата година HDZ се яви на изборите като част от Родолюбната коалиция, която включваше няколко крайнодесни и консервативни партии. Тогава коалицията спечели 59 мандата. Тази година партията обяви, че се явява сама на изборите самостоятелно като на отделни места в страната се явяваше с партньори. Резултатът е по-добър - 61 мандата. Томислав Карамарко остави партията си в руини със значително по-нисък обществен рейтинг от основния си конкурент - Социалдемократическата партия (SDP). През юни шансовете на HDZ да спечели изборите на 11 септември изглеждаха нищожни. Два месеца и половина по-късно HDZ не само настигна конкурента си, но и подобри собствения си резултат от миналата година с умерено говорене и избягване на конфронтации. 

По време на кампанията основните критики срещу Андрей Пленкович бяха, че той не представлява партията, която продължава да е крайно дясна и националистична, че няма никакъв опит, че е живял твърде дълго в чужбина, за да е наясно с хърватските проблеми, че е брюкселски чиновник. С победата си г-н Пленкович се затвърди като лидер на партията и се оказа прав в предположенията си, че център-дясното е плодородна почва. В обръщението си към избирателите след полунощ на 12 септември Андрей Пленкович обеща, че правителство с участието на HDZ ще работи за европейската ориентация на страната. Нещо повече, той заяви, че темите, повдигани от висши представители на ЕНП по време на кампанията, като лидера Жозеф Дол, Манфред Вебер, Елмар Брок, Антонио Таяни и Дорис Пак са "нашите теми, хърватски теми, но и европейски теми". Приоритетите на партията са институционална стабилност, правна сигурност, икономически растеж, социална справедливост и солидарност. 

Новите дрехи на HDZ

И все пак тепърва предстои да се види дали трансформацията на HDZ ще продължи или ще си остане само двигател за печелене на избори. Важен индикатор за нагласите на избирателите на партията беше преференциалното гласуване. То показа значителен ръст на подкрепата за противоречивата фигура на досегашния министър на културата Златко Хасанбегович, който беше поставен на трето място в листата във втори избирателен район, но спечели най-много преференциални гласове - 17.8% и по този начин изпревари водачката на листата Ивана Малетич (спрягана за бъдещ министър на финансите), която получи 16.24% от гласовете в района.

Ръстът на г-н Хасанбегович е значителен в сравнение с миналата година, когато той беше на 9-о място в 6-ти избирателен район и получи само 1.33% преференциални гласове. Очевидно е, че скандалите около неговите възгледи за усташкия режим и Хърватската независима държава (HND) са му донесли печалба. На последно място в тази листа беше и доскорошният сив кардинал на HDZ по времето на Томислав Камарко - Милиян Бъркич, чието име беше замесено в скандал с плагиатство. Преференциалните гласове го наредиха на трето място в листата (13.91%). Изборите показаха обаче, че много от новите и млади лица на HDZ са припознати и получиха значителна подкрепа, включително и техническият министър на финансите Здравко Марич. 

Трансформацията на HDZ им струваше един мандат от трите, предназначени за диаспората. Обикновено всичките три отиват при HDZ, но тази година един мандат отиде при независимата листа на пенсионирания генерал Желько Гласнович, след като генералът се отдели от HDZ. 

Миланович изгуби, повтаряйки грешките на Карамарко

Най-големият губещ на тези избори безспорно е Зоран Миланович, който макар и социалдемократ, заложи на крайнодясната реторика, на скандала, на конфликта и в крайна сметка изгуби. Миналата година партията му се яви на изборите като част от коалицията "Хърватия расте", която обединяваше леви и либерални партии. Тази година бившият премиер се яви с Народната коалиция, която има същото съдържание като миналата година, но с още едно допълнение - Хърватската селска партия (HSS), която миналата година беше част от Родолюбната коалиция. След изборите на 8 ноември 2015-а година "Хърватия расте" получи 56 мандата. Тази година Народната коалиция успя да спечели 54.

Макар да не изглежда много по-нисък, резултатът всъщност е катастрофален, защото SDP & Co пропуснаха огромен шанс - те не успяха да капитализират провала на HDZ в 6-месечното управление на Тихомир Орешкович, подцениха реформаторския устрем у HDZ и заложиха на това, което всъщност донесе загуба на Томислав Карамарко още на миналите избори - националистична реторика и скандал. Преди Андрей Пленкович да бъде избран за лидер на HDZ Зоран Миланович се целеше именно в политическия център. След първия му предизборен дебат с бившия му колега от хърватското външно министерство обаче, той реши да поеме курса на Карамарко и сгреши. Големият въпрос тази сутрин е дали Зоран Миланович ще подаде оставка след близо 10 години начело на SDP и ще отвори път, както направи HDZ, за трансформация на партията си или ще изчака да види как ще протекат преговорите за съставяне на правителство с надеждата да оцелее. 

Снощи, когато бяха обработени над 70% от бюлетините, г-н Миланович се обърна към симпатизантите си като призна, че резултатът е разочароващ и заяви, че сега всички ще трябва да намерят отговор на въпроса "защо". За него най-големият проблем е ниската избирателна активност - 52.59%. На миналогодишните избори пред урните се явиха 60.82% от имащите право на глас. Той подчерта, че сега е време политиците да се откажат от егоизмите и тщеславието си и да започнат да работят в интерес на държавата. Това беше изтълкувано от мнозина като заявка за съставяне на широка коалиция. От думите му стана ясно, че той е склонен да се оттегли от надпреварата за премиерския пост. 

Мост губи подкрепа, но не и самоувереност

Големият победител на миналогодишните избори - Мост от независими листи (Most NL) - завърши отново като трета политическа сила, но със загуби. Миналата година партията спечели 19 мандата и се превърна в най-важния политически фактор в страната. Всъщност и единствения, който се припознаваше като носител на промяната. След трансформацията на HDZ обаче, Most NL вече не бяха единствените продавачи на промяна и избирателите им го казаха като им дадоха само 13 депутатски места. Въпреки загубата, партията не се отказва от твърдия си и дори твърдоглав курс на поведение. Тя базира кампанията си в последните дни и седмици на седем условия за участие в преговори за съставяне на правителство. И седемте включват приемане на техни законопроекти още преди съставянето на нов кабинет. За Most NL това ще е гаранция, че могат да работят с всеки, който приеме условията им. 

Малко след полунощ обикновено смиреният и благ лидер на партията Божо Петров се появи пред медиите във видимо тежко емоционално състояние. Той изглеждаше разочарован и дори нервен, гласът му трепереше, докато отправяше ултиматум към всички политически парти и журналистите включително. Каза, че седемте условия са на масата и докато не бъдат приети, няма нужда никой да ги търси за нищо. Той помоли в следващите пет дена и журналистите да не ги закачат, защото няма какво повече да кажат. В гласа му се усещаше и нотка на агресивност. 

Голямата изненада - Единствената опция

Четвъртата политическа сила на тези избори е Единствената опция - коалиция от партии около протестното движение "Жива стена" с лидер младия Иван Вилибор Синчич. Те получиха общо 8 мандата, което ги прави примамливи за преговори. Миналата година "Жива стена" успя да вкара само един депутат. Проблемът с Единствената опция е, че "Жива стена" е антисистемна и антиевропейска партия, която иска Хърватия да излезе от ЕС и НАТО. Партията смята, че досегашният неолиберален икономически модел се е провалил. Определя себе си като "хуманистична" партия, която не е нито лява, нито дясна, център, либерална или консервативна. 

Нейният успех не бива да се тълкува като ръст на евроскептицизма в Хърватия, тъй като основен двигател на "Жива стена" е борбата против изгонването на хора, които не могат да плащат ипотеките си, така наречената деложация. В коалицията Единствена опция се намира и движението, което се пребори за конвертирането на кредити в швейцарски франкове в евро. Борбата им срещу банките и успеха им миналата година с конвертирането на кредитите е по-вероятната причина за ръста на "Жива стена". 

От Коалиция за премиер в Коалиция за оставане в парламента

Въпреки големите разходи за реклама, загребският кмет Милан Бандич не успя да надскочи възможностите си от миналата година, когато самостоятелно спечели два мандата. Тази година той се яви заедно с още няколко политически отломъка, но всички вкупом успяха да вземат отново само два мандата. Милан Бандич предвождаше коалиция с амбициозното и недвусмислено име "Коалиция за премиер". С напредването на преброяването на гласовете снощи обаче членове на коалицията повтаряха едно и също до припадък - "За нас е важно, че останахме парламентарна партия".  

Груба проява на президентката

Гласуването като цяло премина без значителни проблеми с изключение на големия скандал, който предизвика президентката Колинда Грабар-Китарович. Въпреки изричните препоръки на хърватската ЦИК да не се използват мобилни телефони по време на гласуването и да не се правят снимки, г-жа Грабар-Китарович беше заснета да снима бюлетината си. Това предизвика остри критики в хърватските медии, които напомниха, че макар проблемът да не е уреден със закон, от държавната глава се очаква да дава пример как се спазват правилата, а не да се прави, че не важат за нея. От президентството отказаха коментар по този повод, но този случай е още една черна точка в президентската й биография. 

Какво предстои?

Независимо от големия успех, HDZ няма необходимото мнозинство от 76 депутати в парламента. Снощи лидерът Андрей Пленкович заяви, че HDZ ще се коалира само с партии, които споделят възгледите и светоусещанията на HDZ. Most NL попада в тази категория, но неконструктивният им подход вещае дълъг период на преговори и несигурност. Анализаторите прогнозират, че твърдоглавието на Most NL може да подтикне двете най-големи партии към широка коалиция, което след снощното изявление на Зоран Миланович е все по-малко невъзможно, още повече че платформите на HDZ и Народната коалиция са доста близки. Зоран Миланович се позиционира като още по-силен евроскептик по време на кампанията, отколкото беше, но това съвсем не е фундамент на партията му, а по-скоро предизборно оръжие. Така че, въпросът в Хърватия продължава да е испански или ирландски сценарий

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required