euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Темата за това да има или да няма предсрочни избори, както и кога, набира все повече скорост, което е симптом, че все още не сме наясно с някои от базовите елементи на демокрацията. В добре установена демокрация, в която мафията не е водещ политически фактор, купените медии не са определящите дневния ред на обществото, а купуването на гласове не е установена практика, както и купуването на протестиращи или участието на над милион мъртви души на изборите, аргументите за това дали да има сега веднага предсрочни избори или не биха имали друга стойност. Предполагам, че е напълно безопасно да се предположи, че ако имахме такава демокрация, едва ли щеше да се стигне до ситуация, при която да се иска оставка на правителство, което дори не е направило и пълен месец на власт, да не говорим за първи сто дена.

У нас обаче е различно и е така, защото все още не е установена истинска демокрация. А не е установена, защото когато получихме свободата си от тоталитаризма, не бяхме много сигурни какво означава демокрацията и затова приехме, че означава само да ходим на избори и да имаме повече от една партия, за която да гласуваме. А водачите на прехода, вълци в овча кожа, твърде дълго и с всякакви средства успяваха да затвърдят убеждението, че, да, това означава демокрацията. Затова и сега толкова кресливо ни обясняват, че е трябвало да сме внимавали за кого сме гласували на 12 май или да не мрънкаме, щом не сме гласували изобщо.

Казват ни също, че провеждането на избори е скъпо, че трябва да оставим правителството поне сто дена да поработи, че има много важни неща, които да се свършат и че ако те не станат, тогава България ще загуби много. България вече е загубила много. Повече, отколкото можем да си представим, свикнали да живеем с малко. Ако погледнем къде са сега много от нашите стари съкилийници от съветския блок, тогава ще видим колко много сме изгубили с "изборната демокрация". В този смисъл е добре да се запитаме дали няколко десетки милиона за нови избори е по-скъпо от един милиард необоснован кредит? Няколко десетки милиона за ново гласуване по-скъпо ли е от това начело на най-важната агенция за сигурност в страната - ДАНС - да застане човек с нечисто минало и нечисти интереси? Много ли са милионите за гласуване, когато правителството харчи незнайно колко, за да подслушва всичко живо в страната? По-скъпо ли е гласуването от това едно некомпетентно правителство да договаря парите, които България ще получи през следващия финансов период от ЕС? 

Не е ли по-евтино да гласуваме често, отколкото да ни управляват правителства, за които борбата с корупцията и организираната престъпност не са приоритет? Правителства, в които министърът на правосъдието заявява, че реформите зависят от магистратите, а не от него? А да се назначават хора, свързани с организираната престъпност от най-мрачния период от най-новата ни история на ключови позиции в държавата, не е ли по-скъпо от това да излезем отново на избори? Не са ли прекалено скъпи промените в закона за финансирането на политическите партии? Или пък прекалено големия бюджет на МВР, който храни администрацията, но оставя все толкова недофинансирани и зле оборудвани полицаите, докато в същото време битовата престъпност се шири, да не говорим за организираната? Не е ли по-скъпо да бъдат замразени над милиард евро пари от европейските фондове заради злоупотреби, отколкото да се проведат нови избори?

Един от малкото диалогични с хората представители на управляващите - бившият външен министър, а сега евродепутат Ивайло Калфин, организира вчера във Фейсбук сесия "въпроси и отговори". Възползвах се от възможността, за да го попитам защо смята, че да имаме по пет правителства годишно, каквато е неговата теза, изразена в евродепутатския му блог, е по-вредно от това да имаме олигархично правителство, изгубило доверието на 60% от българите, според най-прясното социологическо проучване. Той ми отговори така:

"Питахте ме защо мисля, че незабавните избори не са уместни. Дадох аргументите си. Ако бъде разпуснат парламента веднага, при сегашните бюджетни параметри правителството ще трябва да спре всички разходи някъде в късната есен. При пет правителства никой не носи отговорност за това, което става в държавата. Естествено, че от това се възползват среди, които имат интерес от това. Договарянето на споразумението за партньорство не може да се случи преди средата на пролетта на следващата година.Това са факти, не извинения за някой месец в повече. Права сте, че трябва да има политическа отговорност за допуснатите грешки. Уверен съм, че тя няма как да се заобиколи. Разбира се, ако ситуацията не позволи още няколко месеца съгласувана работа на политически партии и институции, изборите може и да бъдат по-рано, но трябва да сме наясно какви все пак ще са последствията и да ги приемем".

Вярно е, че честата смяна на правителства създава несигурност. Много добър пример за това е Италия, която допреди ерата "Берлускони" почти нямаше правителство, което да изкара пълен мандат от Втората световна война насам. Италия от десетилетия е с огромен публичен дълг, който успяваше да контролира преди глобализацията и интеграцията в ЕС, но вече й създава много сериозни проблеми. Няма обаче ясни доказателства, че големият дълг е резултат от честите избори. По-скоро може да се каже, че е резултат от десетилетия лошо управление и пренебрегване на глобални икономически, политически и социални тенденции.  Не е трудно да се предположи защо тези тенденции не са били забелязвани - защото сега за втори път в следвоенната си история Италия има премиер, който е по-млад от 70 години. Много по-млад. Премиер, който ако не в бъдещето, поне не живее в миналото. В България има млади премиери, но техният манталитет е изграден в мракобесни времена. Те също са плод на миналото и с пълно отсъствие на визия за бъдещето. 

Италия е много добър пример и по друга причина - тя е и страната, която от векове страда от тумора на организираната престъпност, застрашаваща не само Италия, както става ясно от доклада на Европол, представен пред временната Комисия по организирана престъпност, корупция и пране на пари в Европейския парламент на 10 юли. 

Трябва обаче да си дадем ясно сметка кое ще има по-големи вреди в дългосрочен план - дали нестабилността, предизвикана от чести избори, или управлението на безспорно вредни за обществото, икономиката и демокрацията политически сили? Аз съм убедена, че за предпочитане е нестабилността, защото я смятам за временна. Казват ни, че на следващите избори ще дойдат пак същите. Възможно е, но тогава какво ги притеснява да се явят пред избирателите пак? А и след тези над 40-дневни протести, по време на които управляващите разкриха истинското си лице, дълбоко се съмнявам, че ситуацията отново ще бъде същата. Но дори и да бъде, тогава ще гласуваме пак и пак, и пак, докато политическата среда не се изчисти от едни и същи, постоянно повтарящи се и имитиращи демократичност арогантни хора. 

Как ще стане това ли? Лесно. Тези хора се възползваха от отвращението на гражданите, което доведе до постоянно спадаща избирателна активност, достигнала своя санитарен минимум от малко над 50% на последните избори през май. Големият брой негласуващи им осигури достатъчно възможност да купуват гласове, да манипулират изборите и направо да фалшифицират резултатите. Тези хора посегнаха и на едно от най-ценните неща на демокрацията - правото на събиране (протест) - като впрегнаха цялата си машина и финансов ресурс, за да внедряват платени демонстранти, превърнаха медийните си клакьори в чисти пропагандатори и глашатаи, и развратиха буквално всеки фундамент на демокрацията. 

Техните ресурси обаче не са безкрайни. Сега гласуват бързо актуализация на бюджета, която предвижда недобре аргументирано задлъжняване с един милиард. Вероятно ще успеят. Но ако имаме избори на всеки няколко месеца, пълна несигурност колко време ще бъдат на власт, това ще доведе до изчерпване на финансовите им ресурси, а обществото става все по-активно. Независимите наблюдения на изборите стават все повече и все по-организирани. Новите технологии дават възможност за преки наблюдения в реално време на всичко ставащо някъде. Макар и да не сме постоянно в централните новини на световните и регионални медии, те вече знаят какво става в България и когато се провеждат избори, ще гледат под лупа, особено в ЕС, където догодина предстоят европейски избори, а европейските политически партии ще бъдат особено чувствителни с кого ще трябва да стоят рамо до рамо и усмихнати да рекламират европейските ценности, солидарност и единство. С други думи, тези диктатурни динозаври няма да издържат прекалено дълго на натиска на гражданите за промяна. 

Да, може да не напишем най-брилянтния план за усвояване на еврофондовете за следващите 7 години, но пък ще сме спасили страшно много пари на европейските (това включва и българските) данъкоплатци да не бъдат откраднати. Да, може да нямаме още десетки нови километри магистрали или обновени пътища, но ще си гарантираме основата в следващите десетилетия да имаме не десетки, а стотици нови магистрали, изградени качествено, защото ще сме създали прозрачни и безмилостни механизми за контрол на всяка стотинка публични пари. 

Да, може да има проблеми с някои основни държавни функции, но това ще е временно. Преживели сме много - няколко фалита, много кражби, лошо управление на държавата. Не бива да капризничим за това, че ще преживеем най-после и изграждането на истинска държава с истинско общество, което контролира и не толерира злоупотреби с публичните блага, които създава. Всяко ново явяване на избори ще води до постоянно усъвършенстване на изборното законодателство, на наказателното законодателство, ако щете. Ще доведе до излагане на показ на още практики, които трябва да бъдат изкоренени завинаги. Това ще бъде истинският ни катарзис, не този, който ни предлагат напълно дискредитирани политици. Оттук нататък, повече от всякога медии, граждански организации, обикновени граждани ще са много по-нащрек какво законодателство се приема. Все повече ще искат да участват в писането му. Все повече ще искат дискусии, дебати, откритост, прозрачност. Все повече ще искат електронно управление.  

Не бива да се плашим от нови избори, нито пък от чести избори. Не бива да смятаме, че изборите са края на пътя и че трябва веднъж завинаги да изберем най-доброто правителство. Може би ще дойде някога време, когато едно правителство ще се задържи не само един цял мандат, а може би два и дори три, както е в Люксембург, а предстои и в Германия наесен. Само че това ще е станало възможно благодарение на нашите усилия да прочистим политическата ни система от паразити, които може и да говорят хубаво, дори правилен български, но мислят лошо и действат неправилно. Никой не е казвал, че демокрацията е евтина. Свободата струва скъпо. Свободата, Санчо, е на върха на копието.