English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Мафията – държава "по заместване"

Published on , , София
Last change on

Когато скоро  в някакъв вестник ми попаднаха думите на сицилианския мафиот  Джузепе Абате, чието виждане за правенето на политика се основава на простата формулировка, че "като имаш горещо слънце, бедност и невежество, политиката се прави сама", си казах: "аха, ясно е защо - въпреки умерения ни климат, и на нашата нива така добре вирее геният на самоправеща се политика". Само че с някои, може би несъществени за крайния резултат разлики, но затова пък важни за очертаването на днешния облик и динамика на мафията.  Докато в България близо два месеца десетки хиляди български граждани протестират срещу превземането на държавата изцяло от мафията, в Европарламента временната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари разгледа обстойния доклад на Европол за оценка на заплахата от италианската организирана престъпност.

И тъй като в България управляващи, а и обикновени граждани често оправдават бездействието си да се справят с този бич за просперитета и нормалното съществуване на държави и общества с това, че нито корупцията, нито мафията са българско изобретение, би било наистина от огромно значение, ако Европол разработи подобен доклад и за българската олигархия и обвързаност на организираната престъпност с държавата, въпреки че изводите за италианската организирана престъпност звучат твърде познато.

Ако в България напълно отсъства романтичния и донякъде нравствен елемент в поведението на престъпните групировки, там, разбира се, където също става дума за пари, три са  факторите, които стоят в основата на италианската организирана престъпност - семейство, власт и територия. Макар да ги извежда като самостоятелни подтеми в анализа [на английски език] си от юни 2013 г., Европол не се интересува от тях поотделно, а по-скоро като контекстуални идеи, чието изследване ще очертае поведението на мафията и заплахата, която тя представлява за европейската общност.

Семейството – сантиментът, върху който мафията изгражда силата си

Вероятно заради дългите години на "присъствие" на чужди сили в Южна Италия, сред общностите там не съществува утвърдена социална, икономическа и индустриална структура. Държавата често е виждана като алчна, враждебна инстанция, която налага такси, без да предоставя услуги, а това дава възможност на фамилиите се отъждествяват като най-надеждната и сигурна среда. Свръхразвитото чувство за принадлежност към семейството се превръща обаче в пречка за нормалното развитие на общността.

Това чувство помага на мафиите да изграждат своята сила и власт – пълна отдаденост към групата, силна емоционалност, подпомогната от вековни местни традиции, изграждане на образ на саможертва, чрез която се оправдава агресивното поведение (всички са срещу нас, но ние ще ги победим), поддържане на недоверие към държавата и нейните закони, стриктни правила за възнаграждение и наказание, силно подчертаване на концепцията за чест и безмилостното отношение към тези, които са определени за предатели. Тук може би е добре като паралел да се припомни интервюто, което даде преди години видна фигура на българската организирана престъпност - Златомир Иванов Баретата. За bTV той заяви, че престъпността живее по собствени правила, които са много строги и ясни и всички ги спазват. "Там всеки държи на думата си и като отстъпи от думата си, си получава заслуженото".

Заместител на държавата или държава в държавата?

Ако държавата се характеризира с упражняване на суверенитет върху определена територия и общностите, живеещи на нея, то в поведението на мафията не може да се открие директен антипод на върховната власт, а по-скоро неин заместител. Това твърдение намира своите аргументи в няколко факта: 
- Мафията съществува паралелно с държавната власт, въпреки че често навлиза в нейните структури с цел да я отслаби и да се възползва от публичните блага;
- Организираните престъпни групировки използват сила за постигане на целите си, а това е прерогатив на държавата;
- В своите територии на влияние престъпните групировки, макар и неофициално, упражняват  правораздаване, налагат такси, предоставят услуги и социална сигурност, възнаграждават и наказват, осъществяват контрол върху трудовия пазар, търгуват.

За разлика от суверенната държава обаче мафията не планира, не финансира строителство на инфраструктура, въпреки че групировките често проникват в тази сфера чрез корупция и по този начин управляват подобни дейности. Нещо, което ни е до болка познато в България. Ако държавата може да просперира много по-добре без присъствието на мафията, последната не може да оцелее без държавата. "Мафиите по природа са паразитни, приютявани и хранени от здравите части на общността. В зоните под тияхно влияние те внимателно контролират своите престъпни деяния върху производствената си дейност с пълното съзнение, че ако прекалят с тях, могат да доведат до свиване на производителността, а оттам и до замиране на един здрав социално-икономически организъм, а с него и до собственото си замиране като негов паразит. Паразит, който убива организма, от който се храни, би бил глупав, а мафиите далече не са глупави", е анализът на Европол.

Мафиотите като "мъже на честта"  и контролът им върху територията

При мафията уважението идва като оценка, признание на силата и влиянието. Често свързаността с подобна групировка е достатъчна за създаване на усещане за респект. Този стереотип е утвърден и силно застъпен, макар очевидната невъзможност да се удостои с уважение рекетьорско поведение, насилие върху невинни хора и т.н.  Най-вероятно, за да подпомогнат подобна асоциация сицилианската групировка Cosa Nostra нарича членовете си "мъже на честта", а друга престъпна група  - Ндрангета от Калабрия - е заимствала името си от гръцката дума ἀνδραγαθία , която означава геройство, добродетел.

Силата, от своя страна, е свързана с територията и нейното "овладяване". Целите на организираната престъпност в Италия обаче далече не могат да се сведат само до това. Мафията прониква във всички сфери на публичния живот, превръщайки се в "заместител" на държавата. Чрез "поставянето" на членове на клановете или фамилиите на ключови позиции в политиката и бизнеса се създава порочен кръг на заплахи, корупция, услуги и оттам – контрол – както върху общественото финансиране, така и върху електората. Освен явното  облагодетелстване от държавните средства, чрез своята естествена или умишлена некомпетентност те създават неработеща, дистанцирана от гражданите и неефективна администрация.

Вън от мястото си на произход и утвърдено влияние, мафиотските групировки рядко се опитват да установят контрол върху приемащата ги територия със средствата, с които традиционно боравят. Те рядко се осланят на предимството, което им дава стереотипа за респект на подобни кланове, както в Южна Италия, и се опитват да постигнат незаконните си цели главно чрез проникване в икономическите сектори и корупция.

В изследването си от юни 2013 г. Европол прави опит да опише психологията, поведението, зоните на влияние и интересите на четири от най-силните италиански групировки – сицилианската "Коза Ностра" (Cosa Nostra), калабрийската "Ндрангета" (Ndrangheta), неаполитанската "Камора" (Camorra) и апулианската организирана престъпност, която най-често се разпознава в групировката "Сакра корона унита" (Sacra Corona Unita), но също и в "Сочиета Фоджана", "Гарганос Мафия" или "Камора Барезе" (Societa Foggiana, Gargano’s Mafia, Camorra Barese).

Най-старото, традиционно и най-широко разпространено проявление на мафията е Cosa Nostra, която оперира предимно в Северна Америка. Извън Италия тя се свързва главно с пране на пари, което успешно легитимира зад законен бизнес. По този начин групировката е навлязла в икономиките на редица страни като Южна Африка, Канада, САЩ и Испания. Нейни подразделения "Курзоти" (Cursoti) и "Лаудани" (Laudani) представляват съществена заплаха на европейско ниво, тъй като те са въвлечени в груби престъпни влияния, като въоръжени грабежи.

Сред най-богатите и влиятелни групи е Ndrangheta, която доминира на европейския кокаинов пазар и притежава отлични връзки с производителите на наркотични вещества. Мафията от Калабрия има йерархична структура и е доказала във времето "качествата" си да внедрява свои членове в политическия и икономическия живот, както и забележителния си потенциал за използването и налагането на корупционни механизми. Чрез легитимен бизнес групировката е успяла да създаде квази-монопол в редица сектори като строителството, недвижимите имоти и транспорта. Нейното влияние е най-силно в Испания, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Швейцария, Канада, САЩ, Колумбия и Австралия.

Camorra представлява хоризонтална група от кланове и фамилии. За разлика от сицилианската и калабрийската мафия, които се стремят към "ненабиващ се на очи" профил, тук водещите членове поддържат видимо висок стандарт на живот и си позволяват екстравагантни капризи. Извън територията си на влияние групировката "специализира" главно в трафик на наркотици, цигари, противозаконно управление на отпадъци или продажба на фалшиви стоки. Camorra е един от основните производители на фалшиви евро банкноти, продавани на пазара от други престъпни групи. Присъствието на тези кланове и фамилии на италианската мафия е главно в Испания, Франция, Холандия, Германия, Швейцария, Източна Европа, САЩ и Латинска Америка.

Трафикът на наркотици, хора, оръжия, нелегалният мениджмънт на отпадъци и контрабандата на цигари са основните дейности на апулианската мафия, която се проявява чрез няколко други свои по-малки групировки. Всички те оперират главно на териториите на Холандия, Германия, Швейцария и Албания.

Какъв Raid може да предложи ЕС за борба с мафия-паразитите?

Именно заради широкия спектър на "интереси" на мафията Европол поставя пред законотворците на общностната политика няколко важни задачи:

1. Да се състави по-координирана политика, хармонизирано на европейско ниво анти-мафия законодателство, което да идентифицира престъпни групировки и да си поставя за приоритет тяхното "обезвреждане";

2. В това законодателство да се приеме, че членуването в мафиотска групировка е престъпление;

3. Да се създаде специален финансиращ механизъм, който да подкрепи международните правоприлагащи органи в разследванията, особено в днешните времена на силни трудности в обезпечаването работата на служителите на компетентните органи и достъпа им до средства за технически и комуникационни средства, подсигуряването на транспортни разходи и т.н.;

4. Всички разследвания на кланове и фамилии да бъдат придружени от паралелно финансово разследване още в начален етап;

5. Създаване на по-строги мерки за конфискация на имущество, което, според първоначални проучвания, би могло да надхвърли нужните за финансирането на компетентните органи ресурси.

6. Трансграничният характер на дейностите на мафиотските организации и глобализацията на финансовите пазари създават предпоставки за засилване на прането на пари. Въпреки че и сега има съществена хармонизация в европейското законодателство в това направление, нужен е по-общ подход за правилното разчитане на финансовата информация, набирана от правораздавателните органи.

7. Засилване работата на местните власти в коректното преценяване на заплахата от мафиотските организации за страните-членки на ЕС, дори и ако в самата страна дейността на подобни групи е по-слабо застъпена.

Прави впечатление колебанието на авторите на доклада в преценката им дали некомпетентността на мафията, когато се изявява на политическата сцена, е неволна или умишлена. Във всички случаи обаче е ясно, че борбата с мафията трябва да бъде напълно волна и съзнателна. В противен случай, като се има предвид, че кризата в Европа преминава в по-продължителен процес на преструктуриране и адаптиране към новите икономически реалности, паразитирането на мафията може да влоши още и без друго постоянно спадащия стандарт на живот у развитите и проспериращи страни, а бедните, като България, да лиши от възможността да достигнат някога поне средното ниво на просперитет в ЕС.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required