English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия следващата ли е след Полша?

Published on 14 март 2016 15:28, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 14 март 2016 20:44

Идеята зад младата традиция на европейските седмични обзори на euinside е да се постави акцент върху най-важните събития в ЕС, а след това да се хвърли поглед и по периферията. За седмицата 7-13 март обаче ще сменим посоката и ще започнем от Хърватия, защото ставащото там е пореден епизод от орбанизирането на югоизточна Европа, ако приемем, че орбанизмът е форма на авторитаризъм, която се чувства удобно в европейския правен мир. Иначе най-важният акцент тази седмица в ЕС е проекта на сделка с Турция, който предизвика остри реакции, основно заради репресивната медийна политика на турските власти. 

В Хърватия се случиха няколко притеснителни неща на медийната сцена. Ще ги подредим по важност, а не хронологично. След уволнението в седмицата 29 февруари - 6 март на генералния директор на Хърватската телевизия и радио (HRT) Горан Радман, миналата седмица спорният министър на културата Златко Хасанбегович се прицели и в шефката на Съвета за електронни медии Миряна Ракич. Отчетът на Съвета за 2014-а година беше отхвърлен на заседанието на правителството и беше поискана смяна на състава му. Миряна Ракич затвори наскоро за няколко дена телевизия Z1, заради реч на омраза в предаването на известен журналист от медията. 

Това предизвика втората поредна реакция [на английски език] от страна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Според представителката на организацията за свободата на медиите Дуня Миятович, "тези решения на властите създават сериозни притеснения за състоянието на свободата на медиите в страната". Тя призова хърватските власти да предприемат спешни мерки за спиране на тази тенденция и да направят всичко необходимо за опазване на независимостта на публичната телевизия и регулаторния орган. Освен стъпката към смяната на ръководството на хърватския СЕМ промяната в ръководството на HRT вече дава резултат. В събота бяха сменени почти всички водещи на новинарските емисии на телевизията. 

А съвсем в началото на миналата седмица известната политическа репортерка на хърватската телевизия Nova Татяна Краяч написа остър коментар [на хърватски език] на уебстраницата на телевизията, в който критикува опитите на хърватския парламент да ограничава работата на журналистите. "Нова власт нови правила!", написа тя по повод опитите на управляващите да забранят снимането на министрите на входа на сградата на правителството. "Всички тези засади пред правителството биха изчезнали, когато министрите започнат да отговарят на въпросите на журналистите, но те не правят това", оплака се Татяна Краяц. Тя твърди още, че ограничения на достъпа до депутатите се поставят и в парламента. Журналистката дава за пример на подражание Европейския парламент в Страсбург. "Обиколила съм парламентите на някои европейски държави, в ЕП в Страсбург вече се усещам у дома и там правилата се знаят, и журналистите не се ограничават". 

Даването на ЕП за пример може би е силно послание към евродепутатите да обръщат повече внимание на медийната ситуация в страни-членки, където тя е застрашена, и да продължат да бъдат пример за подражание. Някак в допълнение по тази тема прозвуча поредното изказване на хърватския външен министър Миро Ковач, че страната иска по-силно сътрудничество със страните от Вишеградската група. 

2:2

Битката в Хърватия кой е истинският премиер продължи и миналата седмица. За съжаление това показва, че решението на ЕК да смени подхода към присъединяването за първи път с най-новата членка не е било достатъчно, за да утвърди необратима демокрация и институционална стабилност. Партиите продължават да имат надмощие над институциите. Това звучи още по-плашещо на фона на заявките на членове на новото правителство за по-тясно сътрудничество с Вишеградската четворка, където нелиберализмът се превърна в алтернатива. 

Вътрешнокоалиционните боричкания миналата седмица доведоха до една загуба и една победа. Либералните и реформаторски сили около премиера Тихомир Орешкович изгубиха на медийния фронт, но спечелиха (засега) на фронта на военноветераните. Предложеният от старшия коалиционен партньор - Родолюбната коалиция - Милиян Бъркич за нов министър на ветераните завърши с оттеглянето на кандидатурата му, след като през миналата седмица на призивът на премиера ветеранските сдружения сами да издигнат кандидат се увенча с около десет кандидатури.

Оттеглянето на Бъркич е голям удар за Родолюбната коалиция и Хърватския демократичен съюз (HDZ) в частност, на чийто лидер Томислав Карамарко предстоят скоро вътрешнопартийни избори. От съобщението на Бъркич във Фейсбук обаче става ясно, че уроците от тихата война за неговата кандидатура не са научени. Той не беше мълчаливо подминаван от премиера, защото няма качества да бъде министър на ветераните, а защото доказано е плагиатствал над 70% от доктората си, нищо че съдът не му е отнел дипломата. 

До момента резултатът в мача между силите на миналото и на бъдещето е 2:2. Орешкович и компания изгубиха медиите и се примириха с оставането на министъра на културата. Те обаче надделяха за уволнението на предишния министър на ветераните Мийо Църноя и за оттеглянето на кандидатурата на Бъркич. Повече от месец остава нерешен въпросът с искането за отстраняването на шефа на разузнавателната служба Драган Лозанчич, което става с два подписа - на президента и на премиера. Премиерът Орешкович за поредна седмица отби нападките, че твърде много бави решението си дали да се поддаде на натиска на президентката Колинда Грабар-Китарович да смени Лозанчич. 

Междувременно, точно след представянето на проектобюджета за тази година агенцията за кредитен рейтинг Moody's свали и без друго боклучавия рейтинг в чуждестранна валута на Хърватия на ниво от Ba2. Причината е високия публичен дълг и слабия икономически ръст в средносрочен план. Дали това ще принуди враждуващите коалиционни партньори най-сетне да се помирят и де се заемат с истинските проблеми вместо с кадруване ще разберем тази седмица. Ситуацията все повече повдига въпроса възможно ли е това правителство да оцелее и каква ще бъде цената за това. 

Колко струва медийната (не)свобода?

Турската струва 6 милиарда евро. Като бонус към цената влизат и правата на бежанците. Това стана ясно от проекта на сделка с Турция, договорен по време на извънредната и мъчителна среща на върха ЕС-Турция миналия понеделник (7 март). Сделката предизвика остри реакции, особено в Европейския парламент. Страните-членки бяха обвинени, че продават европейските ценности само и само да се отърват от неприятните бежанци, чиито проблеми променят политическия пейзаж в Съюза със страшна скорост. Подробности по сделката можете да прочетете в анализа на euinside тук

Сърбия се дави в неутралност

Водещите теми в Сърбия миналата седмица бяха две - наводненията и посещението на президента Томислав Николич в Русия. Правителството на премиера Александър Вучич обяви извънредно положение в разгара на предизборната кампания. Любопитното обаче е, че наводненията в много части на страната не са основната причина за това решение. Бежанците са основният мотив. Сърбия е втората страна след Унгария, която обяви миналата седмица извънредно положение, заради бежанците, опасявайки се, че изостаналите в страните по балканския маршрут бежанци може да създадат проблеми. Сърбия подготви армията да окаже помощ по южните граници на страната. Възможност за участие на армията в охраната на границите беше отворена и в Хърватия. 

Докато премиерът Вучич обикаляше наводнените общини, президентът Николич гастролира в Москва, където се опита да успокои руснаците, че няма нужда чак от референдум за членство в НАТО, защото Сърбия си остава военнонеутрална. В интервю за "Спутник" Николич заяви, че на руснаците е достатъчно да им се каже, че Сърбия няма да влезе в НАТО. Той отправи и още едно важно поръчение от Москва - Сърбия ще сътрудничи и с ЕС, и с Русия, докато е желана. Ако някой поставя условия, каза той, "значи не ни иска". Сърбия никога няма да признае Косово, ако ще това да означава и да не влезе в ЕС, каза още Томислав Николич. 

Медийната среда в Сърбия също беше тема миналата седмица. Премиерът Вучич даде важно интервю само по тази тема за известното документално-разследващо предаване "Инсайдер". Интервюто е със субтитри и на английски език. В него той призна, че не е трябвало да употребява толкова силни думи по отношение на Балканската мрежа за разследваща журналистика BIRN по скандала около голяма обществена поръчка, както euinside тогава писа. Пое и ангажимент да анализира своето отношение към медиите и особено онези, които получават донации от чуждестранни донори. 

Следпразнично България продължава да си гони опашката

Седмицата в България премина под знака на поредните промени в изборния кодекс. Сигурно няма да преувелича, ако кажа, че това е най-ремонтираният закон в страната. Поправки му се правят всяка година. С гласуваните промени миналата седмица беше въведено задължително гласуване и само частична възможност за гласуване онлайн. Поредните опити за промяна в изборното законодателство бяха посрещнати с леден душ от две социологически проучвания, публикувани в седмицата 7-13 март. Проучването на "Алфа рисърч" отчита ръст на корупцията, липсата на правосъдие и недоволството от управлението. 58.6% от анкетираните български граждани споделят това усещане срещу 22.3%, които споделят оптимизма на правителството, писа вестник "Сега". 

Доверието в премиера Бойко Борисов е спаднало от 38% на 33%. 71% от българските граждани смятат, че не е възможна политическа и икономическа стабилност без дълбоки реформи. Проучването на "Екзакта" показва, че 60% от българите не одобряват работата на правителството. Това не попречи на евродепутатите от три политически сили - ГЕРБ (ЕНП), ДПС (АЛДЕ) и БСП (Социалисти и демократи) да поискат премахването на Механизма за сътрудничество и проверка, с който се следи напредъка на България в борбата с корупцията и организираната престъпност, и осигуряването на независима съдебна система. Според вестник "Сега" те ще поискат отпадането му по време на обсъждането на тазгодишния доклад на ЕК за България на заседанието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на 16 март. 

Инициатори са Емил Радев и Мария Габриел от ГЕРБ, Филиз Хюсменова от ДПС и Илиана Йотова от БСП. Преди няколко седмици председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер намекна, че България и Румъния може да бъдат разделени и Румъния, ако продължава в същия дух, може да излезе от механизма преди България. Това предизвика бурни реакции в България, както euinside писа

Предстоящата седмица в ЕС отново ще мине под знака на поредната среща на върха, посветена на миграцията. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required