English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Може ли Русия да признае Косово?

Published on 25 януари 2017 14:51, Аделина Марини, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 25 януари 2017 14:51

Два дена поред тази седмица един от най-популярните вестници в Сърбия - Blic - излиза на първа страница със заглавие, че Путин е готов да признае Косово като услуга към Тръмп. Вестникът се позовава на Мери Деджевски - бивша кореспондентка в Москва и Вашингтон, а в момента автор на The Guardian и член на британския аналитичен център Chatham House - която твърди, че признаването на Косово може да бъде част от пакет, с който да се затворят няколко проблемни въпроса от времето на Студената война, обтягащи американско-руските отношения. Анализаторката се е срещала няколко пъти и със самия Путин през влиятелния клуб "Валдай", припомня [на английски език] BalkanInsight. Темата вече трети ден занимава Blic.

Доколко е възможно такова развитие на нещата? 

Досегашната позиция на Москва беше, че случаите на Косово и Крим са различни. Това обаче не е точно така. Косово беше част от бивша Югославия и се ползваше със специален статут. По време на кървавия процес на разпадане на федерацията Косово поиска независимост, но Белград отказа. Така се стигна до въоръжения конфликт, довел до намесата на НАТО през 1999-та година, за което миналата година генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг изрази съжаление за невинните жертви. Страната е призната от малко над половината членки на ООН, нито от всички членки на ЕС. Освен това ЕС е ангажиран да посредничи за нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово - така нареченият диалог Белград-Прищина. Той е част от преговорния процес на Сърбия за членство в ЕС, на който е отделена цяла глава - номер 35. 

Крим беше пълноценна част от територията на Украйна. През 2014-та година Русия окупира украинския полуостров с аргумента, че е трябвало да защити руските граждани там в нарушение на всички международни правила и спогодби. Беше организиран нелеп референдум, който трябваше да легитимира окупацията, но той беше проведен против всякакви демократични стандарти. Незаконната анексия е подкрепена от 8 държави в света, сред които Северна Корея и Сирия.

Подобни реплики за защита на сръбското малцинство в Косово (и не само) все по-често се чуват от устата на най-високопоставените сръбски лидери. Президентът Томислав Николич например, който се бори за втори мандат на тазгодишните президентски избори, наскоро заяви съвсем директно, че ако е необходимо, дори ще изпрати сръбската войска, за да защити сръбското малцинство в Косово. 

В резултат на анексията на Крим международната общност, начело със САЩ наложи санкции на Русия. Със смяната на ръководството в Белия дом международната атмосфера рязко се промени. Президентът Доналд Тръмп още по време на кампанията обещаваше, че ще вдигне санкциите. Това обаче ще има цена. Ако САЩ вдигнат санкциите, това на практика ще означава крачка към легитимирането на незаконното анексиране на Крим от Русия. Тръмп вече многократно демонстрира неуважението си към международното право и международните организации. На фона на все по-нарастващите гласове в ЕС за възстановяване на отношенията с Русия, такъв ход от страна на Тръмп би бил сериозен подарък за г-н Путин. В замяна той би могъл да признае Косово, с което да предаде приятелството на Сърбия и да я тласне към европейската сфера на влияние. 

Това може би ще е прекалено висока цена за Москва, затова е възможно в хипотетичния пакет да фигурира подялба на Сирия и изобщо преразпределение на влиянието в Близкия изток. Разбира се данните за подобен сценарий са твърде оскъдни, така че той е изцяло хипотетичен и по-скоро малко вероятен.

В последните месеци Русия сериозно се активизира на Балканите, като най-активна беше на парламентарните избори в Черна гора, където чрез прокси беше направен опит за преврат и саботиране на изборите. Част от опозицията в малката балканска република, която очаква ратификацията на договора си за присъединяване към НАТО, поддържа близки отношения с Русия и се радва на руска подкрепа. Дългата ръка на Москва се усети и в сръбския ентитет в Босна и Херцеговина - Република Сръбска, чийто лидер Милорад Додик често посещава Москва и получи подкрепата й за провеждането на противоконституционния референдум, с който беше легитимиран празника на републиката - 9 януари, а това е стъпка към отцепването на сръбския ентитет от БиХ, както обяви и самият Додик наскоро. 

На този етап е неизвестно и вероятно никога няма да се разбере истината за осуетения опит за атентат срещу сръбския премиер Александър Вучич. Дали това беше сплашване и от чия страна - от сили вътре в Сърбия или от страна на Русия, тъй като това стана веднага, след като Вучич подкрепи Черна гора в осуетяването на опита да преврат в страната - не е съвсем ясно. Русия сериозно подкрепя Сърбия във военен план и има значителни икономически интереси на Балканите, които едва ли ще изгуби с лекота.

Като се има предвид вековното й присъствие и стратегически интерес в тази част на света, трудно може да се приеме, че Кремъл ще се откаже от този район в замяна на нещо друго. Още повече, че за САЩ Балканите отдавна са по-скоро камъче в обувката, отколкото стратегически интерес. Дори и в района да избухнат нови конфликти това едва ли ще принуди, особено новата администрация, да се завърне в района и то срещу Русия. Така че вариантът с руско признание на Косово звучи по-скоро невероятно, което може да е добра новина за Сърбия, но не и за района. 

Подобни теории, особено предвид последвалите коментари в Blic, по-скоро служат за спускане на топката в Сърбия, където в надпреварата за президентските избори и евентуални нови парламентарни избори реториката ескалира драматично. И все пак едно е сигурно - несигурността. Встъпването в длъжност на Доналд Тръмп затвърждава несигурността и ad hoc политиката. Но за разлика от Тръмп, Путин е доста по-предвидим. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required