English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Когато икономиката стане заложник на политиката

публикувано на , , София

Политиката и икономиката винаги са живели в своеобразен баланс, но е факт, че в свободния свят политиката има много повече нужда от икономиката отколкото обратното. Това изглежда не се разбира достатъчно добре от републиканците в Съединените щати - консервативна партия, уж десноориентирана, но през последните години с уклон към твърдолинейност след появата на движението Чаеното парти. През последните над сто години представителната демокрация се развива на принципа на редуването, предизвикано от отстояването на едни и същи идеи и принципи, най-общо определяни като леви или десни (в двупартийните политически системи).

През последните две десетилетия обаче, динамичното глобално развитие, с помощта на новите технологии и Интернет, постави традиционните партии пред нови изпитания за спечелване на избирателите, които започнаха да търсят и, впрочем да намират, алтернативи в интернет, които поставят под реална заплаха мейнстрийма. Затова и напоследък и най-незаинтересуваният избирател започва да забелязва, че дясното вече е ляво, а лявото - дясно, докато центърът трудно успява да намери мястото си. Появиха се и популистите - продавачите на надежда, възползвали се максимално от последиците, които глобализацията донесе.

Това, което все още остава непроменено обаче е нуждата на политиката от икономиката. Доказателство за това е домино-ефектът от предсрочни избори в страните, страдащи от тежка форма на дългова криза в еврозоната. Няма правителство или мнозинство, което да оцелее, докато икономиката расте по-бавно от националния дълг.

Американският казус

През последната една година, макар да изглеждаше страшно, дълговата криза в Европа всъщност се движеше по ръба на бездната, но самото устройство на еврозоната пречеше някоя страна-членка да се подхлъзне и да падне в пропастта. Защото, в крайна сметка, зад нея винаги стоеше сянката на големите и по-богати и очевидно по-оправни страни-членки (най-вече Германия). От другата страна на Океана цареше мълчание, тъй като там дълговата криза представляваше единствено вътрешнополитически проблем за вече започнала предизборна кампания (за президентските избори през 2012), но нищо не предвещаваше приближаване, а още по-малко подхлъзване към пропастта.

Всичко започна през пролетта, когато съвсем изненадващо и не особено коментирано се появи информация, че шефът на американската хазна иска да подаде оставка. Тим Гайтнър - човекът-олицетворение на новия тип управленски елит, въведен от личността на Барак Обама - надполитически индивид, фокусиран върху по-философския смисъл на обществото и ориентиран към решаването на отлагани с години проблеми, вместо към политиканстване, насочено към нов мандат. Това беше първото нещо, което предизвика повдигането на вежди в мен с - хмм, нещо не е наред.

Второто беше някак странното изявление на агенцията за кредитен рейтинг Moody's, съставено в доста ултимативен тон и в което ясно се посочва, че ако няма напредък по увеличаването на дълговото ограничение, може да се очаква рейтингът на САЩ да бъде преразгледан с перспектива надолу "заради много малкия, но увеличаващ се риск от краткотраен фалит". Проблемът с това предупреждение не е липсата на основания за него, а по-скоро липсата на подготвеност светът да приеме възможността доскорошната суперсила да изпадне в неплатежоспособност с всичките последствия, които това може да предизвика.

Всичко това се развива по средата на мандата на президента Барак Обама, който наследи космическия бюджетен дефицит от предшественика си Джордж Уокър Буш, започнал две от най-големите и най-скъпи войни на Съединените щати в 21-ви век - в Афганистан и в Ирак. И, както показва справката на информационната служба на Конгреса, дългът на правителството към 2001-ва година е възлизал на 855 млрд. долара. По време на двата си мандата, администрацията на президента-демократ Бил Клинтън приключваше с излишък.

За последните десет години дълговата спирачка е била увеличавана десет пъти, тоест всяка година. През 2001 г. ограничението е било 5,95 трилиона долара, а в момента действащото ограничение е 14,294 трилиона, а дългът вече надмина 14,293 трилиона. Тогава Конгресът отхвърли искането на Белия дом за увеличение на дълговия таван на 16,7 трилиона долара.

Междувременно, правителството започна цялостни реформи на здравната система, оряза много разходи в отбраната като обяви бързо прекратяване на военните операции зад граница, но всичко приключи с изборите за Конгрес миналата година, когато демократите изгубиха мнозинството си в Камарата на представителите, но го запазиха в Сената, като по този начин бяха налице всички предпоставки за патова ситуация.

Преговорите по сключването на споразумение за увеличаване на дълговата бариера за сметка на устойчиво намаляване на бюджетния дефицит зациклиха в междупартийни разпри с оглед на предстоящите президентски избори. И докато републиканци, демократи и Белият дом взаимно се обвиняваха в липса на отстъпки, в нежелание да се гледа интереса на държавата и в теснопартийни интереси, Moody's направи следващия си ход като на 13-ти юли започна да преразглежда кредитния рейтинг на САЩ.

Къде е проблемът?

И всъщност основната драма тук не е, че САЩ ще изпаднат в реален фалит, а в това, че стигне ли се до смъкване на кредитния рейтинг на фона на разочароващото икономическо представяне, това ще предизвика глобално финансово и икономическо сътресение, на фона на което кризата от 2008-ма ще ни се стори като лек морски бриз. Според данни на американското правителство от 29 юли, ръстът на БВП е бил доста по-слаб от очакваното на годишна база през второто тримесечие - само 1,3% при заложен 1,8% растеж. А данните за първото тримесечие бяха коригирани надолу - от очакваните 1,9 процента на само 0,4%.

Според икономисти, основната причина за слабото икономическо представяне е нивото на вътрешно потребление, което съставлява 70 на сто от брутния вътрешен продукт на Съединените щати. Много са причините за това, една от основните от които е все още високата безработица, както и мерките за съкращаване на разходите, които според някои анализатори, задушават икономическия растеж.

Каквито и да са причините, политическата обстановка не просто не помага, а дори пречи. И основният виновник за това е Републиканската партия, която говореше разнопосочно - не само през Чаеното парти, но и през отделни свои фигури, предлагаше различни и често взаимноизключващи се предложения и откровено рекетираше Белия дом. Демократите също изиграха своята роля, но като цяло застанаха зад президента.

Основната идея на евентуална сделка за дълговия лимит е тя да бъде одобрена и от двете партии в Конгреса, да се елиминира несигурността пред икономиката, все пак да има таван върху дълга и ангажимент за значително намаляване на бюджетния дефицит, но ако може това да не е за сметка на икономическата активност. Основната междупартийна фронтова линия се проведе между настояването на демократите и президента Обама социалните програми да бъдат пощадени от голямата ножица, а републиканците настояваха да няма увеличение на данъците, формулирано в някои предложения като "увеличение на приходите". Белият дом настоя още и за провеждането на данъчна реформа, което да бъде заложено в сделката, за да не бъде блокирано от републиканците в годината на избори.

Вторият, доста по-голям и дългосрочен проблем е кой всъщност управлява света? Вече повече от година сме свидетели на зависимостта - агенция за кредитен рейтинг - срив. Стигна се дотам Европейският съюз да обяви в прав текст, че е необходимо да се вземат спешни мерки за разбиване на монопола на агенциите за кредитен рейтинг, за да спре терора. Проблем, на който беше обърнато внимание още в началото на кризата през 2008-ма година, когато се търсеха мерки за предотвратяване на бъдещи кризи чрез реформа на финансовата регулация. Именно тук обаче се появиха различия от двете страни на Атлантическия океан, като от източната част (Европа) настояваха за повече регулация, а от западната - за по-малко.

Въпросът с агенциите за кредитен рейтинг е изключително важен, но и доста философски, доказващ правилото, че наистина банка и муха може да бъдат убити с вестник, в който на първа страница е новината за възможността от преразглеждане на нечий кредитен рейтинг. Нещо повече, този въпрос допълва това правило - не само банка, но с прес-съобщение може да се свалят правителства, да се диктува икономическата и социалната им политика, да се формира вътрешнополитическият дневен ред. Оказа се, че агенциите за кредитен рейтинг, които за гражданите са просто познати марки и големи лъскави фасади, имат повече власт от демократично избраните правителства.

Да, някои с право ще кажат - който е взимал заеми е трябвало да бъде наясно с риска да загуби суверенитета си. В случая обаче, много отдавна ситуацията не е въпрос на дълг, а въпрос на политически и глобални трансформации.

Крайният срок за постигането на окончателно споразумение по увеличаването на дълговия таван на САЩ е 2 август. Дори и да бъде спазен обаче, вредата вече е нанесена и най-големият губещ са хората извън тези процеси - гражданите, тъй като те вече нямат представа кой ги управлява - опозицията в лицето на републиканците, агенциите за кредитен рейтинг или администрацията на Барак Обама. И в крайна сметка това, което трябва да стане ясно е след като политиката доведе ситуацията до това ниво, какво ще стане с икономиката. И друго, което трябва да стане ясно е кога гладът на кредитните агенции ще бъде задоволен. А дотогава е хубаво политиката да се помири с икономиката и да установи точното място помежду им на агенциите за кредитен рейтинг.

коментари
Левскар
2 август 2011 09:03
Просто трябва да се провери кои хора се нагушиха с пачки след присъдите на рейтинговите агенции и ще се разбере кой дърпа конците
Ivan_Mitev
2 август 2011 10:29
Normal 0 false false false EN-US X-NONE X-NONE
Случващотосе в САЩе порадизапазено неразвито държавнофинансово управление, заради коетосе достига до криза и много участници в стопански живот ще сас жестоки болезнени щети.
 
През 2011 г. тайната заразрастване на сегашната стопанска криза е разкрита и до 24 часа време -след подобрение с "МоделРесурси М" на американско финансовоуправление - трудностите за обслужване на дълга в САЩ ще сеовладеят за полезно разрешение.
http://ivanmitev.blogspot.com/2011/07/24.html
Неразбрал
2 август 2011 11:47
това последното е някакъв нескопосен превод с Google Translate на български ли ?
ran
2 август 2011 15:19
Може би е по-добре икономиката да не се докарва до състоянието от 2008-ма. Защото не обръщаше достатъчно внимание на политиката, главно. Сега кредитните агенции се използват като наказателна рота от икономиката за да си възвърне авторитета. Все още незаслужен. Така че до баланса има още много вода да изтече.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.