English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Как реформите не винаги са синоним на бедствие

публикувано на , , София

1 век отне на САЩ да успеят да прокарат реформа в здравеопазването. Цели 100 години! Но успяха и, при това, в началото на мандата на президента Барак Обама, с подкрепата на почти всички демократи и на голяма част от избирателите. Защото трябваше. И, още по-важно - защото беше добре обяснено, че трябва.

Президентът Обама вложи почти всичките си усилия и цялата си енергия да води в продължение на 1 година титанична битка, за да прокара законопроекта, който претърпя значителни промени и в крайна сметка тази нощ българско време беше гласуван в Конгреса така нареченият "помирителен законопроект". Проект, чиято основна задача е да върне контрола на държавата в здравната система, за да се "приеме реформа в здравното осигуряване за всички американци като право, а не привилегия", по думите на председателя на Камарата на представителите, демократката Нанси Пелоси, цитирана от вестник "Вашингтон пост".

В случая същината на реформата не е толкова важна за нас, тъй като здравно-осигурителната система на САЩ е коренно различна от тази в Европа, а по отношение на България и дума не може да става за паралел. По-важното е, че президентът в самото начало на своя мандат миналата година взе много важно решение, което по всичко личи, че дори и да не му донесе втори мандат в Белия дом, ще остави името му трайно в историята като реформаторът, дръзнал да промени статукво, установено за цели 100 години.

Барак Обама използва огромния електорален патос, натрупан по време на предизборната му кампания и при самото му избиране, граничещо почти с посрещането на месия. Той наля целия този патос в идеята за коренна промяна. Първо въведе изключително спорен антикризисен план, който макар и с много кусури, върна американската икономика от депресията само за 1 година.

На второ място, където все още няма успех, администрацията му се зае с ремонт на енергийните закони така, че да се обърне повече внимание на пестенето на енергийните ресурси, създаването на стимули за това, както и за по-сериозно внимание върху промените в климата.

И накрая, но не по значение, беше здравната реформа, която наистина изконсумира цялата му енергия. Пак да кажем - в първата година от мандата му.

Защо е толкова важно да споменем, че това е в първата година от 4-годишното му управление? Защото за следващите 3 години реформата в здравеопазването ще има достатъчно време да покаже плюсовете и минусите си и така да му спечели одобрението на електората или пък недоверието и разорачованието му.

Обама полагаше усилия всеки ден, предоставяйки на аудиторията аргументи в полза на реформата, неуморно, с хъс, с информираност. Той провеждаше срещи с избирателите, сякаш е в предизборна надпревара. И нито веднъж не обвини за тежкото състояние на здравеопазването предишния президент - Джордж Буш-младши, а има защо.

Президентът на САЩ не се и отказа. Нито веднъж. Единствено се съгласи на компромис в името на това реформата да започне.

Но, какво всъщност означава реформа? У нас сякаш сме свикнали за последните 20 години, че това е нещо, което някой друг иска от нас, за да ни даде пари или пък да ни приеме в НАТО или ЕС. Реформа обаче е друго. Това е политическото и обществено съгласие една система, която вече доказано не работи или работи неефективно, да се промени. А решението да се осъществи тази реформа дори с цената на загуба на перспективи за втори мандат или дори на настоящия, се нарича политическа воля.

У нас много системи се оказаха в задължителния списък за реформиране. Като започнем от здравеопазването, минем през пенсионната система и завършим с образованието. Това е така, защото преди 20 години България излезе от соцплановата икономика на личната безотговорност и се наложи да премине към пазарно-ориентираната лична отговорност както в здравното осигуряване, така и в пенсионното, а и в много други области.

Уви, успех към момента няма, защото за много от политиците у нас беше по-важно да отстояват личния си (партиен или персонален) интерес или пък да пазят рейтинга си висок. Да се чуди човек за какво им е висок рейтинг, след като няма какво да го правят, особено в условия на малко пари и на липса на възможности те да се увеличат.

Правителството на Бойко Борисов не прави изключение. Той беше избран от голяма част от българските избиратели, макар и с не толкова голяма избирателна активност като предишни "месии". Обеща много, но се отметна, защото искаше да запази определени слоеве от обществото доволни или, по-точно, равни в мизерията.

Не случайно започнахме с Барак Обама. Не защото има много прилики между него и българския министър-председател, започнал политическата си кариера от главен секретар на МВР, а Обама - от сенатор. А, заради приликите в идването им на власт - огромното натрупване на енергия и воля за промяна в самото общество. Американците очевидно ще я получат. Българите - не. Но, все пак на нас ни остават още само 80 години, ако приемем, че за една такава коренна реформа като тази в здравеопазването са нужни 100 години.

коментари
anonymous
22 март 2010 10:09

статията е ПРЕВЪЗХОДНА!
няма нито една лоша дума за Bойко но за сметка на това го срива в калта
няма нито едно отклонение по негова тема а само една забележка в края на статията, която го слага там където му е мястото - при Плюнчовците.

И за финал оставя размисъла за редовия българин - иска ли реформа, (здравна, пенсионна, съдебна, образователна) ?
Или не иска ?
Иска ли промяна ? Или ракийката и салатката пред ТВ-то пускащо кючеци му е достатъчно.
Явно дебелите американци пиещи будвайзер пред ТВ-то се оказват по-прагматични разумни и знаещи от какво имат нужда, какво искат и каква цена са готови да платят пред присмиващия им се Бай Ганьо.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.