English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Какво да правим с крайно грешните?

Published on , , Twitter: @euinside

Едно от най-големите предизвикателства за ЕС в следващите години не е икономиката, макар че има общо. Не са и геополитическите проблеми. Най-голямото предизвикателство са евроскептичните партии, като най-общо заглавие. За това беше само загатнато по време на евроизборите през май миналата година. Допреди това Европарламентът действаше като втори стълб на наднационалността и задълбочената интеграция след ЕК. Помните сигурно, че призивите на ЕП Съюзът да се придържа към общностния подход вместо към междуправителствения съпътстваха почти всеки дебат в пленарната зала по важна за ЕС тема. Това важеше особено за досиетата по реформата на икономическото управление и създаването на банковия съюз

Сега обаче ситуацията е значително променена. Новият политически сезон на новоизбрания парламент започна през есента, но фактическата му работа започна от края на миналата година, когато приключи избора на нова Комисия, на шеф на Европейския съвет и нов представител за външната политика и евродепутатите вече можеха да се върнат към ежедневната си работа. По време на дебатите в пленарната зала вече все повече впечатление правят изказванията, адресирани към националната публика. Не само това, но в зависимост от това кой се изправя пред евродепутатите, дебатът се насочва изцяло в национална посока. Човек понякога има чувството, че присъства в национален парламент, а не в Европарламента. Подобни мисли сподели и колегата-кореспондент на вестник La Stampa в Брюксел Марко Затерин, който написа в Twitter по време на първата пленарна сесия за годината в Страсбург, че когато говори Ренци, дебатът става италиански, когато говори Туск, дебатът става полски.

Същото впрочем може да се забележи и извън ЕП. Пресконференциите в Съвета също се оцветяват национално, поради което на европейско ниво вече се издигат национални теми, но обратното не е вярно. Европейските теми не само че не отиват в националните публични дискусии, но започват и да стават все по-оскъдни на европейско ниво. И макар че началото на дебата с участието на Доналд Туск беше по-скоро полско, дискусията след това се превърна в .... британска. Проблемът с "национализирането" на Европарламента присъстваше и в предишния мандат, когато ръководството на парламента и отделни евродепутати често се оплакваха от това, че депутатите в групата на Найджъл Фараж държат националния флаг на местата си, което е в разрез с наднационалността на институцията, в която са избрани. Найджъл Фараж в момента е трети мандат евродепутат, отдал изцяло кариерата си на евроскептицизма. За него ЕС е вреден и трябва да се разпусне. 

В началото той беше единствения глас, който звучеше в Европарламента против ЕС като такъв и всички се отнасяха снизходително към него. Това се промени особено осезателно в средата на втория му мандат, когато неговата политическа партия във Великобритания - Независимата партия - започна да набира скорост до степен, че се превърна в огромна заплаха за традиционните партии. Влиянието му толкова се разшири, че Найджъл Фараж се превърна във фактическия лидер на Великобритания, диктувайки дневния ред на управляващата коалиция от консерватори и либерали с премиер Дейвид Камерън. Точно в този период Великобритания отбеляза може би най-силното си отдалечаване от ЕС от присъединяването на страната през 1973 г. В основата на това дистанциране е взривоопасна смесица от амбициите на Дейвид Камерън да бъде Маргарет Тачър след повече от десетилетие управление на лейбъристите и разпространението на Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP). 

Ситуацията може би нямаше толкова много да прави впечатление, ако хулиганският речник на Фараж, маскиран с перфектен английски акцент, и неговите антиевропейски възгледи не бяха намерили благодатна почва и в много други държави в ЕС. Това доведе до значителна промяна в профила на Европейския парламент. Не само че най-демократичната институция в ЕС се национализира, но тя се и профанизира. Ако преди изказванията в най-лошия случай бяха просто незапомнящи се, сега все повече се чуват обидни и дори опасни изявления. 

Туск - поредният полски емигрант

Все повече в Европарламента се забелязва ярък контраст между проевропейските сили и онези, които са ту евроскептични, ту антисистемни или пък чисто ксенофобски. И под сили вече не разбираме само политически групи, а отделни евродепутати. Това донякъде дава надежда, че все още антисистемните партии са неспособни не само да се обединяват помежду си, но и да държат собствените си редици в ред. Добър пример за това е групата на Европейските консерватори и реформисти, която в сегашния мандат е третата най-голяма група в Европарламента, но гласуването по всеки важен въпрос показва пълна липса на партийна дисциплина и единство. Това означава, че въпросите, които ги разединяват са много повече от тези, които ги обединяват. Дали това ще се промени, ще видим. Сигурно е обаче, че фрустрацията сред традиционните партии нараства. 

На 13 януари в Страсбург Доналд Туск се яви за първи път пред евродепутатите, за да отчете резултатите от декемврийската среща на върха. По принцип това е един от важните лостове на Европарламента, за да упражни натиск върху страните-членки да се придържат към общоевропейски дневен ред. И донякъде този дебат не направи изключение, тъй като преобладаващите изказвания бяха свързани с инвестиционния план на Юнкер. Но нещо беше различно. От една страна доста евродепутати са първи мандат и са твърде неопитни. Това е и една от причините дебатът да се национализира, вместо да се фокусира върху общоевропейските теми. Трета причина е, че това беше първият дебат за Доналд Туск в качеството му на шеф на Европейския съвет. И макар че той вече се е явявал пред евродепутатите като министър-председател на Полша, сега е различно. Премиерите или президентите обикновено не се притесняват от Европарламента, защото ги избират на национално ниво и няма какво да ги застраши на европейско ниво.

Когато си част от евроинституциите обаче е различно, защото тогава очакванията към теб са много по-големи, отколкото допуска мандатът ти. Това обикновено е тест за наднационалността, която е дефицитна в момента в ЕС. Туск беше видимо притеснен, но произнесе запомняща се реч. Той за кратко обясни защо иска срещите на върха да са по-кратки и сбити, което ни най-малко не заинтригува евродепутатите с 1-2 изключения. След това той се спря върху програмата на Европейския съвет за първите шест месеца, което е нововъведение и е изключително добра идея. Накрая г-н Туск даде да се разбере, че е наясно с променената ситуация не само в света, но и в Европарламента. Той обяви, че все още вярва в Европа, което беше посрещнато с освиркване и насмешка от страна на евроскептичните групи. Доналд Туск не притежава увереността, която притежават западноевропейските лидери. И макар че това е първият източноевропейски лидер, избран на един от най-високите постове в ЕС, той излъчваше типичната източноевропейска неувереност на хора, които смятат себе си за по-неравностойни от западните им колеги. Типичен източноевропейски комплекс. Кой знае колко години ще минат, докато изчезне. 

Въпреки това обаче, Доналд Туск продължи нататък, като обрисува пред евродепутатите Европата на неговите мечти. Неговите източноевропейски мечти: "Искам Европа на свободни граждани, обединени, вътрешно сигурни, защитени от външни заплахи и уверени за бъдещето. Трябва да помним, че Европа е реална общност от нации и народи. Затова не бива да се страхуваме от напрежението помежду ни. Това напрежение често е продуктивно и креативно", каза той. "В същото време ние често сме по-добре, когато се съгласим да не сме съгласни. Сигурен съм, че в тази зала имаме различия по отношение на карикатурите на Charlie Hebdo. Но като европейци, споделяме фундаменталния възглед, че никой няма право да използва насилие или да убива хора, само защото имат различна религия или различно чувство за хумор. Точно както, например, имаме в тази зала различни възгледи за Русия и различни интереси с Русия. Но никой тук, дълбоко съм убеден, няма да приеме една държава да нахлуе и окупира територията на друга или да избива грагданите й", каза европейският президент.

Уви, на това никой не обърна внимание. Дали защото евродепутатите вече бяха сложили маските Je suis Charlie още в самото начало на пленарната сесия в понеделник или по други причини, но темата за ценностната ни система и правото ни да имаме различни и често конфликтни възгледи остана без внимание. Ако не беше изказването на Найджъл Фараж, дебатът щеше да е просто най-обикновен скучен дебат, каквито не са изключение в Страсбург. Но ето, че плашилото на Камерън взе думата. "Мога да разбера защо Ви избраха. Вие сте идеален. Тотална липса на връзка с реалността какво е Европа и е ясно, че не сте научили нищо от резултатите от евроизборите", каза г-н Фараж. Той след това "запозна" новия президент на ЕС със ситуацията във Великобритания и как емиграцията е водещата тема за британската общественост. Припомни на Туск, че при предишното му явяване пред Европарламента като премиер на Полша е обещал, че все по-малко поляци ще отиват във Великобритания. 

Но ето че, това не е вярно и причината е в парите, каза Фараж като събуди кошмара за полския водопроводчик. "Вие сте най-новият полски емигрант и се изкачихте от заплата от 60 хиляди евро годишно на 300 хиляди евро годишно. Така че, поздравления, ударихте джакпота на ЕС", завърши победоносно британският политик. След него някак естествено прозвуча възмутителното изявление не на някой друг, а на полския евродепутат Януш Корвин-Мике (независим). Той наричаше ЕС "Брюкселска окупация", призоваваше за възстановяване на смъртното наказание, че да може да се убиват мюсюлмани и накрая завърши с призив ЕС да бъде унищожен. На фона на това всички останали изказвания за ползата от инвестиционния план, отношенията с Русия, ситуацията в Украйна или за или против еврото потънаха обезличени от арогантността на новата реалност в Европарламента, който, макар и леко замъглено и неясно, е все пак огледало на ставащото в Европа. 

Разбира се, евродепутати веднага поискаха наказание за полския евродепутат, но мнението на Фараж мина, защото беше по ръба на допустимото. Или може би новото допустимо. Доналд Туск издържа на изкушението и реши да не обръща сериозно внимание като каза само, че става дума за политическа култура. В кавички, естествено. Видимо беше вълнението му и липсата на "политическа култура" как да отговори на подобни провокации, особено след като беше похвален от мнозина и то неизточноевропейци за постиженията на Полша в последните над 20 години и заслуженото място на бившия полски премиер като шеф на Европейския съвет. 

Не са крайно десни, а крано грешни

И макар че осмият Европарламент е едва в началото си, нервите очевидно са обтегнати максимално. Нетърпимостта към арогантните, обидни и често напълно извън дневния ред изказвания на псевдопартии все повече се увеличава. Тя артикулирана от шведския евродепутат Гунар Хьокмарк (ЕНП), който използва времето си за изказване, за да заяви, че след като е изслушал виковете и изказванията от определени места му е хрумнало, че всъщност крайно десните съвсем не са прави (игра на думи - на английски right означава не само десен, но и прав/правилен). "Те са само крайни. Крайно грешни. Мисля, че това е правилното име за в бъдеще. Техните единствени идеи са презрение и неуважение към останалите. Това е нещо, което е толкова грешно и крайно, че тяхното име трябва да бъде крайно грешни", добави евродепутатът, идващ от страна, в която популистка партия се превърна във водеща политическа сила и успя да застраши [на английски език] правителството. 

"Трябва наистина да се противопоставим на тези крайности, точно както и на крайната левица". Ще се изненадате, но думите са на Джонатан Арнот от групата на Фараж. Той се опита да убеди колегите си, че UKIP е всъщност умерена партия, която се бори за контролирана миграция. "Тук [в ЕС] липсва ангажимент към демокрацията", каза той и цитира шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да казва на гърците да избягват "грешен резултат" на общите избори. "Това е неприемливо", продължи британският евродепутат. За Доналд Туск всичко това беше изненада, за която той не беше подготвен. 

Какво да се прави с крайно грешните?

Въпросът с подхода към новата политическа реалност беше засегнат и седмица по-късно по време на Световния икономически форум в Давос. Според холандския премиер Марк Рюте, причината за появата на популистките партии е в провала на традиционните партии. "Ние създадохме популистите", каза той. Холандия е една от първите страни-членки на ЕС, където се появиха националистични и ксенофобски партии. Г-н Рюте смята обаче, че не трябва да се водят никакви дискусии с тях. Трябва да се възстанови прекият диалог с електората без никакви табута. Трябва да бъдем откровени с хората, да им обясняваме, допълни той. Не на това мнение беше колегата му от Финландия Александър Стуб, според когото не става въпрос за крайно ляво или крайно дясно. "Аз ги наричам локалисти и глобалисти". Става дума за популисти, които обаче с времето подобриха лексиката си и вече говорят много разумни неща за икономиката и външната политика. "Ние разговаряме с Истинските Финландци. Не сме ги изолирали и мисля, че това работи добре". Швеция, каза той, изолира своите Шведски Демократи. "Диалогът с популизма е правилният път", каза г-н Стуб.

Ирландия все още не се е сблъскала с континенталния феномен, но въпреки това премиерът Енда Кени заяви, че причините за натрупването на фрустрация е в липсата на отговори. "Трябва да се концентрираме върху предоставянето на отговори по ефективен начин", препоръча той. Вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел беше по немски отрезвяващ. Според него, и Рюте, и Стуб са прави, но не бива да се забравя, че "елитният диалог" с политици и бизнеса не е същия като разговорите на маса. Направихме грешка в миналото, че пренебрегнахме разговорите на маса с гражданите, призна той. 

Друга голяма грешка е, че политическите елити първоначално се отнасяха с презрение и снизходителност към "издънките на демокрацията", а сега, когато те вече са реална политическа сила, която застрашава не само техните собствени кресла, но и самия ЕС като проект, липсата на адекватен отговор е впечатляваща. Това особено си личи в разговора за избора, който ще направят гърците на 25 януари. Демокрацията е в основата на ЕС, независимо че понякога произвежда вредни за самия него продукти. И изглежда, че новият европрезидент Доналд Туск е напълно наясно, че това ще бъде най-голямото предизвикателство по време на мандата му. 

"Има хора, които мислят лошото на Съюза. Вероятно трябва да кажа, че уважавам това, но не го уважавам. Ако развалим ЕС, никой няма да е по-свободен. Никой няма да е по-добре. Никой няма да е по-защитен. Вярвах в Европа, когато движението 'Солидарност' се роди през 1980-а година. Вярвах в Европа, когато падна Стената през 1989-а година. Вярвах в нея и когато говорих пред вас като премиер през 2011 г. Аз все още вярвам в Европа", каза г-н Туск. А в какво вярва Найджъл Фараж? А в какво вярвате вие?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required