English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Бившите тайни служби все още са активни в посткомунистическите държави

Published on , , Брюксел, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Преходът от тоталитаризъм/комунизъм към демокрация и пазарна икономика не е права линия; най-нереформираните държави са и най-бедни; бившите тайни служби са все още фактор в политическия живот на много от бившите соцдържави; реформите са обратими. Това са най-фундаменталните изводи от изследването на прехода в страните от Централна и Югоизточна Европа, включително и страните от бившия Съветски съюз, представена в средата на декември в Брюксел от бившия вицепремиер и министър на финансите на България Симеон Дянков в офиса на един от най-големите европейски аналитични центрове Центъра за европейски политически изследвания (CEPS). Симеон Дянков е съавтор на книгата и се позиционира като реформатор заедно с Лешек Балцерович от Полша, Вацлав Клаус (бивш президент на Чехия), бившия естонски премиер Марк Лар, Иван Миклош от Словакия. Освен него с принос към книгата са още и реформатори от Грузия, Унгария.

Друга изненада от презентацията на книгата беше, че търсенето на реформатори в Русия и Украйна се е оказало неуспешно. В Русия, защото малкото, които има са отказали да участват, тъй като не са се чувствали комфортно да пишат за реформи, които като цяло са се провалили. А в Украйна, просто защото там няма реформатори. Подобен е случаят и за Румъния, въпреки че през годините там е имало реформатори, но е било трудно да се подбере конкретен човек или група, обясни Симеон Дянков, който неколкократно представи себе си като реформатор в България и като човек, който в момента преподава в единственото училище (частно) в Москва, в което икономика и финанси се преподават по западен стил.  

Ролята на бившата тайна полиция в много от страните в преход в региона е била подценявана дълго време. Фокусът основно е бил върху политическите партии - комунистическата партия и нейната роля, реформирането й или забраняването й, или пък изваждането й от политическия процес. Ролята на тайната полиция обаче, в мнозинството страни започва да се обсъжда твърде късно в процеса. Има няколко изключения и това е Чешката република, която приема лустрационни закони съвсем в началото на прехода. В Унгария това не протича особено успешно, но в началото е имало дискусии. В някои страни обаче, особено България, бившите служби са все още много активни и в икономическия живот (банковия сектор), и в политическия. Според Симеон Дянков в момента има двама лидери на политически партии в България, които са бивши офицери от тайните служби.

По-късно при представянето на книгата той спомена бившия президент Георги Първанов, който в момента е лидер на една от новите партии, отцепили се от БСП (наследила безусловно БКП) - АБВ, която е представена в парламента и дори има вицепремиер в правителството - Ивайло Калфин. Русия е друг добър пример, защото там президентът е бивш офицер от КГБ и където най-значимите политически играчи са от същото котило. В момента в парламентите на девет от бившите соцстрани в ЕС лидерите на големи политически партии са членове на бившите служби. Някои от тях, каза г-н Дянков, са прекарали целия преход като значими политически играчи в страните си. 

Загубата на памет

Той очерта и една тема, която според него все още не е изследвана сериозно нито от академичните среди, нито от политическите стратези. Става дума за липсата на памет за миналото. Той приложи като примери социологически проучвания в много от бившите комунистически държави, включително и в България, които показват, че през 2014-а година много хора или нямат никакъв спомен за централното планиране, липсата на демокрация, дефицитните стоки, или смятат миналото за по-добро от настоящето. 25 години след началото на прехода на 10 ноември в България 80% от анкетираните в проучване, публикувано през ноември миналата година, на възраст между 16 и 30 години казват, че не знаят нищо за комунизма. Те нямат никаква представа какво е било тогава. По-възрастното поколение, обратно, помни добре и често това са болезнени спомени, обясни Симеон Дянков пред малка аудитория, състояща се от представители на европейските институции, на руското посолство, българи живеещи и работещи в Белгия. 

Любимата му графика, както той обясни, е тази с резултатите от въпроса "Одобрявате ли Тодор Живков?". През 1991-а година 76% от анкетираните са отговорили с "не", докато през 2014-а година 55% от българите гледат на него като на готин човек. Една от причините е, че той не е бил активен в политиката, защото почина сравнително в началото на прехода. Притеснителното е, каза бившият финансов министър, че повече от 20 години след падането на комунизма, повечето хора смятат, че последният диктатор е бил добър, защото тогава е имало безплатни училища, болници и други придобивки. Картината е поразително еднаква в повечето страни от региона. Според Симеон Дянков, загубата на историческа памет се комбинира с някои неизвършени реформи не само в България, като в резултат на това по-голямата част от населението смята, че преходът е бил, ако не пълен провал, то поне не е бил особено успешен. 

Това е и една от причините за възхода на лидери като Путин в Русия и Орбан в Унгария. На Запад този тип политици се разглеждат като харизматични популисти, но всъщност те разкриват доста по-страшна тенденция. Те са пример за това, което може да се очаква в значителен брой държави. Дянков не изключи, че подобни лидери може да се появят в България, Словакия, Сърбия и дори Чешката република, защото населението на практика ги иска и създава. Впрочем за Сърбия това вече е факт. Премиерът на страната Александър Вучич е последовател и съюзник на Владимир Путин. Той е сръбският пример за еднолично управление и то на държава, която едва сега започна пътя си към европейска интеграция. Това, което бившият експерт в Световната банка Симеон Дянков пропусна да спомене обаче е, че България също има (за втори път) такъв лидер. Това е премиерът Бойко Борисов, в чието първо правителство г-н Дянков беше вицепремиер и министър на финансите. Вторият му кабинет управлява отскоро в крехка коалиция с реформатори и крайни националисти, поради което и управлението му не е толкова еднолично, но резултатите от предишното са все още налице. 

Реформите не са необратим процес

Симеон Дянков раздели страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз на три групи: реформатори, нереформатори и тези по средата. В първата група са посткомунистическите държави, които са осъществили най-сериозни реформи и в момента при тях корупцията е по-малко и са като цяло демократични. В тази група попадат Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Румъния, България, Латвия, Полша, Естония. Втората група са страните, които в известен смисъл никога не са претърпели реформи. Там са Киргизстан, Таджикистан, Русия, Беларус, Туркменистан. Според г-н Дянков, най-интересната група е тази в средата. В нея са Грузия, Молдова, Украйна и Армения. Тези страни са зона на спор за влияние между Русия и ЕС. Разликата между първата и останалите две групи е значителна. В първата група доходите на глава от населението са се увеличили драстично. Най-голям е ръстът, според бившия български финансов министър, в Естония. 

За десет години след дълбоки реформи доходите на естонците са нараснали от 44.9% от средното за ЕС на над 70%. В България доходите са се увеличили с между 22 и 25%. Има обаче шест държави от втората и третата група, които са обеднели, тоест доходите на населението им номинално са спаднали. Една от тях е Украйна. Според Симеон Дянков, това е най-шокиращият пример. В началото на прехода през 1992-1993-а година Украйна е една от най-богатите държави в Съветския съюз, когато доходите на глава от населението са били 2.5 пъти по-високи от тези в Русия. В момента, 20 години по-късно, те са наполовина по-ниски от доходите в Русия. Украйна, заедно с Молдова, е сред най-бедните. В тази група е и Косово, който обаче е особен случай. Причината, според Симеон Дянков, е в реформите. 

Реформи трябва да се правят незабавно, още в първите 3-4 месеца от управлението. Да се чака означава да се изгуби. Дори и да не си сигурен какво трябва да се прави, по-добре го направи, каза Симеон Дянков, цитирайки собствения си опит в България. В началото, обясни той, се е смятало, че преходът се състои основно в преход от държавна към частна собственост. Затова и голяма част от усилията са били насочени към приватизация, търговска либерализация, отваряне на пазара. В по-голямата си част всички страни от Източна Европа, които са вече в ЕС или са по пътя си към него, са се справили успешно с тази част. Проблемът обаче са политическите реформи - държавните институции и политическите партии. Тази реформа отнема много повече време, доста е трудна, а забавянето на процеса води до рекетьорство и корупция, която все още държи в плен много от страните в региона. 

Това е донякъде отражение на икономическия конфликт шокова терапия срещу постепенни реформи. Реформатори като Балцерович и Чубайс в Русия са привърженици на шоковата терапия, защото ако се протака, започва да се формира опозиция срещу реформите. Сред ярките привърженици на другия модел е американският икономист Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика. От перспективата на времето и при писането на книгата авторите са се натъкнали на нещо друго. Според тях конфронтацията не е между шоковата терапия и плавните реформи, а в ролята на тайните служби, за което стана дума в началото на текста. 

Друг важен извод, до който авторите на книгата са стигнали, е, че реформите са напълно обратими и то, отново, в страни, при които някои процеси не са завършени до край. Макар Русия и Унгария да са най-често цитираните примери, всъщност в много от разглежданите страни през последните години се забелязва отстъпление от някои значими реформи. Например в Словакия и Полша по отношение на пенсионната реформа. Към тях в края на миналата година се присъедини и България, каза Симеон Дянков, с опита за национализиране на втория пенсионен стълб, по което все още текат политически дискусии и решението не е окончателно. Обратимостта на реформите се изразява в бързо нарастване на държавната собственост в сферата на финансите и сектора на ресурсите (петрол, газ). Най-ярък пример за това е Русия, като обратимостта там започва от 2003-а година, тоест от началото на управлението на Владимир Путин.

Освен национализацията на пенсионните системи, друг индикатор за обратимост е частичната национализация на пенсионните системи. Субсидирането на губещи, държавни предприятия и ренационализацията е друг индикатор за обратимост. Такъв процес се забелязва в България от 2013-а година насам. В Унгария се създаде нов монопол върху продажбата на "стратегически продукти" като тютюна. В отделните държави са различни индикаторите за обратимост, но като цяло тенденцията засяга много държави, сред които и Сърбия. 

Решение ли е еврозоната?

Покрай присъединяването на последната балтийска държава - Литва - към еврозоната от 1 януари 2015-а година за пореден път беше лансирана тезата, че това е последният етап от прехода и с него на практика завършва европейската интеграция, разбирана като пазарна икономика и демокрация. Попитах бившия вицепремиер на България дали е съгласен с тази теза. Не беше. Не само това не е последната стъпка от икономическия преход, но със сигурност не е последната от цялостния преход. Причината е, че все още има сектори в балтийските икономики, които не са реформирани. Най-вече енергийния сектор, който е проблем за много от страните в бившия соцлагер, включително и България, защото зависи до голяма степен от Русия или като цяло от доставките от държавни компании. Това е значителен сектор на икономиката, в който има много пари и съответно много предпоставки за корупция. Между другото, реформата на енергийния сектор е една от конкретните национални препоръки към България, балтийските държави, Полша и други страни от бившата Източна Европа. 

Членството в еврозоната обаче дава някои гаранции. Симеон Дянков даде примера с КТБ без да споменава банката изрично. Според него, да си част от еврозоната е полезно, защото отнема възможностите за държавна корупция и рекетьорство в банковия сектор. "Преди шест месеца щях да мисля, че това не е толкова важно, особено в организирани държави като Литва, но видяхте какво стана в България - институция, която години наред беше успешна, изведнъж се срина". Основната причина за това е в много лошите надзорни практики, обясни Симеон Дянков. Ако България беше част от еврозоната, това нямаше да се случи, убеден е той. На този етап обаче българското правителство планира да се присъедини само към банковия съюз и то към част от него, което се оказа невъзможно. 

Попитах г-н Дянков и дали ЕК е пренебрегвала икономическите реформи в процеса на присъединяване, което в момента се опитва да компенсира с въвеждането на олекотена версия на икономическото управление в ЕС (Европейския семестър) и за страните от процеса на разширяване. Симеон Дянков разкритикува и това. Според него ЕК е била "нереалистично оптимистична" относно развитието на ситуацията в първите години и икономическите реформи, които е изисквала са били проформа. Европейският семестър и в момента е проформа упражнение, смята той, защото ЕК не притежава експертиза, а и страните като цяло правят каквото са си наумили. Не е трудно да се намерят доказателства за това в днешно време. Достатъчни са примерите на Франция и Италия. И все пак, той беше оптимист, че с времето ЕК ще натрупа опит и процесът ще бъде полезен. По отношение на разширяването е била направена грешката, че се е очаквало след като една страна се присъедини, моментално да се трансформира в нов чудесен случай на европейска демокрация, европейски институции и европейски икономики.

Уви, това изисква огромни усилия. Грешката се състои в това, че ЕК е поставяла твърде общи условия. Например борба с корупцията. По думите на г-н Дянков, трябвало е да се говори по-конкретно - справете се с корупцията в енергийния сектор, в банковия, в съдебната система и това да се преследва усилено. Мисленето е било тогава твърде опростенческо. Все още липсва достатъчно добро разбиране как да бъдат трансформирани институциите. Някои страни имат късмет, като Словакия например, която след отделянето си от Чехословакия на практика е трябвало да изгради държавата от нула. Това обаче не е започнало до появата на първото реформаторско правителство, начело с Иван Миклош, който идва след Владимир Мечиар. Затова тя в момента е пример на най-успешен преход, смята Симеон Дянков. Може би тук е уместно да се посочи и примера на Хърватия, която също е трябвало да гради независима държава от нулата сравнително скоро. Според Дянков, една от причините за успеха е в ЕС. Европейската интеграция е служила и все още служи като котва. Ако я няма тази котва, тогава лесно може да се корумпира политическата класа и да се стигне до обрат в процеса на реформи. 

Макар и стегната, презентацията на Симеон Дянков предоставя много сериозно количество храна за размисъл и за разработване на политики и стратегии. Въпросът, който засега остава без отговор е дали е обратима обратимостта на реформите, тоест дали е възможно страните, които вървят назад, да започнат отново да се движат напред. Според Симеон Дянков, има страни, които са показали, че след изчезването на полуавтократичен лидер, страните се нормализират в европейския смисъл. Въпросът е обаче доколко това е възможно в страните, в които бившите тайни служби са все още влиятелни в националната политика. 

*Прикаченият файл е пълен запис на дискусията на английски език

comments
nobel
18 януари 2015 01:57
Все още са активни?! Аз бих казал, че са по-активни от всякога. Още повече, че демократичните промени им дават възможност да преминават безпрепятствено границите и да оперират не само в собствените си държави. Много от тези хора са еврокомисари или дипломати. Има много въпросителни и около това как един източноевропейски политик стана канцлер на Германия и защо телефоните и са били подслушвани от тайните служби на USA. Какво ли са искали са чуят и дали са го чули?
алекс
25 януари 2015 13:29
А заглавието на книгата е?
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required