Да бъдеш или да не бъдеш ев ропеец - това е въпросът
Ралица Ковачева, September 20, 2011
Изборите в Дания завършиха с резултат, който прави живота на избраните за депутати по-труден от преди, коментира специално за euinside колегата Питър фон Кол, дългогодишен журналист и европейски кореспондент. Не е новина, че за пореден път правителството в Копенхаген ще е коалиционно. По-скоро новината е, че за първи път то ще бъде оглавено от жена - Хелле Торнинг-Шмид. Тя оглавяваше т.нар. Червен блок, съставен от най-различни партии от лявата част на политическия спектър, който спечели изборите с мнозинство от едва пет гласа.
Сега първият тест за способностите на Хелле Торнинг-Шмид ще бъдат 
именно преговорите за съставяне на новото правителство, смята Питър фон Кол. Според него в кабинета ще участват социалдемократите на бъдещия премиер (с 44 места в парламента), Социалистическата народна партия (16) и Социал-либералната партия (17). Но, за да получи мнозинство в 179-членния парламент Хелле Торнинг-Шмид ще има нужда от подкрепата на крайно левия Червено-зелен съюз, който спечели 12 депутатски места.
Макар изборите да сложиха край на 10-годишното десноцентристко управление на Дания, всъщност управляващата Либерална партия на премиера Ларс Локе Расмусен спечели най-много места в парламента - 47. Трета парламентарна сила с 22 места стана Датската народна партия, определяна от наблюдателите като крайнодясна и популистка.
Както писа още преди изборите Jonas Parello-Plesner от Европейкия съвет за външни отношения, тези избори са за „трите и-та: икономика, икономика, икономика”. Подобно на случилото се в редица европейски страни в последните две години (Чехия, Холандия, Ирландия, Португалия, Финландия) управляващите загубиха заради икономическите проблеми и нуждата от бюджетни ограничения. Нито едно правителство не беше преизбрано, след като оряза бюджетните разходи, намали социалните помощи и увеличи пенсионната възраст. (Естония е изключението, което доказва правилото, защото страната е една от малкото в ЕС без бюджетни проблеми.) Не случайно Jonas Parello-Plesner цитира думите на един от най-влиятелните европейски политици, премиерът на Люксембург и президент на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер: „Всички ние знаем какво да направим, но не знаем как да бъдем преизбрани, след като го направим”.
Случващото се в Дания не е изолирано от европейската икономическа криза, но въпреки това „нито един датски политик не повдигна въпроса как датските икономически избори са свързани или могат да адресират големите европейски проблеми независимо, че европейските партньори съставят повече от две трети от датската търговия и че 70 процента от датското законодателство е с европейски източник”, отбелязва Jonas Parello-Plesner. „ЕС може и да не е в дневния ред, но датските избори са красноречиво отражение на европейските болести и илюстрация на това защо има недостиг на национални отговори на настоящата криза”.
Европейската тема просто се игнорира, защото Европа е твърде сложна, за да бъде обяснена на гласоподавателите. ”В избирателните кампании политиците обещават неща. Трудно е да се дават обещания за Европа”. Още повече, когато самите политици „не са решили по-големия въпрос защо и как европейските нации могат да се възползват от това да работят заедно в следващите години”.
Далеч по-лесно обяснимо пред гласоподавателите е връщането на граничния контрол, както направи Дания, особено когато това става точно преди началото на предизборната кампания и за да се спечели подкрепата на крайно дясната Народна партия по икономическите мерки на правителството, отбелязва анализаторът. Това е нагледен пример как „недалновидните действия на страните-членки ненужно раздробяват крайъгълните камъни на европейската интеграция”.
Резултатите от изборите в Дания не са изключение от тенденцията на „олевяване” в цяла Европа като реакция срещу тежките бюджетни ограничения, безработицата и неблагоприятните икономически прогнози. Същевременно е налице все по-очевидно размиване между дясното и лявото, от една страна заради заиграването с популизма, а от друга заради икономическите реалности - когато една страна просто не успява да върже бюджета си и изнемогва под дългово бреме, каквото и правителство да я управлява, то няма кой знае какъв избор, освен затягане на коланите. Особено когато бюджетният контрол вече минава на по-високо, европейско ниво, наред с всички нововъведения на икономическото управление.
В този смисъл, избягването на европейската тема от датските или от които и да е европейски политици само отлага, но не отменя необходимостта предстоящите промени да бъдат обяснени на гражданите. Особено в Дания, която ще поеме председателството на ЕС от 1 януари 2012 година. А промени ще има, включително и защото националните лидери вече няма да могат да говорят едно в Брюксел, друго в столиците си. Колкото и в предизборно време да им е удобно да се преструват, че Европа я няма, тя е тук и все по-остро се взира в националните бюджети и икономическите политики. Дълговата криза ясно показа, че проблемът на давещите се не е просто проблем на самите давещи се, защото всички сме в една лодка.