English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

4 март - първото голямо политическо сътресение в ЕС за 2018-та

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Докато българите на 4 март изтрезняват от празненствата по случай Деня на независимостта (3 март), като едни празнуват, че Путин не е дошъл, а други, че все пак празникът почете духовната му ръка патриарх Кирил насред българското председателство на Съвета на ЕС, в Европа може да настъпи голямо сътресение. Епицентрите са два - Германия и Италия. В Германия на 4-ти предстои последната проверка на коалицията под ръководството на Ангела Меркел - социалдемократите ще гласуват дали да я подкрепят. Не е изключено да гласуват против нея, което означава продължителен период на несигурност в страната, която досега държеше  в ръце стабилността на целия ЕС, но особено на еврозоната. 

Това би означавало всички планове за бъдещето на Европа да бъдат хвърлени за пореден път във фризера в очакване на по-добри времена. А това едва ли ще е скоро, тъй като поривът за повече интеграция дойде от събитие, което се случва веднъж в живота - Бризход. Нещо повече, пред задълбочаването на европейската интеграция, особено в еврозоната, все още има значителни пречки. Така идваме до втория епицентър - Италия, където тече популистично-националистично-фашистко състезание "Кой е по-по-най-антиемигрант", което ще завърши най-вероятно с голяма несигурност. Единственото сигурно е, че в Италия скоро реформи няма да има, а това е втората страна след Гърция с огромен публичен дълг.

През ноември, когато Европейската комисия представи есенния пакет на Европейския семестър, тя изрази притеснение от упорито високия публичен дълг на Италия. Прогнозата е, че през тази година той ще бъде 130.8% от брутния вътрешен продукт, което е лек спад в сравнение с 2016-та година, когато достигна 132.0% от БВП. В писмо [на английски език] до италианския министър на финансите Пиер Карло Падоан заместник-председателят на Комисията, отговарящ за еврото Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП), и икономическият еврокомисар Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) предупредиха, че дори тази прогноза за 130.8% не е сигурна, тъй като икономическият растеж на Италия е по-лош от очакваното, приходите от приватизация са по-ниски, все още в администрацията има натрупани дългове.

"Толкова висок публичен дълг ограничава възможностите на правителството за маневри за по-продуктивни инвестиции в полза на гражданите. Предвид размера на италианската икономика, това е източник на общо притеснение за еврозоната като цяло", се казва още в писмото. 

Италия е сред петте страни от еврозоната, за които Комисията вижда риск от неизпълнение на фискалните правила, заложени в Пакта за стабилност и растеж. Затова Комисията реши да направи нова оценка на италианските усилия да се справи с намаляването на дълга тази пролет. Само че едва ли тя ще бъде много по-ясна, тъй като по време на кампанията за парламентарните избори в Италия бяха направени много обещания, които ако бъдат изпълнени, ще имат тежки последици за италианския бюджет, а оттам и за публичния дълг. Италия обаче се справя много добре с проблема с необслужваните кредити. Това е едно от най-важните условия за довършването на банковия съюз и за отключване на следващото ниво на интеграция в еврозоната. 

По данни на Европейската централна банка от януари количеството на необслужваните кредити в италианската банкова система е намаляло с 24.6% във втората половина на 2017-та година. Единствено Словения се е справила по-добре, като е отбелязала 30.4% намаление. Натрупването на необслужвани кредити по време на кризата в еврозоната предизвика серия от кризи в италианския банков сектор, което наложи ЕК да се съгласи Италия да не действа по правилата на банковия съюз, а да спаси някои от тях с публични пари. Въпреки това обаче, нивото на необслужваните кредити все още е високо, което спъва изграждането на третия стълб на банковия съюз - общата схема за застраховане на влогове. 

Досега най-голяма спънка беше Германия, която настояваше първо да бъдат намалени рисковете в банковата система, като най-големият е именно необслужваните заеми и едва след това да се премине към споделянето на риска. В началото на годината обаче Берлин даде сигнал, че е готов на компромис, заради доброто темпо на изчистване на необслужваните кредити от банковите баланси. Ако обаче на 4 март социалдемократите спънат четвъртото правителство на Ангела Меркел, тази възможност може да се затвори за неизвестен период от време. 

Друга спънка пред задълбочаването на интеграцията в еврозоната е спазването на фискалните правила. Това е най-важното условие, за да се премине към създаването на общ бюджет на еврозоната, който на първо време ще бъде насочен към осигуряване на защита в случай на асиметрични шокове, каквито имаше по време на дълговата криза в еврозоната и ще се използва основно за запазване на нивото на инвестиции и евентуално за предпазване от скок на безработицата. Всичко това обаче изисква много високо ниво на доверие между страните-членки, а бъдещото правителство на Италия може и да не е в състояние да бъде доверен партньор.

От анти-ЕС до про-ЕС

За властта в Италия се борят предимно популисти, националисти и дори възродени фашисти. Изборите в Италия са една кипяща смес от всички проблеми, с които Европа се сблъска през последните години - кризата в еврозоната, миграцията, евроскептицизма (само че породен от първите две), популизма, антилиберализма, геополитическата дезориентация. Какъвто и да е резултатът в неделя, Италия ще се събуди в понеделник дълбоко наранена, поделена и с разпокъсана демокрация, отново тежаща като воденичен камък на врата на еврозоната, нейната стабилност и бъдеще. 

В пика на дълговата криза в еврозоната страни-членки падаха една след друга като домино. Когато огънят дойде до Италия, всички осъзнаха, че ако падне Рим, това ще е краят, просто защото Италия е твърде голяма, за да бъде спасена. Това наложи извънредни мерки като смяната на тогавашното популистко управление на Силвио Берлускони. Най-лошото беше избегнато, но оттогава досега възстановяването на Италия върви дори по-бавно и неубедително от това на Гърция, а общото между двете е, че нужните реформи са изключително дълбоки и изискват буквално прераждане на държавата и нейното отношение към пазара. Както писаха коментатори в италианската преса тези дни, става дума за това дали Италия ще изгради най-сетне пазарна икономика или ще продължи по същия начин. 

На заден фон през всичките тези години вървеше и миграционният проблем, с който Италия се сблъсква от години, бидейки на миграционния фронт. Рим от години молеше партньорите си в ЕС да започне реформа на Дъблинския регламент, така че да се облекчи бремето от фронтовите държави. Вътрешните страни обаче не желаеха да нарушават комфорта си, като Германия беше една от водещите защитнички на тази реторика. През 2015-та година обаче нервите на тогавашния италиански премиер Матео Ренци не издържаха и той заплаши, че ще слага вето на всяко важно европейско решение, докато не се обърне внимание на италианския, а тогава вече и гръцки миграционен проблем. Именно тогава ЕС призна, че миграционният проблем е европейски. 

Грешката на Меркел

Германската канцлерка Ангела Меркел реши да прояви дългоотлаганата солидарност с фронтовите държави и временно суспендира европейските регламенти без да проведе консултации с останалите страни-членки. По-нататък историята е добре позната. Централноевропейските държави, начело с антилиберала Виктор Орбан, дръпнаха ръчната спирачка на спешно приетото европейско законодателство за справедливо разпределение на бремето и намиране на трайно решение на проблема. Всъщност, дори и Меркел да не беше допуснала тази грешка, това едва ли щеше да промени значително сегашната ситуация и дори можеше да я влоши, тъй като разговорите за намиране на европейско решение на италианския проблем щеше да отнеме години и едва ли щеше да е със същия мащаб, което отново щеше да остави Италия неудовлетворена и разочарована.

Факт е обаче, че това разцепи Европа и окрили популистките и евроскептични сили из цяла Европа, и създаде нова опасност за оцеляването на ЕС. И резултатът в Италия е този -  разочарованието от отказа на Европа да помогне (навреме) на една от най-проевропейските страни-членки доведе до огромен ръст на популистки, националистични, фашистки и евроскептични политически сили. Всички реверанси, които ЕК правеше към Италия по отношение на фискалните правила, не помогнаха.

Завишеното ниво на реч на омраза, ксенофобия и фашизъм доведе и до окървавяване на кампанията, когато италиански националист откри огън по бежанци в град Мачерата в началото на февруари. Антимиграционната реторика беше централна за националистично-евроскептична партия "Северна лига" (Lega Nord) на Матео Салвини, който сравнява себе си с Доналд Тръмп. Партията участва в смразяващ кръвта съюз с възродения Силвио Берлускони, който откри кампанията с чисто ново лице след фейслифтинг, нови зъби и прясно боядисване на косата, и пронацистката групировка "Италиански братя". За да се види по-добре мащабът на бедствието, лидерката на братята Джорджа Мелони се срещна на 28 февруари с унгарския премиер Виктор Орбан в Будапеща. 

По време на визитата двамата се съгласиха, че миграцията е най-голямата заплаха за Европа, а италианската Марин льо Пен обясни, че идеологията на Вишеградската четворка има специално място в манифеста на партията й, включително и по отношение на "експанзионистичната бюрокрация" на ЕС и опитите му да "апроприира власт от националните държави". Възможността "Северна лига" и "Италиански братя" да участват в коалиционно управление със Силвио Берлускони не е малка, което би могло да бъде голям проблем за единството на ЕС, още повече че в Италия почти всички партии са проруски. 

Друг претендент за участие в управлението на Италия е популисткото движение "Пет звезди" с лидер Луиджи Ди Майо. На фона на крайната десница движението, създадено от комедианта Бепе Грило, не изглежда толкова голяма заплаха, защото не проявява толкова силен евроскептицизъм. Проблемът е обаче, че е непоследователно и като всяка популистка формация променя позициите си според моментните нагласи. Движението в момента е най-голямата политическа сила в Италия, но едва ли ще получи пълно мнозинство, поне според последните социологически проучвания, които обаче не са достатъчно достоверен източник в Италия. 

Втората по големина сила на италианската политическа сцена са поделените и изпокарани социалдемократи, обединени от фигурата на сегашния премиер на Италия Паоло Джентилони, който е много симпатичен на италианските граждани. Управление с тяхно участие е най-приемливата опция за ЕС и за самата Италия впрочем, въпреки че през последните пет години, откакто са на власт не успяха да извършат нужните реформи. Някои от тях бяха започнати, но останаха недовършени, други не бяха с достатъчна дълбочина, а трети останаха за друг път.  Това си личи и по недвусмислената подкрепа, която Джентилони получава от мотора на Европа - дуото Меркрон. От миналата година досега Франция и Германия правят всичко възможно, за да компенсират отказа си в миналото да помогнат на Италия, а също и централноевропейската съпротива. 

Последната такава проява беше на неформалната среща на върха на ЕС на 23 февруари, когато френският президент Еманюел Макрон, германската канцлерка Ангела Меркел и италианският премиер Паоло Джентилони влязоха заедно в сградата на Съвета и отправиха общо послание колко е важно ЕС да работи европейско ниво за решаване на проблема с нелегалната емиграция в страните, които са източник на такава миграция в Африка. Появата на триото заедно пред медиите може да се изтълкува и като подкрепа за проевропейските сили в Италия. Дали обаче тази подкрепа не идва твърде късно? 

В Италия за тези избори се появи и една силно проевропейска сила (нещо макроноподобно). Партията "Повече Европа" (Piu Europa) под ръководството на добре познатата Ема Бонини се ползва с големи симпатии. Трудно е да се каже какво ще е нейното представяне в неделя, но ще заложа на сигурно, ако кажа, че "Повече Европа" няма да има Макрон-ефект, но тя може да се окаже на пътя на съставянето на коалиция. Кампанията за изборите на 4 март показа, че новото поколение политици идва от крайно дясното, за което grazie Orban. Съпротивителните сили на италианското общество са все още силни, но не достатъчно, за да доведат до Макрон-ефекта, който настъпи във Франция миналата година и предизвика реформаторско цунами в целия ЕС. 

Между другото, изборите в Италия са лакмус-тест и за европейските избори през 2019-та година. Резултатите от тях сигурно ще окажат сериозно влияние и върху пазарлъците по разпределението на най-високите европейски постове, които ще се освободят догодина. Ако германските социалдемократи не успеят да надскочат партийния си интерес, това може да означава нов период на нестабилност и несигурност за ЕС. А това може да даде нов тласък на  евроскептиците и популистите в Европа. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required