English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Русия и Турция: врагове в миналото, осъзнати партньори в бъдещето*

публикувано на , , Московски център "Карнеги"

Две бивши империи, често в конфликт една с друга, сега имат възможност за общо сътрудничество в зоната на своите интереси като вече се забелязват рудиментарни форми на такова сътрудничество, смята Дмитри Тренин, директор на център "Карнеги" в Москва. Този анализ, въпреки че е още твърде повърхностен, би трябвало да светне червена сигнална лампа в Брюксел, тъй като ще има пряко значение за развитието на общата европейска външна политика. Това е червена лампа и за онези страни-членки на ЕС, които са били подвластни на една от двете империи или и на двете. Дмитри Тренин се пенсионира от руската армия през 1993 г. Служил е във въоръжените сили на Съветския съюз и Русия от 1972 до 1993 г., включително и в качеството си на свръзка в отдела за външни отношения на Групата на съветските сили в Постдам, а също и като член на делегацията на американско-съветските преговори за ядрените оръжия в Женева от 1985 до 1991 г. Предлагаме ви превод на пълния текст на анализа му за Strategic Europe на фондация "Карнеги" на отношенията между Русия и Турция на фона на сирийската криза и замразените конфликти в Кавказ.

Москва и Анкара имат твърде различни гледни точки за развитието на събитията в Сирия. Въпреки това обаче, руското правителство и приятелски настроените към Кремъл медии рядко упрекват Турция заради позицията, която зае по отношение на Сирия. В пика на битката в Дамаск премиерът Ердоган замина за Русия за разговори с Владимир Путин. Ясно е, че Москва разглежда Анкара не просто като икономически партньор, но също и като ключов регионален играч, с когото е готова да работи. Така се заражда интересна връзка, която може да се отрази върху множество страни, които някога са били част или от Отоманската, или от руската/съветската империя, или от двете.

Москва си дава ясна сметка за новите сили на Турция - икономически, дипломатически, военни, както и нейната мека сила. Дори когато Съветският съюз се разпадаше, а новата Руска федерация преминаваше през трудна и болезнена промяна, Турция бързо се урбанизираше и индустриализираше, брутният й вътрешен продукт се увеличи десетократно, а износът й расте със стотици пъти. Русия призна с видимо задоволство промяната в отношенията на Турция със Съединените щати в посока към повече автономия от Вашингтон. Москва също така отбеляза с ясно изразен интерес, че турското членство в ЕС започна да изглежда все по-малко вероятно.

Настоящата "нео-отоманска" външна политика на Турция в региона е повече от спорна от руска гледна точка. Турция преоткри интереса си и засили леко влиянието си на Балканите, в района на Черно море, Кавказ и Централна Азия. С времето обаче Москва започна да се успокоява относно това какво всъщност може Анкара да постигне извън разширяването на търговските си отношения. В допълнение философията зад руската външна политика обикновено признава легитимните интереси за сигурността на великите сили в собствените им региони, дори и ако е яростно против това, което тя нарича американска глобална намеса.

В резултат руско-турските отношения се подобриха фундаментално от разпадането на Съветския съюз досега. Рязкото покачване на двустранната търговия, особено в енергийната сфера, човешките контакти, което включва хиляди турски работници и бизнесмени в Русия и милиони руски туристи по турското Средиземноморско крайбрежие, разчисти пътя към помирение. Това не прави двете страни съюзници или дори стратегически партньори, но отношенията им днес са на светлинни години от това, което беше през 1991 г., когато маршал Евгени Шапошников, последният министър на отбраната на Съветския съюз, заплашваше с "трета световна война", ако Анкара се намеси с венна сила в азерско-арменския конфликт за Нагорни Карабах. Сега войната изглежда е извън уравнението. На практика между Русия и Турция се появи Общност на сигурност, подобна на тази, която съществува между Русия и Германия или Русия и Финландия.

Това е солидна основа за разширяването на руско-турското регионално сътрудничество, докато същевременно контролира противоположните им интереси. И двете страни имат общ интерес да стабилизират съседството си. Областите, в които Москва и Анкара могат да си сътрудничат са малко или много ясни. Това е зоната, която се простира от Балканите и Кипър до Арабския свят и Кавказ, Иран и Афганистан, Централна Азия. Как точно Русия и Турция ще го направят и какво може да се очаква от такова сътрудничество е по-интересният въпрос.

По отношение на Сирия голяма част от възможността за сътрудничество беше изгубена през 2011 г. Въпреки това обаче, прекратяването на сирийската гражданска война и предотвратяване на разпространението й в други държави в района би трябвало да е от интерес и на двете страни. По подобен начин, въпреки силно различаващите се отношения на Москва и Анкара с Иран, нито една от двете не би била щастлива Иран да придобие ядрени оръжия или Израел и/или Съединените щати да атакуват Иран. Русия има известен опит и дори лост по отношение на въпросите, които са от непосредствена грижа за сигурността на Турция: Армения, Кипър и Кюрдистан. По отношение на Нагорни Карабах, Москва и Анкара споделят интереса азерите и арменците да постигнат окончателно споразумение.

Случаят с Абхазия е особено интересен. Турция не беше доволна от кратката руско-грузинска война преди четири години. Анкара признава грузинския суверенитет върху Абхазия и Южна Осетия. Все пак турците отдавна са се научили да живеят с реалностите, независимо дали това е в Кюрдистан или Кавказ. Те също така са домакини на голяма етническа абхазка общност. Ако Абхазия се превърне в истинска независима държава, отношенията й с Турция, както и позицията на Анкара по въпроса ще бъдат от съществено значение.

Москва и Анкара все още не си сътрудничат системно по никое от тези досиета. Преди да са способни да го направят, те трябва да се научат да се разбират по-добре една друга по отношение на това откъде идва всяка и накъде отива, за да може да решат какво е желателно и какво е осъществимо по отношение на потенциални общи усилия. Би било смислено, ако двете започнат двупосочен диалог, ако ще това да е на първо време само на ниво експерти с достъп до съответните правителства. След десетки войни през последните два и половина века и напълно помирени през последните две десетилетия, Русия и Турция трябва да преминат към съвместно производство на сигурност в регионите, за които преди са воювали помежду си.

*Заглавието е на euinside

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.