English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

По повод най-важната тухла в стената

Published on , , София

Поощряване на модела на училищно финансиране, доразвиване на системата за външно оценяване, преодоляване на различията в качеството на преподаване, респективно на успеваемостта на децата, по-добър социален статус за завършилите средно професионално образование, усилия за учене през целия живот, увеличение на проектното финансиране в науката, децентрализация и прозрачност в сферата на научните изследвания. Това са нещата, които според вицепремиера и министър на образованието Даниел Вълчев трябва да се направят в образованието. В статия за вестник "Капитал" като част от Инициатива 2020, чиято основна идея е да се очертаят насоките, към които България трябва да се стреми през следващите 10 г., Даниел Вълчев прави своеобразен анализ и отчет на свършеното в системата на образованието.

Трябва да бъдем честни и да отдадем дължимото на министър Вълчев, който действително, въпреки съпротивата както на консервативната (но, според мен, закостеняла) система, така и на родители и ученици, на практика постави началото на реформата, която трябваше да бъде започната още преди поне 15 г. Мисълта ми обаче е в това, което не беше направено, а можеше и трябваше да стане, без разбира се да подценявам начертаното от господин Вълчев. Само че, неговите насоки са доста по-общи и не е ясно по какъв начин биха се напълнили и с какво съдържание.

Моите идеи са доста по-целенасочени и съществуват в реалния живот. Почти съм убедена, че ще бъда обвинена в носталгия, но фактите са факти и призовавам да се вгледаме в тях като във факти, а не като практики от миналото. Става дума за следното:

1. Централизация на издаването на учебници, за да се преустанови порочната и, направо, мафиотска практика в момента на училищата да бъдат налагани от определени издателства учебници, създадени уж по някакви стандарти, но често съдържащи откровени глупости като например това, че токът има свойството да топли и да свети. Към тази точка трябва да сложим и отговорността да се проведе много сериозен дебат за самото учебно съдържание от гледна точка на това дали наистина е добра идея да изпитваме децата си като им даваме няколко цитата и ги караме да познаят от кое произведение са те.

2. Освен доразвиване на системата за външно оценяване (матурите), за което можете да прочетете по-подробно в линковете долу, е необходимо да се възстанови и инспектирането в часовете. Така ще се осъществява външен и независим контрол на преподаването в час, за да се установи къде дисциплината е проблем и къде методите на преподаване. Това, от своя страна ще мотивира учителите да влагат повече от себе си, въпреки ниските заплати, а учениците да са постоянно в неведение кога ще има инспекция и така да не разчитат на симпатиите на учителя при изпитване в час.

3. Родителските срещи да бъдат по-чести, за сметка на прекратяване на практиката учителите да си измиват ръцете и за щяло и нещяло да викат родители, защото децата им говорят в час. В края на краищата говорят в час, а не в къщи нали? Значи е редно да се направи съответното разпределение на ролите и всеки да си поеме отговорността за своята част. В този смисъл новият проектозакон за училищното образование е стъпка в правилната посока, но може би наистина не трябваше да се бърза с него и, след като така и така той не успя да влезе в дневния ред на 40-тото НС да го гласува, може би е добре да му се отдели повече време и да се огледат всички страни, за да се направи наистина смислен закон от гледна точка на днешните реалности.

4. Да се въведат нови методи на преподаване по граждански теми като например: отговорно поведение на пътя, независимо дали сте шофьор или пешеходец. Могат да бъдат разработени много игри в този смисъл, които да бъдат занимателни и да впечатляват децата повече, отколкото ги впечатляват родителите им, държейки се като простаци на пътя. По същия начин могат да бъдат разработени игри и за ефекта на пеперудата - как нашата гражданска незаинтересуваност води до обсебването на властта в държавата от определен кръг хора и до реална загуба на демокрация, така че могат да бъдат разработени игри с гласуване, граждански позиции и т.н. По подобен начин, могат да бъдат разработени и схеми за малко по-икономически ориентирано образование - най-основни неща, разбира се, които биха създали у децата елементарна икономическа грамотност.

Сигурна съм, че още много неща може да се напишат и кажат и точно затова много уважавам министър Вълчев, че отстоява тезата, че образованието май е по-важно от всичко останало именно заради дългосрочния си ефект, а не въпреки него. И е хубаво да сме наясно, че нещата не зависят само от министъра, а и от нас като общество, защото следващият министър може да е друг, но ние сме тези, които трябва да поставим ясно исканията си за нашето бъдеще.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required