English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Могерини: Сирия е по-далече от всякога от намирането на решение на конфликта

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Войната в Сирия вече изцяло доминира дебатите в Европейския съюз след използването на химическо оръжие в Дума и последвалата координирана и насочена въздушна операция на Съединените щати, Великобритания и Франция по обекти, които произвеждат или обработват химическо оръжие. Темата изцяло промени дневния ред на заседанието на външните министри на ЕС в понеделник (16 март). Срещата отново продължи необичайно дълго и завърши с 11 страници заключения само за Сирия. Министрите се обединиха в осъждането на употребата на химически оръжия, но бяха разединени по отношение на тристранната намеса. Недоволство от действията на Франция и Великобритания дойде и от членове на Европейския парламент, където тази седмица тече пленарна сесия и Сирия се появяваше в почти всеки дебат

Несъгласие има и по въпроса как да се подходи към Иран, след като няколко министри поискаха налагането на нови санкции, заради подкрепата му за режима на Башар ал-Асад. По отношение на Русия обаче единството сред министрите все повече расте.  

За и против целенасочените удари на Франция, Великобритания и САЩ

Решението на Вашингтон, Париж и Лондон да ударят цели на сирийската химическа оръжейна индустрия много напомни на случая с нахлуването в Ирак, когато беше формирана коалиция на желаещите без да е получено одобрението на ООН. Само че, сега ситуацията е коренно различна. Най-отличителната разлика е, че в момента геополитическото напрежение е изключително високо. Друг важен елемент е, че единството между съюзниците вече не е толкова силно, откакто президент на САЩ е Доналд Тръмп, който е непредвидим, хаотичен и непоследователен. В Лондон управляващите са изцяло погълнати от намирането на най-благоприятния възможен изход от Европейския съюз.

Самият Съюз е хванат в крачка в началото на процес на изграждане на обща отбрана и на консолидация на външната политика. Заради много крехкия баланс в момента, всяко решение за военна намеса представлява огромен риск. В същото време стои въпросът докога международната общност ще стои и ще гледа отстрани как се избиват невинни граждани, сред които и деца, включително и със забранено химическо оръжие, и как се нарушава международното законодателство. Не на последно място е страхът на Европа от увеличаване на бежанския поток и от пропадането на сделката с Турция за задържането им в района. Друг фундаментален въпрос е какво може да се направи, за да се сложи край на конфликта без да се участва в него.  

В такъв контекст президентът Еманюел Макрон, премиерката Териза Мей и президентът Доналд Тръмп се договориха за кратка и целенасочена операция, която няма да струва скъпо на нито една от страните. Решението им получи пълната подкрепа на Германия, която обаче в духа на поведението си след Втората световна война, се въздържа от участие във военни конфликти навън. 

От намесата на трите страни има външни, вътрешноевропейски и национални ползи. Най-напред във външнополитически план, заставайки до САЩ Франция и Великобритания направиха услуга на Тръмп, която може би ще поискат той да им върне в някакъв момент. За такава услуга може да се приеме изказването на френския президент Еманюел Макрон в дълго интервю в неделя, че е успял да убеди Доналд Тръмп да остае дългосрочно в Сирия. Освен това споровете по търговската политика много притесняват Европа, както и проблемите с личните данни и данъчната политика. 

Във вътрешноевропейски план ефектът е по-скоро положителен. Макар че имаше различия в реакциите, подкрепата преобладаваше, а и причините за различията са ... различни. Вероятно като страничен ефект се получи ново преброяване на съюзниците в ЕС. Съботният ден в Туитър наистина беше преброяване. Туит след туит показваше много ясно кой къде стои в геополитическата координатна система. Оформиха се три групи. Първата е на безусловната подкрепа за съюзниците.

В специално изявление полското външно министерство заяви, че липсата на подходящ отговор поощрява още атаки с употребата на оръжия, които са едновременно забранени от международното законодателство и са "безочливо нехуманни". "При тези обстоятелства международната общност не може да остане бездейна и трябва да вземе всички необходими мерки, за да предотврати подобни атаки да не се повтарят в бъдеще, особено срещу беззащитно цивилно население", се казва още в изявлението, в което се призовава към въздържане от действия, които може допълнително да ескалират ситуацията. 

Според Естония, действията на САЩ, Великобритания и Франция на 14 април са били "подходящ и пропорционален отговор на повтарящата се употреба на химически оръжия от сирийския режим срещу сирийския народ". В своето изявление естонското външно министерство изразява съжаление, че Съветът за сигурност на ООН до момента се е показал неспособен да се договори как да спре употребата на химически оръжия в Сирия. В подобен дух са изявленията на Латвия и Литва. Хърватия също подкрепи тристранната операция: "Република Хърватия подкрепя партньорите и съюзниците си в усилията им да предотвратят всяко следващо използване на химическо оръжие в Сирия и за защита на цивилното население", се казва в изявление на хърватското външно. 

В тази група е и Словения, чието външно смята военната операция на САЩ, Франция и Обединеното кралство за усилие, насочено към унищожаването на останалите капацитети на сирийската армия за употреба на химически оръжия. Италия заяви, че е оправдан отговорът на трите държави.

Втората група е на държавите с резерви. Тук е Швеция, чиято външна министърка Маргот Валстрьом подкрепи с половин уста операцията, като каза, че военните действия в Сирия в събота през нощта са били насочени към предотвратяването на употребата на химически оръжия. В същото време тя подчертава изрично, че Съветът за сигурност не е успял да се споразумее как да бъде спряна употребата на химическо оръжие в Сирия, заради руското вето. Испания също реагира сдържано като изобщо не споменава в своето изявление тристранната операция. Подчертава се, че Испания подкрепя политически процес на преход като единственото възможно решение. 

Сред сдържаните е и Гърция, която настоява международната общност да разследва всеки инцидент с използване на химическо оръжие и призовава за завръщане към дипломацията. В групата са още Чехия, Румъния и България. Българският случай беше любопитен. Министерството на външните работи обяви в събота сутринта, че министър Екатерина Захариева ще направи изявление следобед. Час по-късно обаче последва ново съобщение, с което се отменя пресконференцията и се съобщава, че изявления ще бъдат дадени в Министерския съвет. По-късно българското правителство излезе с декларация, в която разглежда "еднократната военна операция като предупреждение за прекратяване на подобни незаконни действия на сирийския режим в бъдеще", но изразява притеснение от възможна ескалация на конфликта. 

Защо малката подробност за отмяната на пресконференцията в МВнР по случая с нападенията на 14 април е важна? По случая "Скрипал", който също беше своеобразно преброяване на съюзниците, г-жа Захариева беше сред първите, които обявиха подкрепа за Великобритания. В изявление в Туитър тя посочи, че България стои до съюзника си Великобритания. "Употребата на каквито и да е отровни химикали е незаконно и трябва да бъде осъдено по всякакъв възможен начин", написа тя. Нейната позиция обаче се различава диаметрално от становището на премиера Бойко Борисов, който заяви многократно, че за него е важно първо да се съберат достатъчно доказателства. Той също така усъмни в данните, че Русия е замесена в това. 

Третата група е на институциите. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) реагира изцяло в подкрепа на френско-британско-американските удари, но реакцията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и на върховната представителка за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) бяха доста по-обрани и сдържани. Причината за реакциите на г-н Юнкер и г-жа Могерини е, че на практика с тези удари Съюзът беше заобиколен чисто институционално. Федерика Могерини работи интензивно да позиционира ЕС като незаобиколим играч на глобалната сцена. Дипломатическите й усилия да запази диалога с Иран и с останалите регионални играчи са забележителни. 

Пред евродепутатите на 17 април френският президент Еманюел Макрон заяви обаче, че с тези удари е била спасена честта на международната общност. Много евродепутати критикуваха липсата на общ европейски отговор, но това повдига въпроса колко страни биха участвали във военни действия, предвид резервите на някои. В този смисъл доста красноречив беше отговорът на холандския министър на външните работи Стеф Блок на въпроса дали Холандия би участвала. "Никой не ни е питал", каза той. Хърватската външна министърка Мария Пейчинович Бурич също се опита да се измъкне, когато й беше зададен същия въпрос. 

Независимо, че би било за предпочитане ударите да бяха съгласувани вътрешноевропейски и междуинституционално, те не са ощетили на Съюза. Напротив. Те показаха, че западната коалиция все още е силна. Показаха също, че ЕС все още има мускули, въпреки напускането на Великобритания. Това е важно и за самия ЕС, тъй като раздялата с Великобритания ще се отрази на общите военни способности на ЕС, но и на Великобритания. Тоест, това е заявка за силно пост-Бризход сътрудничество във външната и отбранителната политика. И това е добра новина. ЕС все още е много далече от обща отбрана, която да може да действа адекватно навън и ще продължи да разчита на големите си членки и външни съюзници за това. Случаят на 14 април може само да послужи за стимули за ускоряване на задълбочаването на интеграцията в сферата на отбраната. 

Конфликтът в Сирия може да стане безкраен

Всички тези различия намериха отражение в дългите и много подробни заключения [на английски език] от Съвета на външните министри на 16 април. "Съветът разбира, че насочените въздушни удари на САЩ, Франция и Великобритания по химически обекти в Сирия бяха конкретни мерки, предприети с единствената цел да се предотврати по-нататъшна употреба на химически оръжия и химически вещества като оръжия от сирийския режим, за да убива собствения си народ", се казва в документа. В него се повтаря, че няма военно решение на конфликта и се дава за пример усилването на военните операции на режима на Асад с подкрепата на Русия и Иран без да се взимат предвид цивилните жертви. 

Заключенията осъждат с особено остър тон офанзивата на Асад в Източна Хута, като се подчертава специално подкрепата на Русия. На Турция също не е спестен остър тон. Казва се, че военната операция на Турция в северозападна Сирия "допълнително усложнява ситуацията, води до значително изместване на местното население и е още един източник на сериозно притеснение". ЕС повдига въпроса и с данните за повеждането на "социално и демографско инженерство" из цяла Сирия, което е синоним за етническо прочистване. Министрите акцентират върху нуждата от търсене на сметка на отговорните за положението и призовават за връщане на масата на преговорите. 

Те признават обаче, че това не е реалистично, заради неохотата на Русия да участва в мирен процес, а също и заради участието на Иран. Те възлагат огромни надежди на втората конференция за Сирия, която ще се проведе в Брюксел следващата седмица политическият процес да бъде рестартиран. По думите на Федерика Могерини обаче, този процес трябва да бъде смислен. Въпреки голямото желание, тя също е скептична. Припомни, че миналата година в навечерието на първата конференция пак имаше химическо нападение. Тогава отново беше отправен силен апел заедно с генералния секретар на ООН Антонио Гутереш към международната общност да работи враждуващите страни да седнат на масата на преговорите. 

"Условията днес не са по-добри от миналата година. Всъщност влошават се. Виждаме повече насилие, повече унищожение, повече хора умират и е вярно, че решението на конфликта изглежда дори по-далече, откогато и да било в миналото, през седемте години на конфликта", каза върховната представителка след края на заседанието на външните министри в Люксембург. Нещо повече, тя предупреди, че ако няма политически преговори, цикълът на унищожение ще продължи. "А това означава риск конфликтът да стане безкраен, което не е в интерес на никого, а най-вече не на сирийския народ, който иска просто войната да спре". 

ЕС все пак не е съвсем без лостове, смята тя. Такъв лост е икономическата мотивация. Федерика Могерини многократно повтаря, че ЕС и международната общност имат готовност да участват във възстановяването на следвоенна Сирия. "Това ще изисква огромно количество ресурси", каза тя, но подчерта, че парите са осигурени. Само че, е нереалистично за когото и да било да участва във възстановяване, докато няма движение по политическата част. 

Спор около Иран

В Съвета надделя мнението, че на този етап е по-добре да не се въвеждат нови санкции срещу Иран, заради участието му във войната в Сирия. За ЕС приоритет номер едно е запазването на ядрената сделка с Иран. Федерика Могерини е непреклонна по този въпрос, въпреки опасността Доналд Тръмп да изтегли САЩ от сделката, ако до 12 май тя не бъде "поправена". Тя настоява ядрената сделка и регионалната роля на Иран да се разглеждат отделно. Подчерта, че ЕС в момента е вероятно най-активният играч, който продължава диалога с Иран. На този етап няма консенсус в ЕС за налагане на нови санкции, но тя не изключи възможността това да стане в бъдеще. 

"Както казах, това няма да е свързано с ядрената програма. По-скоро ще е свързано с разговорите за войната в Сирия, за което между другото ние като ЕС пазим много отворен канал с иранските власти. И вярвам, че в тази сфера диалогът ни с Иран е ценен и важен, като ние сме сред малцината, които говорят с Техеран за войната в Сирия. Така че, определено трябва да запазим този канал на комуникация отворен", каза тя. 

ЕС запазва петте принципа за отношения с Русия

Министрите на външните работи проведоха продължителна дискусия за Русия и стигнаха единодушно до извода, че поведението й е предизвикателство в много различни сфери. Основното предизвикателство продължава да е ситуацията в Украйна, заради анексирането на Крим и дестабилизацията на източна Украйна. Други проблемни области са "руските стойки" в Сирия, както ги описа Федерика Могерини, дезинформацията, вътрешната намеса, хибридните заплахи, злонамерените кибер-действия. Министрите са осъзнали също, че след нападението в Солсбъри все по-належащо е ЕС да подсили своята издръжливост. 

Министрите обсъдиха решението на Европейския съвет от март за подсилване на издръжливостта на химически, биологични, радиологически и ядрени рискове, както и за увеличаване на способностите за борба с хибридни заплахи, включително в сферата на кибер-пространството, стратегическата комуникация и контраразузнаването. Тази тема ще бъде в дневния ред и на юнската среща на върха на ЕС. 

Според министрите петте принципа, договорени през 2016-та година, продължават да са адекватни и на днешната ситуация, тъй като предоставят "гъвкава рамка" за отношенията с Русия. Принципите са: настояване за пълното изпълнение на Минските споразумения като условие за промяна в отношенията; засилване на връзките с източните партньори на ЕС и централноазиатските държави; засилване на издръжливостта на ЕС на руските заплахи; активно ангажиране с Русия по външнополитически теми като Иран и Близкоизточния мирен процес, както и други области на интерес на ЕС; подкрепа за руското гражданско общество и увеличаване на междуличностните контакти, особено сред младежите. 

Федерика Могерини съобщи, че министрите са се съгласили подкрепата за руските граждани, гражданското общество, защитниците на човешките права да бъде увеличена. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required