English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европейското бъдеще на Косово

Published on , , Брюксел

С началото на Процеса за стабилизиране и асоцииране (ПСА) през 1999 г. Европейската комисия обяви ангажимента си да допринесе за напредъка и стабилността на Западните Балкани. Това беше допълнително подчертано, когато на Европейския съвет [на английски език] през 2000 г. в Санта Мария да Фейра беше обявено, че всички страни от региона са потенциални страни-членки. По отношение на Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия и Македония, Сърбия и Черна гора, ПСА даде значителни резултати при договарянето на Споразуменията за стабилизиране и асоцииране (ССА). Но има една страна от региона, с която все още не е сключено ССА, а тя е ключова за възстановяването на мира и сигурността на Балканите - Косово. На 10 октомври 2012 г. (ревизирано по-късно на 23 октомври 2012) Комисията представи проучване [на английски език] на способността на последната от западнобалканските страни да установи по-близки отношения с ЕС, като по този начин разчисти пътя за преговори по същество по ССА между Косово и ЕС.

За разлика от останалите страни от Западните Балкани Косово изправя ЕС пред уникален проблем по отношение на статута си в международното законодателство. Само 22 от 27-е страни-членки на ЕС са признали независимостта на бившата сръбска провинция, докато Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция отказват да направят това. Проучването, което придружава доклада за напредъка на Косово от 10 октомври 2012 г. излага политическите и икономическите аспекти, които ще окажат влияние върху задълженията на Косово по Споразумението за стабилизиране и асоцииране и съответно оценява способността на страната да поеме тези задължения. На фона на започналия диалог "Прищина" Комисията смята, че "ползите от едно ССА ще послужат за поощрение за населението на цяло Косово". Целта на доклада е да оцени дали Косово е претърпяло икономическо и политическо развитие, което да му даде възможност да се ангажира със "значителни задължения, произтичащи от споразумението за асоцииране".

Правни препятствия

В своето съобщение Комисията посочва, че чл. 318 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) не изисква признаването на Косово от всички страни-членки. Така, както ЕС има споразумения с различни от суверенни държави субекти, ССА може да бъде договорено и сключено и с Косово, без значение какви са позициите на отделни страни-членки по статута му по международното законодателство. Освен това, Комисията ясно посочва, че подобно споразумение "не представлява признаване на Косово от Съюза като независима страна, нито представлява признание от отделните страни-членки". Комисията заключава, че "няма правни препятствия Съюзът да сключи на тази база споразумение за асоцииране с Косово".

Оценката като цяло беше приветствана от Европарламента, въпреки че резолюцията [на английски език] по повод доклада на ЕК ясно приканва останалите пет страни-членки да преосмислят решението си за признание на Косово.

Икономическа и политическа ситуация

За да може да изпълни задълженията си по ССА Косово трябва да демонстрира "правдоподобен ангажимент да предприеме демократични реформи, свободни и редовни избори". Въпреки че проучването показва, че е постигнат значителен напредък през последните години за изграждане на политическа система, която като цяло е базирана на демократичните принципи, се подчертават "сериозните недостатъци и технически трудности" при последните общи избори презд 2010/2011 и се изисква "законодателство, което да отразява най-добрите практики в ЕС и изпълнение [...] съобразено с международните стандарти". Това изисква засилена координация между косовския парламент и правителството, така че да се позволи по-силен фискален надзор и политически контрол върху изпълнителната власт; по-децентрализирана, ефективна и достъпна администрация, включително и създаването и овластяването на всички съответни институции и модернизацията на регламентите за гражданска служба; увеличен надзор върху политиката за сигурност от страна на парламента.

Ревизираната правосъдна система, която е в сила от 1 януари 2013 г., отразява "принципите на съдебната независимост, безпристрастност, отчетност и ефикасност". Независимо от това обаче, ако има споразумение за асоцииране Косово трябва да се ангажира с допълнително подсилване на безпристрастността, да изкорени корупционното поведение, да гарантира професионалния капацитет и гладкия преход към новата съдебна система, да се намали броя на нерешените дела и да се подобри институционалната рамка на Косовския съдебен съвет и на косовския прокурорски съвет. Безнаказаността и достъпът до правосъдие трябва да бъдат ефективно гарантирани.

Борбата срещу корупцията е от особено значение. Проучването изтъква отбелязания напредък, постигнат чрез изграждането на институционална система за разследване и преследване на икономически и финансови престъпления. Изтъква се обаче и това, че ефикасността трябва да се увеличи и да се прилагат пропорционални, а не символични наказания. В своята резолюция Европейският парламент подчертава загрижеността си от липсата на значителен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност.

По отношение на защитата на правата на човека Косово е изградило рамка, която докато защитава гражданските, политическите, икономическите и социалните права, е същевременно твърде сложна, за да може да се наблюдава ефективно. Нужно е да се ускори и прилагането. Особена загриженост буди незадоволителната защита на свободата на изразяване, има съобщения и за мъчения, лошо отношение и полово неравенство. Косово има изключително сложна система за защита на малцинствата и културните права. При едно ССА, задължително условие ще бъде продължителен "фокус върху отстояването на мултиетническо Косово".

В икономическата сфера вниманието трябва да се насочи основно върху либерализирането на цените, търговията и текущата сметка, както и върху подсилването на частния сектор чрез прогресивна демонополизация. Поради откъснатостта си от международната икономика и въпреки очевидната ориентация към еврото, Косово не беше сериозно засегнато от глобалната криза като по този начин успя да запази стабилна среда за икономически растеж. Независимо от това безработицата е изключително висока, а недоразвитият производствен сектор разкрива нуждата от спешни структурни реформи. "По-голямата част от трудовата сила е неквалифицирана или полуквалифицирана, което предполага възможни ограничения за бизнеса, който се опитва да се развие в сектори с висока добавена стойност. Високите потоци от пари на емигранти [...] упражняват натиск за увеличаване на минималната заплата и намалява мотивацията за работа. Липсата на перспектива за работа, особено сред младото население създава напрежение за социалното равенство и поощрява емиграцията".

Както се отбелязва в доклада на Комисията, друго структурно предизвикателство е свързано с растящия дефицит по текущата сметка, въпреки преференциалния търговски режим с ЕС, който е най-важният търговски партньор на Косово, особено по отношение на промишлените стоки. Според доклада, огромна част от експортните продукти са суровини и стоки с ниска добавена стойност. Косовската икономика е изключително зависима от сектора на услугите, който въпреки че е единствения сектор, който демонстрира положителен търговски баланс, е неспособен да компенсира търговските дисбаланси. Чуждите инвестиции са предимно в нетъргуемите сектори, което допълнително илюстрира съществуващата структура.

И макар че коригиращите действия изглежда дават резултат за намаляването на бюджетния дефицит през миналата година, проучването набляга върху огромните инфраструктурни инвестиции, като магистралата до Албания, която има тежки бюджетни последици и не оставя почти нищо за други разходи, "които биха могли да допринесат за подобряване на социалното изравняване и перспективите за устойчива дългосрочна заетост и растеж". Разширяването на частния сектор, според проучването, е подтиснато най-вече от корупционните бизнес-практики, нечестната конкуренция или просто от липсата на достъп до финансиране.

Възможност да се поемат задължения

Една от ползите от евентуално ССА за Косово и за ЕС е в наливането на основите за политически диалог, който да позволи очертаването на общите интереси, а също и за обсъждането на регионални и международни въпроси Съобщението изтъква, че северната част на Косово продължава да е важно предизвикателство за Косово-сръбските отношения и за косовското развитие в процеса на разширяването. Независимо от това ангажиментът за политически диалог между двете страни беше ясно илюстриран от срещата на 19 февруари. Тогава президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой се срещна с косовския премиер Хашим Тачи, за да обсъди "амбициозна програма за 2013 г., която предлага добри перспективи за Косово", по думите на г-н Ромпой. На пресконференцията след срещата той продължи като подчерта колко е важно Косово да изпълнява краткосрочните цели като пълно сътрудничество с EULEX (гражданската мисия на ЕС в областта на върховенството на закона, която е един от необходимите ангажименти, подчертани в доклада). По-нататък той похвали ангажираността и напредъка на Косово по отношение на либерализацията на визовия режим.

Допълнителна точка, на която се набляга както в проучването за способността и от Херман Ван Ромпой, е свързана с отношенията между Косово и Сърбия, в които ЕС действа като посредник. Усилията, които започнаха в началото на 2012 г. вече доведоха до сключването на важни споразумения по различни въпроси, включително и свободното движение на хора, митническите печати и признанието на университетските дипломи. Оттогава Косово работи по прилагането на тези споразумения и остава ангажирано с изграждането на конструктивни отношения с Белград. Историческата среща в Брюксел на 6 февруари между президентите на Сърбия и Косово - Томислав Николич и Атифете Яхяга - подчерта ангажимента на Косово и напредъка, постигнат в този смисъл. Това беше първата официална среща на двамата държавни глави от обявяването на косовската независимост през 2008 г. Според върховния комисар на ЕС г-жа Аштън "и двамата президенти Николич и Яхяга са гарантирали продължаване на подкрепата и ангажимента им за диалога и съответните им европейски програми". Премиерите на двете страни - Хашим Тачи и Ивица Дачич - също се срещнаха неколкократно наскоро.

Пътят напред

Проучването на способността потвърждава, че Косово като цяло е готово за преговори по ССА. Критичният анализ на недостатъците е като цяло контрабалансиран от ползите, които Косово ще получи, ако започне работа по такова споразумение. Полза може да бъде хармонизирането на законодателната рамка в сфери, които вероятно ще осигурят значителни ползи от по-близките отношения с ЕС. Други цели в сферата на убежището, миграцията и визите може да станат постижими, ако бъде сключено ССА. Настоящите разминавания са изключително видими, а имиграцията към ЕС през Косово си остава огромно предизвикателство, въпреки че бяха предприети наскоро стъпки за координация на граничните и миграционни въпроси със Сърбия, Македония и Черна гора, което показва неоспорим напредък. Текущия конфликт в северната част на Косово "не представлява препятствие за договарянето на споразумение".

Като цяло развитието на Косово в Процеса на стабилизиране и асоцииране е постоянен процес, който дава положителни резултати. Преговорите по ССА с последната останала западнобалканска страна без договорни отношения с ЕС са възможни в предвидимото бъдеще. За Косово ползите във всички сфери са ясни, както и задълженията и отговорностите, които произтичат от такъв ангажимент. Наскорошното развитие като срещата между президентите на Косово и Сърбия в Брюксел тази година също отразяват реалното ниво на амбиция и полагат основата за значителна еволюция на отношенията между ЕС и Косово. Но "скоростта на напредъка зависи от Косово", е заключението на доклада.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required